Какво доведе до спад в земеделието ни за поредна година

Брутната добавена стойност, създадена от българското селско стопанство, се понижава за поредна година. Това показва първата оценка на НСИ за крайната продукция в сектора през 2016 г. Спадът от 6,6% се дължи на комбинация от фактори, посочва в анализ по темата консултантската компания в земеделския сектор "ИнтелиАгро".

Изминалата година е била добра за производителите на пшеница, слънчоглед и рапица, които регистрираха рекордни добиви, но печалбата намалява заради по-ниски изкупни цени на международните борси. Добри резултати отчитат и производителите на ябълки, круши и праскови, при които ниските добиви се компенсират с по-високите изкупни цени.

От една страна, намалява производството в животновъдството, което е структуроопределящ отрасъл, както и в някои направления на растениевъдството - царевица, ориз, плодове, домати, тютюн и др. От друга страна, съществена роля играе общата тенденция на спад в изкупните цени на основните стоки, произвеждани от селското стопанство. В такава ситуация не е никак изненадващо, че европейските субсидии играят нарастваща роля за сектора, сочи анализът.

Делът на европейските и национални плащания към фермерите в брутната добавена стойност нараства до 45.6% през 2016 г., спрямо 41.8% година по-рано. Значително по-голям дял имат субсидиите в предприемаческия доход – те достигат 83.5% средно за сектора при 68.5% през 2015 г.

Растящата зависимост от субсидии събужда сериозен въпрос за конкурентоспособността на сектора. Ясно е, че селското стопанство не е сред най-гъвкавите сектори от икономиката, но данните за пореден път показват някои структурни проблеми. Те са свързани с това, че фермерите са фокусирани много повече върху това как да усвоят повече средства, отколкото да предоставят по-добър и конкурентоспособен продукт на пазара, отбелязва анализът.

Статистиката показва, че фермерите все още са склонни да увеличават рентите в конкуренцията за земя. През 2016 г. общите арендни плащания в земеделието са се повишили със 17.8% до 1.19 млрд. лева. Леко понижение бележат разходите за компенсация на наетите (-2,5% на годишна база). Фермерите продължават да свиват нетния си предприемачески доход (с над 16 на сто), за да обезпечат разходите си при свиващи се приходи.

Обемът на произведените зърнени култури отбелязва повишение с малко над 3% на годишна база. Заради близо 7% понижение на изкупните цени спрямо 2015 г. обаче, отрасълът отчита понижение в крайния резултат с близо 4%. Като най-сериозен проблем се отчита лошата реколта от царевица.

За трета поредна година рапицата се оказва най-печелившата култура, като нарасналият обем на производството компенсира понижението в цените. С 5% расте производството на слънчоглед спрямо 2015 г., но близо 10% понижение в цените влошава крайния резултат при тази културата.

Зеленчукопроизводството бележи близо 2% ръст в обема на производството, но заради относително по-ниските изкупни цени резултатите в отрасъла се влошават. Близо 6% спад бележи производството на домати. Основният фактор обаче остава цената, като крайният резултат на производителите се влошава с близо 20% спрямо 2015 г. Подобно понижение бележи и картофопроизводството - с близо 17% влошен краен резултат на годишна база.

Годината беше особено трудна за овощарите. Измръзвания и градушки съсипаха реколтата на много места в страната, като крайният спад в резултата на производителите е 8,5%. Най-големи загуби търпят производителите на череши и сливи, които са и най-масовите овощни култури, изключвайки ядките.

Интересното е, че добри резултати имат култури, които в последните години бяха в голяма степен пренебрегвани – праскови, ябълки и круши. При тях повишението в изкупните цени компенсира напълно по-слабите производствени резултати.

Животновъдството за поредна година отчита общ спад в резултата - с около 14%. Това се дължи основно заради понижението при едрия и дребен рогат добитък и друга животновъдна продукция. Съчетанието на по-слабо производство с ниски изкупни цени изкопава земята под краката на родните животновъди, коментират от "ИтелиАгро".

В допълнение на това бързото разпространение на нодуларния дерматит допринесе значително за спада при едрия рогат добитък. Ниските изкупни цени на суровото мляко засилиха усещането за "перфектна буря" в сектора. Ситуацията извади за пореден път наяве проблемите в цялата верига на животновъдството – от стопаните, през регулаторните органи до държавната и европейска политика в отрасъла.

Според "ИнтелиАгро" голяма част от фермерите имат проблем с производителността и ефективността, но малцина го осъзнават. Нежеланието за сътрудничество между земеделските производители ги лишава от една от малкото възможности да се позиционират по-добре на пазара. Развъдните организации масово не вършат работата си, за която получават субсидия от държавата.

Скоростта и масовостта, с която се разпространяват болести през последните години (син език през 2014 г. и нодуларен дерматит през 2016 г., например), повдигат основателни критики към ветеринарния контрол и ефективността на Българската агенция по безопасност на храните при подобни кризи, посочват от "ИнтелиАгро".

Според консултантската компания сивият сектор достига и надминава 50% в някои направления, например мляко и говеждо месо, с мълчаливото съгласие на държавата. Политиката на подпомагане в сектора до момента е тотално сбъркана – плащанията на глава добитък демотивираха стопаните да се развиват и подобряват ефективността си, смятат от "ИтелиАгро".

Според компанията т. нар. "кризисни пакети" на ЕС доказаха своята неадекватност, след като постигнаха ограничение на производството точно в момента, в който изкупната цена на суровото мляко тръгна рязко нагоре, лишавайки производителите от възможност да спечелят повече.

Новата 2017-а носи със себе си още от същото - очаквания за изобилна зърнена реколта и потиснати цени, растяща конкуренция във всички направления на селското стопанство, нова епидемия – този път по птиците.

"Време е да признаем, че секторът има много върху какво да работи, за да дойдат и по-добрите резултати. Както държавната, така и европейската политика в сектора, обаче, не създават правилните стимули, въпреки огромния финансов ресурс, с който разполагат", смятат от "ИтелиАгро".