Една градска веломацка или ще бъде ли София европейски град

Славина Илиева – Сю е една от вече многото жители на столицата, които избраха велосипеда като основно средство за придвижване. По софийските улици тя се движи на шикозно градско колело в ретро маниер, на което е монтирала и малко кошче – за своето дакелче.

Сю напълно превъплъщава идеята за модерната градска дама – жените, които се придвижват почти изцяло с велосипеди по улиците са нещо повече от обичайно във всички съвременни европейски градове. Ще я бъде ли тази мода и у нас и би ли могла София да се нареди до градове като Берлин, Копенхаген и Париж? Според Славина прогрес у нас определено има, но това са едва първите стъпки. Истина е, че Общината направи някои усилия за създаването на нови велоалеи, но за жалост малко от тях действително "влизат в употреба".

"Тук-там изникват разни феномени като велоалеи, които всъщност са такива предимно на думи. В случая става въпрос за направата на едни участъци, оградени с жълта боя, която с течение на времето избледнява. Те дори не са с подходяща настилка, а са покрити или с плочки, или с малки павета и изглеждат като обикновен тротоар. Някои от тях предлагат и изненади – свършват в нищото внезапно.

В повечето случаи велоалеята се помещава на едно с пешеходната, което от една страна е опасно, а от друга изключително неприятно и за колоездача, и за пешеходците, които непрекъснато се сърдят едни на други.

Велоалеята от Руски паметник до кв. Павлово е може би единственият адекватен пример, но там съществува друг проблем – капаците на шахтите са сложени точно от страната на велосипедистите и ти щеш-не щеш отново си принуден да навлизаш в територията на пешеходците, разкрива наблюденията си върху софийската инфраструктура Славина.

Въпреки неволите си обаче тя кара колело всеки ден и е член на станалите популярни в последно време велообиколки.

"Особен тласък за решението ми да си купя това колело даде включването ми в една от първите нощни велоразходки миналото лято. На езерото Ариана, където е сборният пункт, имаше близо стотина души с всякакъв вид колелета. Преживяването беше неописуемо, защото в един миг група хора, малцинство до този момент, става общност и всички останали започват да се съобразяват с нея: пешеходците започват да се пазят, шофьорите ни правят път, цялата група представлява една голяма улична атракция, която се превърна бавно в обичайна и приятна гледка.

Въобще чувството за общност, което болезнено липсва у нас изведнъж се появява и е свързано с нещо толкова приятно като спорта. Включването в тази велоразходка в крайна сметка доведе до закупуването на ново колело и присъединяването към още няколко такива нощни преходи из чудесния ни град."

Има ли София потенциал да застане рамо до рамо с останалите европейски градове и какво би трябвало да се направи?

"Трябва да се направят повече и все повече велоалеи. Това ще облекчи по невъобразим начин първо движението, второ ще промени ежедневието на хората към по-добро, колкото и патетично да звучи. Градът ни е малък и компактен, придвижването с колело би могло да бъде райско преживяване, ако имаше изградена веломрежа.

Аз съм живяла в Берлин и мога да кажа, че там основното придвижване се осъществява посредством велосипед. Велоалеите са с големината на една наша улица, застлани са със специален червен асфалт, маркирани са и когато пешеходците стъпят върху тях се оглеждат изключително щателно и в двете посоки.

София разбира се не е Берлин, но би могла да предложи светло бъдеще за колоездене в градски условия при наличие на специализирана и поддържана инфраструктура."

Още за приключенията на Славина по софийските улици, може да научите от Jenite.bg.