Кристалина Георгиева: България е най-проевропейската страна

На 1 януари отбелязваме поредната – шеста, годишнина от присъединяването на България към Европейския съюз.

Какво се промени за това време у нас и какво не – отговорите търсим от еврокомисар Кристалина Георгиева.

Г-жо Георгиева, за шест години в ЕС какво се промени в България и какво не?

- Три са големите промени за България като страна-членка на Европейския съюз. Първата е това, че сме в общия пазар – свободно движение на хора, стоки и капитали. Това определено е фактор за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика. Доказано е в изследвания, доказано в позицията, която България заема по конкурентоспособност – по висока с около 10 пункта по данни на индекса за конкурентоспособност.

Второто е достъпът до еврофондовете – изключително е важно в условията на криза, когато преките чуждестранни инвестиции много се ограничиха и най-големият финансови ресурс до България са еврофондовете. Те дават съживителна сила за икономиката, но са и много важни за това да подобрим условията на живот за хората тук и условията за бизнеса.

Третото е подобряването на институционалната среда. В много области членството в ЕС даде огромен тласък на България да се развива – да кажем околна среда. Ние нямаше да имаме нито това законодателство, нито тези промени, които виждаме реално в начина по който се отнасяме към околната среда като фактор за здравето на хората, като фактор за по-добрата ни туристическа привлекателност, като фактор за бъдещите поколения.

Аз съм работила много по тази тема и виждам, че позицията в България сега е съвсем различна. И в много други области – това, че ние хармонизираме законодателството си с ЕС е определено в полза на хората днес, в полза на бъдещите поколения. Какво не се промени? Ние за съжаление влязохме в ЕС точно когато светът тръгна по нанадолнището на най-голямата криза след Великата депресия и това, разбира се, се отрази на България по два начина.

Първо се отрази по това, че много от потенциала на присъединяването при по-висок икономически растеж в Европа, ние просто не можем да го реализираме. Да, по-конкурентоспособни сме, но притокът на инвестиции независимо от добрите условия в България просто няма как да бъде висок. Също имаме още много да свършим в такива области като да речем съдебната система.

В здравеопазването имаме реформи, които трябва да завършим и те стават по-трудни, когато основното внимание е буквално върху оцеляването. Оцеляването на еврото беше тема на много разговори, макар че аз лично не съм се съмнявала, че еврото ще си остане една силна и привлекателна валута, но еврото беше под атака, а макар и да не сме в еврозоната това касае всички нас в Европа. И това, че основният фокус е в борбата срещу кризата намали възможността да направим бързи стъпки напред в други направления.

А дали вече ние самите успяваме да се разпознаваме като хора с европейски манталитет и не смятате ли, че Европа все още гледа на нас като на периферия от по-ниско ниво?

- Как отговаряме ние българите на първия ви въпрос дали сме европейци, ами горе-долу 42% от българите се определят като европейци. Това не е най-високото ниво в Европа, но не е и най-ниското. По-интересно е това, че България е най-проевропейската страна. 61% от българите казват, че са на мнение, че ЕС е хубаво нещо, че членството е добре за нас.

Това в условията на растящия евроскептицизъм е показателно - горе-долу половината българи се чувстват европейци, повече от половината - приблизително две трети казват: "Ние принадлежим към ЕС, Европа е нашето място”. Как се отнасят в Европа към нас. Знаете ли, аз говоря от личната си позиция. Моята дума в комисията се чува и към мене се отнасят много сериозно, т.е. това, което казвам има значение.

По същия начин се отнасят към българи, които заемат сериозна професионална позиция. Но значи ли това, че вече няма никакви пресразсъдъци у никого по отношение на българите и на румънците? Разбира се, ние все още не сме ги преодолели, затова ние, българите трябва да работим много по-активно, да ги преодолеем тези предразсъдъци. Много е добре, че евродепутатите поеха много силна кампания затова да се отворят всички пазари на труда за България и Румъния - последните две страни членки. Вече има прогрес в това направление, но все още има страни, които не дават еднакви права на българите и на румънците спрямо останалите страни-членки в ЕС. Това трябва да се преодоле, то трябва да мине в историята. Ще стане, само когато ние самите вярваме в себе си. Когато ние си повярваме, и другите ще повярват в нас.

И тук искам да кажа, че по света аз виждам много успели и уважавани българи, които допринасят за доброто име на страната ни. Но имаме и такива, които изнасят навън една такава карикатурна представа за България, която много пъти се свежда до "чадъра” и атентата срещу папата, или да кажем криминално поведение. Не трябва това да го приемаме като неизбежно - че такива предразсъдъци спрямо нас ще има, а като нещо, което с работа, със съзнателно сериозно отношение можем да го пратим в историята. Убедна съм в това.

А какво ви е мнението за развитието на Европа на две скорости - идея, която лансират лидерите на страните от Западна Европа?

- Европейският съюз, разбира се, има различия - културни и икономически. И в този смисъл - той все още е далеч от това да бъде едно цяло. Но да говорим за Европа на две скорости, като приемаме, че това са богатите стари страни-членки и по-бедните нови страни-членки просто не е сериозно, защото много от новите страни-членки са много по-напред в реформите, които ги правят конкурентоспособни и в състояние да удържат включително и на кризата сега.

Да кажем една Полша много по-добре удържа на кризата отколкото старите страни-членки. Ние, българите можем да кажем с висока цена за нашия народ също показваме достойна за уважение финансова дисциплина. Затова деленето на Европа на юг-север, стари-нови, то е малко повърхностно деление. Ние трябва да гледаме на Европа като на държавите, които вземат решения, които са в полза на Европа, не само в полза на националния интерес и това е може би, най-опасното деление в Европа - на страните, които съумяват да погледнат на интереса си в конктекста на общия европейски интерес и тези, които не съумяват

Ние трябва често да си говорим за тези проблеми. Новите страни-членки имат много основания със самочувствие да участват в тази дискусия. Ние, през 90-те години, новите страни-членки, преминахме през много тежки структурни промени. До коляма степен те бяха наложени от необходимостта да минем от централно планиране към пазарна икономика. Но така или иначе много от реформите, които все още за една Франция да кажем, са много трудни - да се простят с някои от привилегиите, натрупани във времето на висок икономически растеж, които са неудържими в сегашните икономически условия.

Това, че ние сме го направили ни дава основание да стоим със самочувствие около масата на дискусиите в Съвета на Европа и в различните му формации. Как ще изглежда Европа в Бъдеще? ЕС определено върви по пътя на задълбочаване на интеграцията, защото това е единственият път, по който ние можем да гарантираме на 500 милиона европейци едно по-добро бъдеще. няма друг. И когато вървим по този път успехът се гради от тези, които намират в себе си силата да погледнат на общия европейски интерес, а не да се водят от тесния национален интерес, колкото и той да е важен за тяхното население.

Кое е по-важно – да бъдем финансово стабилни или да се осигурят по-високи доходи за хората и защо между тези две точки има противопоставяне у нас?

- Ние можем да вдигнем доходите, като ликвидираме финансовата стабилност. Да, това е възможно, обаче това е пирова победа и няма да мине много време преди да трябва да се приземим поради съвсем простата икономическа логика, че вече след тази криза не е възможно за никого да се простира извън чергата си. Ние сега сме в ера на т.нар. "deliveridge”, когато са принудени и правителствата, и частният сектор, домакинствата да свиват разходите, си, така че те да са в рамките на техните реални приходи, а не на приходите, за които си мечтаем.

Финансовата стабилност е необходимо условие за повишаване на доходите. След кризата да се надяваме на покачване на доходите без финансова стабилност ние не можем. Но не е достатъчно условие, за да можем да качваме доходите на хората, ние трябва да повишаваме производителността на труда и това е проблемът, върху който много повече трябва да се съсредоточим. Ние в Европа има производителност на труда на ⅔ от нивото в САЩ.

В България производителността на труда в някои отрасли е 20% от тази в Европа и ако ние, българите искаме да живеем по-добре ние трябва да работим върху това да имаме повече инвестиции в иновации, повече стимули за развитие на малък, среден, едър бизнес и да работим повече, по-производително. А дали имаме шанс да вдигаме доходите на хората - разбира се, че имаме. Именно защото българската икономика дойде от времето на социализма натоварена с много негативи, ние все още имаме резерви да повишаваме качеството на живота.

Ами, вземете енергийната ефективност, ние сме с най-ниска енергийна ефективност в ЕС. Това е лошо, но то също е и възможност да реализираме икономии и да ги трансформираме в по-висока производителност на капитала и по-високи доходи. И не бива тези две неща да се противопоставят - те вървят ръка за ръка, имаме ли финансова стабилност, можем да разчитаме по-висока привлекателност за бизнеса, по висока конкурентоспособност, по-високи доходи.

Да, всяко правителство може да каже: "Ами ние за догодина, ще стиснем очи и ще скочим в кредитната пропаст, но толерантността към това е нула. И вече в Европа, включително и през ЕК имаме много мерки, които предотвратяват тази безотговорност.

Как оценявате работата на България с еврофондовете. Удачно ли е да искаме повече пари, след като не можем да се похвалим с кой знае колко висока усвояемост на средствата?

- Ние в последните две години направихме много, за да повишим усвояемостта на средствата от еврофондовете и резултатите са доста впечатляващи. Когато аз започвах работа в комисията, ние едва бяхме усвоили 4% от еврофондовете, а сега до края на годината много е вероятно да стигнем до 30% в края на годината, което е много по-добре. И аз чувам от колегите, които се занимават с основните пера на еврофондовете, че те виждат в България много силна воля да се отстраняват административните пречки за бързото усвояване.

През 2013 и 2014 година ще се довършва работата по много от програмите нека да видим какво ще успеем да направим. Аз съм голям привърженик на това да проявяваме гъвкавост и да търсим къде можем да ускорим усвояването. Да кажем в моята област, в областта на борбата с бедствията аз отдавна препоръчах на правителството да потърси неизползвани средства и да ги пренасочи към закупуване на пожарогасителна техника, на вертолети за борба с горски пожари, на техника, която ще засили възможността да се реагира на бедствия и да използват пари за намаляване на риска от бедствия, като да кажем почистване на коритата на реките, така че да има по-малка опасност от наводнения.

Това се прави, някъде около 140 милиона аз се надявам, че ще можем да усвоим като много разписани предложения по програми, по които е явно, че няма да усвоим изцяло средствата си. Дали можем да искаме повече при положение, че не похарчили всичко. Ами, няма такава страна, която да е усвоила изцяло средства си. Разбира се, колкото повече усвояваме при толкова по-добри условия се намираме, когато водим преговорите за следващата бюджетна рамка и затова всеки път, когато говоря на тази тема, казвам, че е много важно да усвояваме еврофондовете сега, защото няма много пари от преки чуждестранни инвестиции, но е също така много важно, защото ни гарантира по-добри условия да искаме повече пари за следващите седем години.

Къде още имаме работа за вършене? Най-вече по тези програми, по които усвояването става в малки проекти, да кажем за малките фермери, селскостопанските производители, които работят в планински и полупланински райони, или по програмата "Конкурентоспособност” - за малките и средни предприятия. Там, където става дума за големи проекти, например за магистралите, за които виждаме колко много се прави, там е относително по-лесно да се направи един голям проект, за много милиони, както да кажем е метрото. Относително по-лесно е, контролът върху парите е по-лесен, отчетността е по-лесна, но за малкия производител, за малкия бизнес, за малкия фермер - там ще се почувства поемането на дъх от икономиката.

Там е най-важно, защото най-много кризата ги удря чрез растежа на безработицата, а малкият и средният бизнес са тези, които създават най-много работни места. Затова моята препоръка е да се работи за усвояване на колкото се може повече пари, а това означава да работим по големите проекти - там се усвояват много пари. Но и да не забравяме, че за икономиката е изключително важно да има финансова инжекция в малкия и в средния бизнес.

Какви според вас са перспективите на България за членство в Еврозоната?

- България е много добре позиционирана. Това е темата, по която имаме голяма приемственост между различните правителства - финансова стабилност, стабилност на банковата система, помага ни валутният борд. В този смисъл технически ние до голяма степен сме изпълнили изискванията, за да можем да влезем в чакалнята на Еврозоната. Но техническата работа не е достатъчна, трябва и политически да има готовност Еврозоната да ни приеме и трябва населението да иска да влезем в Еврозоната. Според мене тук имаме още работа за вършене, но не е много работа, т.е. при нас, ние сме в уникалния случай да сме една от малкото страни с практически маастрихтски критерии, покрити отвсякъде за влизане в Еврозоната с дефицит под 2% и външен дълг далеч под 20%, някъде 16-17%.

Това ни дава много добри основания да казваме, че сме страна, която може да работи добре в Еврозоната, но пак казва, че ние трябва да можем да работим добре политически с Еврозоната. В момента е трудно време, Еврозоната съвършено правилно се е фокусирала върху това страните, които са вътре да се отнасят дисциплинирано към своите задължения и по-малко към това да приема нови членове, но нови членове ще има и България със сигурност ще бъде един от тях.

Ако ме питате за времевия хоризонт, според мене някъде към 2014 година темата за влизане в Еврозоната ще бъде на дневен ред или поне за влизане в чакалнята на Еврозоната.

Един въпрос, свързан с ресора ви - очаква ли ни бежанска криза заради процесите в Сирия?

- Засега риск за бежанска криза към Европа няма. Бежанци от Сирия има много. Официално регистрираните в съседните страни надминаха 540 хиляди, неофициално вероятно бежанците са в рамките на прогнозираните от програмата на ООН по бежанците - 700 хиляди души, но в огромното си мнозинство това са хора, които искат да останат близо до страната си, близо до Сирия, за да могат, когато това е възможно да се върнат обратно по домовете си. Аз разговарях с много сирийски бежанци и в Ливан, и в Турция, и в Йордания.

Всички те, без изключение казват: "Ние си имаме домове, имаме си работа, имаме близки в Сирия. Ние искаме да се върнем там, ние просто искаме войната да свърши”. А войната е страшна. Това, което става в Сирия е много тежка. Най-лошото за съжаление тепърва предстои, то не е зад нас, то е пред нас. Към днешна дата някъде около 20 хиляди сирийци са отишли в Европа. Това в сравнение с около 700 хуляди в съседните страни, е много малка цифра.

ли ще бъде нещо, което ще затрудни Европа и с което ние не можем да се справим. Философията на моята работа по комисар по хуманитарната помощ е следната - ние помагаме колкото се може повече първо в самата Сирия, за да могат хората да остават там, където са. Второ - ние помагаме на хората в съседните страни, за да могат те да не чувстват необходимост да продължат пътя си към Европа. И трето помагаме на тези страни, които могат да се окажат с повече бежанци, отколкото могат да поемат.

В това число Кипър, Малта, в България може да има повече поради това, че сме много близко до сирийския проблем. Но пак искам да повторя - засега аз не виждам опасност от вълна към Европа, виждам риск от много тежка хуманитарна ситуация в самата Сирия и много тежък проблем за съседните страни.

Кои са бедствията на 2012 година? Вие лично с какво ще я запомните?

- Бих ги подредила по време - Сирия, Сахел, Санди. Сирия я наследихме от предишната година, но тази година нещата там станаха много тежки. От лятото насам изключително тежки с големи човешки жертви и огромни човешки жертви и огромно човешки страдания. В Сахел сушата постави под риск 18 милиона души. Ние този път се задействахме от рано и мащабно ЕК предостави 337 милиона евро. В първите седмици на кризата съумяхме да предотватим голямо бедствие.

Там, за съжаление, последиците от Либия доведоха до конфликт в Мали и този конфликт много тежи на региона и е голям риск за Европа и за света. Мали може да стане следващата Сомалия. Санди - с това, че ни напомни, че ние и в най-богатите страни можем да бъдем поставени на колене. Но Санди също така отново причини голяма болка на Хаити - страна, която много изстрада, и на целия Карибски регион - от Ямайка до Куба, до Доминиканската република.

А какви са очакванията ви за 2013 година, сега след като светът не свърши?

- От 2013 година със сигурност ще бъде тежка година за Сирия и сирийският конфликт ще продължава да бъде в центъра на вниманието. Според мене ние ще трябва да обръщаме много повече внимание на зони на конфликта, които бяха малко позатихнали, например Конго, или Централноафриканска република, където от 2007 година се мъчат да стигнат до мир.

Имаш надежда за мир, но нещата в последните седмици вървят зле. Или Йемен, който продължава да бъде много чувствителна точка, но това, което можем да предскажам е, че ще има и бедствия от малката природа, непредсказуемо кога, къде и какви. Климатичните изменения са вече факт, те не са някаква заплаха на бъдещето, те са част от нашето настояще. Преди няколко дни забелязах един интересен факт - че в последните 333 месеца температурите са били по-високи от средните за 20 век. Т.е. човек, който се е родил преди 27 години е живял във време, в което средните температури са били по-високи от средните за ХХ век.

Моето дълбоко убеждение е, че има два големи риска за човечеството - климатичните изменения и екстремизмът, особено ислямският фундаментализъм, който цели да върне народите назад в миналото към 9 и 10 век.

Един въпрос, който е много актуален за България - тютюнопушенето. Напоследък започнаха дебати около тази забрана, може би защо тя има сладък предизборен привкус?

- Аз се надявам, че ние няма да се отклоним от решението за забрана на тютюнопушенето, защото не можем да си го позволим от гледна точка на етиката. Знаем, че то вреди на здравето на хората. Не можем да си го позволим и икономически, защото знаем, че колкото повече хора боледуват по отстраними причини, толкова повече пари се харчат от обществото, от всички нас за тяхното лечение.

Това са пари, които ние можем да използваме за много други по-полезни неща. Разбирам колко е труден и сложен този дебат. Страните, които са приели забраната преди нас, са минали точно по същия път - с големи противоречия и опит да се защити правото на пушача срещу правото на непушача. Но тук не става дума за правата на едните срещу другите, става дума за това, кое решение едно отговорно общество трябва да вземе и това е очевидно.

Аз ще ви кажа, че когато бях корпоративен секретар в Световна банка също се сблъсках с този проблем. Някои от директорите в банката бяха пушачи и много ги болеше, че и там беше забранено пушенето в общи помещения. Но в крайна сметка със сигурност след години ще поглеждаме назад и ще си казваме: "Как е било възможно толкова много поле на енергия на обществото да употребим за проблем, който има очевидно решение”.