Защо Европа се гневи на Брекзит, а съчувства на Каталуния и Шотландия?

Миналата седмица Конституционният съд на Испания реши да наложи глоба от над 10 000 евро на ден на организаторите на референдума за независимост на Каталуния, докато продължава гласуването. Преди това решение хиляди бюлетини за референдума бяха конфискувани от централното правителство, което смята, че този акт е противоконституционен бунт.

Каталуния, сега част от Кралство Испания, търси своята независимост от близо сто години. Съпротивата на Мадрид се обяснява с важността на залозите: Испания би загубила 6% от територията си, 16% от населението си, повече от половината от инвестициите си за нови предприятия и 20% от своя БВП.

Много по-интересна от борбата за независимост обаче е непоследователната позиция на поддръжниците на ЕС по този въпрос, отбелязва в коментар за френския всекидневник "Фигаро" Бил Уъртс, анализатор по публични политики.

Изглежда в цяла Европа повечето хора съчувстват на каталунските сепаратисти. И ако ЕС не взема отношение по този властови спор, много европейци вече са взели страна. Този ентусиазъм нараства правопропорционално на твърдостта на испанското правителство да се бори срещу този вот.

Шотландската национална партия (SNP), която значително допринесе за организирането на референдума за независимост на Шотландия през 2014 г., също е поддръжник на каталунската сепарация. Известният шотландски сепаратист Алекс Салмонд дори обеща подкрепата си в Twitter с поста "Si".

Въпреки че в други държави от ЕС не сa проведени проучвания за обществената подкрепа за тези сепаратистки движения, се усеща перманента липса на критика към независимите движения в Шотландия и Каталуния.

Странно е, че след тежките критики, на които бяха подложени поддръжниците на Брекзит, останалите сепаратистки движения не будят никакво безпокойство. Едва ли можем да кажем, че общественото мнение е в подкрепа на свободното самоопределение на народите: по време на Брекзита целият свят имаше право да коментира, дори и президента Обама, който се противопостави на излизането на британците от Европейския съюз.

Причината за тази липса на опозиция в контекста на независимостта на Каталуния и Шотландия се дължи на ясното проевропейско отношение на тези две движения за независимост.

Шотландската национална партия постоянно подчертава факта, че мнозинството шотландски гласоподаватели гласуваха за оставане в Европейския съюз, и показва на всяка от своите демонстрации много знамена на ЕС. Каталунските сепаратисти също така ясно показаха на Брюксел, че отцепването ще бъде "нещо добро" за ЕС.

В действителност каталунците изглеждат ентусиазирани по отношение на европейския проект, докато само около половината от испанските гласоподаватели смятат, че ЕС е подобрил положението на континента. Нещо повече, каталунците постоянно гласуват за проевропейски кандидати за поста председател на Генералитета на Каталуния.

Настоящият президент Карлес Пуджемнот в една неотдавнашна статия за "Гардиън" дори смята, че Европейската комисия би трябвало да се намеси в този конфликт, което означава, че ЕС ще отмени испанските конституционни тълкувания.

Да си представим за момент, че референдумът за Брекзит беше отхвърлен, но че евроскептичното движение в Уелс (гласувало най-вече за напускане на Европейския съюз) беше поискало независимост в отговор на този отказ. Щеше ли да има огромна подкрепа от европейските граждани за уелското право на самоопределение? Това изглежда много малко вероятно.

Дори няма нужда да измисляме ново сепаратистко движение, за да подчертаем двойния език на тази политическа подкрепа. Сепаратистите от Фландрия имат същите изисквания за независимост като каталунците или шотландците, но не се ползват със същата степен на подкрепа от чужбина. И причината е в тяхната позиция по отношение на Европейския съюз.

"Нов фламандски алианс"(NVA) е дясноцентристко движение, което твърди, че иска да запази Фландрия в ЕС. То обаче подчертава, че "NVA е преди всичко еврореалистка партия, която не се колебае да постави под съмнение функционирането на Европейския съюз и не защото се съмняваме в неговата полезност и интерес , а защото не бива да го считаме за очевиден. " Това, в очите на останалата част от континента, изглежда вече отива твърде далеч. "Нов фламандски алианс" често е етикетирана като фашистка или "заплашваща стабилността" на Белгия.

Тук се корени и проблемът на това лицемерно политическо мнение, което преобладава в Европа: то не следва никаква идеологическа логика. Най-яростните привърженици на самоопределението на народите, които рисуват каталунски или шотландски знамена по бузите си, изведнъж се превръщат в гневни демонстранти, обвиняващи хората във фашизъм, когато става въпрос за евроскептично или критично движение към определени европейски решения.

Отцепването не трябва да бъде продукт на комуникация, използван за политически цели. Самоопределянето на народите е правото на индивидите да направят общуването между държавата и нейните общности максимално близко и уважаващо техните решения.

Това е и същността на демокрацията: властта да бъде върната на гражданите.

Материалът е публикуван в news.bg.