Трябва да се види! Тунел за оръжия и премеждия в ждрелото на Ерма

Природа, непознат маршрут и малко физическо натоварване лекуват много неща. Тръгвам към град Трън – ще премина по едноименната екопътека в ждрелото на река Ерма. 

По пътя за Брезник минавам покрай прекрасни пасторални гледки. Небето прилича на току-що опъната постеля. Влизам в Трън, който носи облика на типичния малък град – чаровен със своята скромност. Минавам покрай хотел Ерма, след това по моста, следвам кафявата табела с надпис "Трънска екопътека”. След малко пристигам. Всички сенки на паркинга са заети, затова волю-неволю паркирам на слънце.

Минавам бариерата и вече съм на пътеката. Изкачвам се за кратко, после се спускам към  дървен мост.

Стъпвам внимателно и гледам бушуващата река между гредите. След като минавам на отсрещния бряг, започвам стръмно изкачване. То ме отвежда на равна пътечка, толкова равна, че чак скучна. Но зейналият тунел, в скалата пред мен, бърза да ме опровергае.

Прокопан е от германците по време на Втората световна война. Идеята им е била през него да минава теснолинейка. По нея щели да придвижват бойно снаряжение, танкове и войници и да атакуват сърбите. Войната свършва, но тунелът си остава и аз тъкмо навлизам в него. Приятно хладно е. Светлината не може да навлезе във вътрешността му и не виждам къде стъпвам. Напредвам с малки крачки, докато изляза.

Преди да тръгна по Трънската екопътека знаех, че след тунела има отбивка, която води надолу към реката. Знаех, че доста хора, идвайки за първи път, я пропускат. Знаех, че трябва да се оглеждам и както можете да се досетите, въпреки всичко това, и аз я пропускам.

Какво още ви очаква на това прекрасно място можете да прочетете на страницата Peika.bg.