Да поговорим за "женските" проблеми!

Заплатите - (не)равни

Жените у нас получават 12% по-малки заплати от мъжете. Средният процент за Европа е 16,2%, сочат официалните данни на Евростат.

В публичния сектор разликата е 11% в полза на мъжете, докато в частния достига до 24-25%, разкри подробности от изследването евродепутатът от Комисията по правата на жените и равенство между половете Мария Габриел пред iNews.

В България няма разлика в заплащането в две възрастови категории - до 25 г. и над 65 г.

Според Габриел при хората над 65 г. е останал позитивът от предишната система, в която мъжете и жените бяха равни. Равните заплати на мъжете и жените до 25 г. са и положителна, и негативна тенденция, отчита евродепутатът.

Положителното е, че младите хора си търсят и отстояват правата. От друга страна те нямат още семейство. "Добре е да видим какво ще мислят момчетата на 30 г., когато момичето ще реши да има деца”, каза Габриел. Тя изтъкна тревожни данни, според които, когато жената реши да има дете, губи 12% от заплатата си.

"Проблемът с неравното заплащане не може да бъде разрешен насила. Всичко е в ръцете на частния сектор. Ние можем просто да връщаме периодично на преден план темата”, каза Габриел.

Задължителните квоти - необходимото зло

Що се отнася до задължителните квоти за жени на ръководни позиции, евродепутатът обясни, че е против, но те са "необходимото зло”.

"Звучи ми обидно една жена да е на даден пост, защото е жена. Факт е обаче, че, ако продължаваме със същите ритми, както досега, ще ни трябват още 40 години, за да достигнем 30% жени на ръководни постове”, каза Габриел.

Тя съобщи, че предложението за директива за задължителните квоти за жени на ръководни позиции е в ЕП и предстои първо обсъждане на темата.

"Предупреждават ни, че ще срещнем отпор от някои страни членки, които няма да се съгласят с такъв тип налагане като Германия. Аргументът е, че нямаме право да се намесваме в дейността на частните компании”, каза евродепутатът.

Според нея се пропуска да се каже нещо много важно - директивата не налага квотите. Тя предлага до 2020 г. да има 40% жени в управителните съвети на публичните компании - чрез закон или с доброволни мерки. След 2020 г., когато теглим чертата и видим, че няма 40%, да се обсъжда въпрос за санкции или не.

Директивата не е спускане на определен брой жени за позиции. Има 8000 жени, които са подготвени членове на управителни бордове, но не могат да стигнат, защото са жени, обясни Габриел.

Директивата не засяга малките компании, а тези с над 250 души - това са около 5000 компании в Европа, те най-вероятно са само в няколко страни.

Евродепутатът смята, че България е добър пример, когато става дума за жени, заемащи високи позиции. "В банковия сектор управляват основно жени. За това някои от старите страни членки изобщо не могат да си мечтаят”, изтъкна Габриел.

Домашното насилие - "Голяма работа, напердашил те е малко"

"Вторичният проблем от икономическата криза е увеличаване на насилието вкъщи. За това обаче никой не говори”, каза евродепутатът.

Тя цитира зловеща статистика, според която във Франция на всеки 10 минути загива жена от домашно насилие.

Според Габриел най-големият лимит е, че няма общоевропейска политика по този проблем. Всяка държава членка сама решава как да третира проблема и излиза с оправданието, че няма средства за това.

Когато стане дума за жени, жертви на домашно насилие, полицаите не знаят как да се отнасят с тях. Те не са преминали необходимото обучение. Това е общоевропейски проблем. "Голяма работа, напердашил те е малко” - често реакцията е такава, обясни Мария Габриел.

Именно заради това трябва да се осигурява европейско финансиране за обучения на полицаи и социални работници, които се занимават с жени, жертви на домашно насилие.

Това фигурира в новата директива за жертвите на насилие, съобщи Габриел. В нея за първи път ясно е казано, че ЕС ще даде средства, които да са предназначени за такова обучение.

"Колкото повече говорим, толкова по-чувствително ще стане обществото към този проблем”, категорична е Габриел.

*Woman is the Nigger of the World - заглавие на песен на Джон Ленън