Тръмп провали световните мерки срещу глобалното затопляне

Президентът на САЩ Доналд Тръмп е решил да оттегли Съединените щати от Парижкото споразумение за климата, съобщи информационният сайт Аксиос.

Тръмп заяви отказа си още на срещата на върха на Г-7 в Сицилия в събота. Тогава обаче той каза, че му е нужно още време, за да вземе решение. По-късно Тръмп написа в профила си в Twitter, че ще вземе решението тази седмица, припомня "Ройтерс”.

Официалното оттегляне на САЩ може да отнеме три години. Другият вариант е оттегляне от договора на ООН, на който се основава Парижкото споразумение, подписано от предишния президент на САЩ Барак Обама.

Върху решението за оттегляне от климатичното споразумение е повлияло писмото на 22-ма сенатори от Републиканската партия на САЩ, които призоваха за това. Сред тях беше и лидерът на републиканското мнозинство в Сената Мич Макконъл, припомня Аксиос.

Близо 200 страни участваха в преговорите в Париж през 2015 г., чиято цел беше да ограничат затоплянето на планетата, като намалят емисиите на въглероден диоксид и други газове, резултат от изгаряне на изкопаеми горива.

По силата на Парижкото споразумение САЩ трябваше до 2025 г. да намалят емисиите си с 26 до 28% спрямо равнището от 2005 г. Съединените щати са вторият най-голям замърсител на атмосферата в света след Китай.

Споразумението съдържа план за действие за ограничаване на глобалното затопляне далеч под 2°C и обхваща периода от 2020 г. нататък. То влезе в сила на 4 ноември 2016 г., след като бяха изпълнени нужните условия — ратифициране от поне 55 страни, които са отговорни за най-малко 55 % от общите емисии на парникови газове.

Според споразумението ЕС ще увеличи своя международен финансов принос в областта на изменението на климата в посока постигане на целта от 100 милиарда щатски долара годишно за индустриализираните държави до 2020 г. и в периода до 2025 г.

Преди 2025 г. страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата ще набележат нова колективна цел.

Общият принос на ЕС и неговите държави членки възлиза на 17,6 милиарда евро през 2015 г., което представлява значително увеличение в сравнение с 2014 г. Приносът беше насочен успешно към инициативи в развиващите се страни за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към тях.

Според рамката за политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г., ЕС утвърждава 4 цели:

– обвързваща за ЕС цел за намаляване с 40% на емисиите на парникови газове до 2030 г. спрямо равнищата от 1990 г.;

– цел за най-малко 27% дял на енергията от възобновяеми източници в енергопотреблението през 2030 г.;

– повишаване на енергийната ефективност с 27% спрямо прогнозите;

– завършване на изграждането на вътрешния енергиен пазар чрез постигане до 2020 г. на минимална цел от 10 % от съществуващата електроенергийна междусистемна свързаност, поне по отношение на енергийните острови — по-специално балтийските държави и Иберийския полуостров.