Проф. Йордан Христосков: Бяха направени сериозни стъпки към ерозия на осигурителния модел

„Политиците говорят, че в НОИ пенсиите били гарантирани. Как са гарантирани – с нашите данъци!“, коментира бившият социален министър

по статията работи: Галина Александрова | 13.02.2015 | 10:35
Проф. Йордан Христосков: Бяха направени сериозни стъпки към ерозия на осигурителния модел
iNews/Христо Узунов

Проф. Йордан Христосков е бивш заместник-министър (1991-1994), а после и министър на труда и социалните грижи. Между 1997 и 2001 година влиза в работна група по пенсионните реформи.

От 2000 до 2007 г. е управител на НОИ. През 2014 година бе назначен за служебен министър на труда и социалната политика в служебното правителство на Георги Близнашки. Разговаряме с него по проблемите на пенсионната реформа.

Г-н Христосков, на извънредното заседание следващата седмица Народното събрание ще гласува временна комисия, която да анализира дейността на пенсионните фондове и да предложи на парламента пенсионни реформи. Какви са очакванията ви?

Ние сме парламентарна република и е съвсем нормално парламентът да упражнява контрол върху такива институции като пенсионно-осигурителните дружества, тъй като те са най-големите институционални инвеститори на капиталовия пазар. Очаквам да се получи обективна информация за дейността на дружествата. Лично аз не изпитвам сериозни съмнения, че има нещо нередно в дейността им, но е възможно някъде да са допускани отклонения от правилата за инвестиране най-вече и една парламентарна проверка ще даде възможност на Комисията за финансов надзор да извърши съответните корекции. В резултат на което там, където се налагат законодателни промени, самото Народно събрание да въведе защитни мерки, за да не се допускат вече такива отклонения. Надявам се в дебатите по тази парламентарна проверка да изкристализират по-добри предложения за промени в направените в края на миналата година изменения в Кодекса за социалното осигуряване, които бяха прибързани и несъобразени с последствията, до които могат да доведат.

Като социален министър в предходния служебен кабинет вие оставихте пакет от предложения за реформи в социалното осигуряване. Припознавате ли някои от тях в промените, които предлага кабинетът "Борисов"?

С най-добрите експерти тогава подготвихме варианти за пенсионни промени, които връчих на вицепремиера Калфин. В тях се съдържат предложения по отношение на втория стълб на пенсионното осигуряване – как той да бъде усъвършенстван, така че да дадем по-големи гаранции срещу инвестиционния риск, хората да имат възможности за по-добър избор и от тях самите да зависят доходността и портфейлът, в който ще бъдат инвестирани парите. А не да връщат пари в НОИ и в сребърния фонд.

Трябва да стартираме нова реформа или трябва да рестартираме пенсионната реформа, която започнахте през 2000-та година и изглеждаше много убедително като мерки и последователност на прилагането им?

Трябва да говорим не за нова реформа, а за продължаване на реформите, тъй като реформата от 2000-та година никога не е замисляна като един еднократен акт. Тя е замислена като поредица от последващи действия и в пълния си вид стратегията, която беше приета тогава, целеше пенсията да бъде минимум 70% от заплатата, която получава човекът, когато той се е осигурявал 40 години в допълнителното осигуряване, заедно с пенсията от НОИ. Достигането на това ниво на пенсиите и начините, по които да стане това, бяха заложени още през 2000-та година.

Защо не се получава?

Също тогава беше предвидено с т. нар. професионални пенсионни фондове да се плащат ранните пенсии не от НОИ за сметка на останалите пенсионери, а да се покриват от професионален пенсионен фонд. За съжаление, вместо да се пенсионират 8 години по-рано, работещите първа категория и 3 години по-рано работещите втора категория труд, в резултат на това, че синдикатите настояваха да не се вдига възрастта за пенсиониране и за разширяването на броя на хората, които работят в тези категории, сега те се пенсионират 13 години по-рано за 1 категория труд и 6 години по-рано за 2 категория.

Очевидно е, че едни пари, предвидени за 8 години не могат да стигнат и да дадат добра пенсия за 13 години или за 3 години да дадат за 6 години. Това са неща, които трябва да бъдат коригирани, като нарасне по-бързо възрастта за пенсиониране в 1 и 2 категория труд, като се въведе минимална възраст за пенсиониране на хората, които работят в системата на отбраната, на вътрешните работи и другите специални ведомства. Наблюдаваме обратното – тези ведомства са толерирани.

В крайна сметка какъв е ефектът от тези пробиви за бюджета на понсионно-осигурителната система?

Ситуацията в момента изглежда зле. Повече от 50 на сто от разходите за пенсии са за сметка на субсидии от държавния бюджет под формата на трансфер от 12% осигурителни вноски плюс още над 2 млрд. лева допълнителна субсидия. Някой би казал, че след като има пари да се плащат пенсиите, в това няма нищо лошо. Лошото е в това, че ние поддържаме изключително високи косвени данъци, т.е. ДДС, с което да финансираме дефицита в пенсиите. Знаете че ДДС е данък, който се плаща от всички. С високите данъчни ставки по ДДС ние караме самите пенсионери, безработни, майки да финансират своите пенсии и помощи. Защото малкото пари, които получават, те веднага ги изразходват. Образно казано, ако една жена получава средна пенсия от 300 лв. и изразходва всички пари, за да си плати ток, вода, лекарства, храна, 60 лева отново връщат на бюджета. Това не е нормално, защото на практика нетният ѝ доход е много по-нисък по този начин. Това е много сериозно изкривяване на обществените отношения. Освен това, след като бюджетът има такова огромно участие във финансирането на пенсиите, органите на трипартитното управление – Тристранният съвет, органите за управление на НОИ, НЗОК, се обезличават. А точно там е мястото, където могат да се вземат дългосрочни стратегически решения. Максималният хоризонт на мислене на политиците е до следващите избори, а в пенсионното осигуряване актюерските разчети обхващат 75 годишен период, колкото е средната продължителност на живота.

След 20 години пенсионери ще са днешните хора в активна възраст. Откъде ще се осигурят пари за техните пенсии тогава, ако на всеки 10 години дупката в пенсионното осигуряване се разширява с по 2 млрд. лева и всяко правителство си прави своя си реформа?

Състоянието на обществената пенсионна система в момента наистина не е добро. Има две основни причини за това. Първата е демографското застаряване на населението плюс един сериозен проблем за България – емиграцията на млади хора от страната, които в момента работят за пенсионните системи на други страни, където те се намират. Този проблем е предсказуем и в 2000-та година бяха предприети стъпки за преодоляване на негативното влияние на застаряването върху пенсионната система. Тогава направихме прехода от едностълбовия модел – само обществено осигуряване, към тристълбов модел, за да може хората, родени след 1959 г., да имат най-малко 2 пенсии – една от преразпределението на пари от следващото работещо поколение и една пенсия на базата на собствените си натрупвания в индивидуална партида в универсален пенсионен фонд и, ако евентуално участват и в доброволното осигуряване със свои средства или средства на работодателя, да получат трета пенсия. Всички страни, които направиха такива реформи, в т.число и България, виждат добър вариант за преодоляване на проблема със застаряването. Другото действие за преодоляване на този проблем е така нареченият Сребърен фонд, който трябва да гарантира финансовата устойчивост на държавната пенсионна система. Това са обективни процеси, срещу които има решения, предприети още през 2000-та година.

Тези решения обаче не бяха ли обезсмислени от поредицата промени в пенсионното осигуряване през последните десетина години?

Това е другият проблем – субективните политически решения. Такова е намаляването на осигурителните вноски без каквито и да са условия към работодателите. Същото се случи и по линията на разходите. Тоест политиците взимат две взаимно отричащи се решения: от една страна намаляват приходите с редуцирането на осигурителните вноски, от друга страна повишават разходите за пенсии, като задържат възрастта за пенсиониране, увеличават броя на пенсионерите, разширяват базата за ранното пенсиониране. Поради това в момента имаме много ниска средна ефективна възраст на пенсиониране – на малко под 57 години се пенсионират хората в резултат на ранното пенсиониране в армията, в полицията, т. нар. категорийни работници.

Да ме прощава министърът на вътрешните работи, но това, което предложи като реформа, е смешно. Тя касае само работещи около 6 000 души в администрацията отсега нататък , т.е. само новоназначените няма да се възползват от този привилегирован режим. Това означава, че чак след 27 години ще има ефект само за една много малка част от работещите в тази система. А фактите са очевидни – средната възраст за пенсиониране в МВР е малко под 50 г. и две трети от пенсиониралите се продължават да работят в други системи, в това число някои от тях работят в сивата икономика. Същото е и с работещите в условията на 1 и 2 категория труд – миньори се пенсионират на 45 години и около една трета от тях се връщат обратно в мината да работят. Тук синдикатите играят изключително негативна роля. Българските синдикати ги няма там, където трябва да бъдат – в малките предприятия в периферните райони, където има наистина своеволия на работодателите, те са в големите предприятия с държавно участие – техните крепости, чрез които се опитват да задържат и малкото доверие, което имат. Част от синдикалните лидери са обвързани вече на входа и на изхода на предприятията и по всякакъв начин се опитват да влияят и върху тяхното управление.

За обективните процеси като застаряване на населението и емиграцията ние сме намерили решение. Няма, за съжаление, имунитет и застраховка срещу грешни политически решения.

Намерението, заявено от Ивайло Калфин, за плавно увеличаване на осигурителната вноска разсърди работодателските организации и някои вече искат оставката му. Наистина ли тази мярка ще причини толкова големи поразии – намаляване на конкурентноспособността на икономиката и отлив на инвеститори?

Осигурителните вноски бяха намалени почти двойно с допускането, че това ще доведе до изсветляване на икономиката, ще се създават нови работни места, ще нарастват доходите, ще идват чуждестранни инвеститори. Тези неща въобще не се случиха. Само две числа ще дам: когато осигурителната вноска за фонд Пенсии беше 29%, приходите от осигурителни вноски като процент от БВП бяха около 10%. Почти двойно намалихме осигурителната вноска и сега приходите от вноски като процент от БВП са малко над 5%. Това означава, че не се получи очакваният положителен ефект. Икономиката не е изсветляла – всички оценки за дела на сивия сектор в БВП показват над 30 на сто. Чуждестранните инвестиции намаляха, работните места намаляха, въпреки ниските осигурителни вноски и плоския 10% данък върху печалбата в България. Така че по линия на приходите бяха направени сериозни стъпки към ерозия на осигурителния модел.

Резултат на некомпетеност ли са тези грешни политики или има и определени интереси?

И двете ги има, но надделяват интересите. Като казвам грешни, мога да кажа, че тук има и определени корпоративни и лобистки интереси. Не става въпрос само за влиянието на работодателите върху политиците, самите политици много често са работодатели и те имат интерес да не се случват планираните мерки. Естествено, политическата конюнктура също влияе – популизмът надделява, тъй като ние непрекъснато сме в избори.

Това ли е причината толкова лесно да бъде направен пробивът в модела на пенсионното осигуряване с възможността за прехвърляне на индивидуалните партиди от пенсионните фондове в НОИ?

Промяната с така наречения "избор" беше резултат от пазарлък между ГЕРБ и синдикатите – ние няма да пипаме възрастта за пенсиониране на работещите в 1 и 2 категория труд, а вие ще подкрепите една част от парите във втория стълб да се прехвърлят в НОИ, сега в Сребърния фонд.

Всичко това са пазарлъци, от които печелят синдикатите, които така ще задържат подкрепата си, и ГЕРБ – тъй като някакъв частен финансов ресурс минава в държавния фонд и ще им осигури известен комфорт при управлението.

Какви са последствията?

Това е един много сериозен пробив, смяна на модела. Губят хората, тъй като една част ще бъдат подлъгани да си прехвърлят парите в НОИ. Губи също и НОИ, защото към обществения фонд ще се прехвърлят хората, които имат много малки спестявания в сметките си. Така НОИ ще получи бъдещи задължения, които трудно ще може да изпълни и има риск да се превърне в пирамида от обещания, които са неизпълними. Политиците говорят, че в НОИ пенсиите били гарантирани. Как са гарантирани – с нашите данъци!

През 2000-та година със смяната на модела задължителното осигуряване беше разделено на две части. Едната част отива в НОИ по т.нар. разпределителен модел – от работещото поколение към възрастните. Втората част на задължителното осигуряване е чрез капитализация на част от вноските. Така тези хора имат възможност да получават пенсия от два източника и от НОИ, и от личните си натрупвания, плюс възможността колкото по-късно се пенсионира тази сума да бъде по-висока, плюс възможността тази сума да се наследява от техните близки – нещо, което при НОИ е под условие. В момента, в който тази задължително капиталова част я превръщаш в доброволна, нещо повече, започваш да противопоставяш двете системи – капиталовата с индивидуалните партиди и НОИ , ти дискредитираш капиталовото осигуряване, включително с непремерени приказки и обвинения към пенсионно-осигурителните дружества.

Очевидно е, че тук има някакви задни цели. А те са някакви пари от тези 8 млрд. лева да отидат в публичната система , за да може да се закърпят някакви дупки, за да можем да се закрепим на власт. А това са целеви пари. По-добре е обратното – да засилваме този спестовен елемент, защото това мотивира хората да участват в системата.

Добър вариант ли е вноските да се прехвърлят в Сребърния фонд?

Това е маневра, за да се спаси честта на онези, които създадоха тази недомислица за избор. Всъщност, ако трябва да се прави избор, той трябва да се изрази в това в универсалния фонд да имаме няколко подфонда. Това означава да въведем мултифондовата система и онзи, който е с по-консервативно мислене, да избере парите му да се инвестират в по-консервативен портфейл, в инструменти със сигурна доходност, но тя ще бъде по-ниска. Онзи, който предпочита по-рискови инвестиции и по-висока доходност, да избере друг портфейл, трети да избере балансиран портфейл. Това е избор. Избор е също да можеш да получаваш различни пенсионни продукти, избор е също така да можеш да си сменяш фонда, след като не си доволен от управлението. В тази посока трябва да се развиват нещата.

Как могат да се повишат приходите в пенсионната система, без това да вдигне градуса на общественото недоволство?

Затова тези промени трябва да се извършват навреме, по план, те трябва да бъдат социално поносими и предсказуеми, за да могат хората да градят своите планове за трудовото си поведение и за живота си като пенсионер. И трябва да се обяснява на хората, за да могат те да вземат информирано решение. Вместо това се разпространяват лъжи. Едната е, че държавата може по-добре да управлява спестяванията им за старини. Примерът със Сребърния фонд е доказателство, че това не е вярно, защото доходността на Сребърния фонд е нулева. А ако включим инфлацията, тя е тотално отрицателна. Докато пенсионните дружества, въпреки икономическата криза, имат реална доходност след приспадане на инфлацията 0.46 на сто средно годишно. Учителският пенсионен фонд, като включим инфлацията, също има отрицателна доходност. Друга лъжа е, че заради намалението на пенсията от НОИ, родените след 1959 г., ще получават по-малки пенсии като сбор от пенсията за осигурителен стаж и възраст от НОИ и пенсията от универсалния пенсионен фонд. Така им се внушава да преместят парите си в НОИ.

Тук има една спекулация, която хората трудно разбират, но ще се опитам да я обясня. Когато един човек е роден на 1 януари 1960 г. и част от парите му отиват в индивидуална сметка, е правилно той да получи по-малка пенсия от НОИ от този, който е роден например на 31 декември 1959 г. , чиито пари отиват изцяло в солидарния фонд. Въпросът беше тогава колко по-малка да бъде тази пенсия. Решихме че това трябва да бъде съотношение между вноската, която отива във втория стълб – сега 5% и общата вноска, която е необходима за изплащане на пенсиите – тогава беше 32% . Сметките показаха, че 32% са достатъчни, за да се финансират всички пенсии. Намалението на пенсията от НОИ щеше да бъде около 15% , което се свръхкомпенсира от сбора от двете пенсии. Колкото повече нараства периодът на участие, а той ще достигне 40 години, толкова по-голяма е тази компенсация, тази разлика. След административното намаляване на осигурителните вноски от 32% тогава, на 17.8% сега, пропорцията е 5% към 17.8% и води до намаление на пенсията от НОИ с почти 28%. Това е неправилно, защото човекът, който е роден след 1959 г. освен с 12.8% вноска в НОИ, с данъците си финансира дефицита от около 5 млрд. лева. Сегашните изчисления са, че необходимата вноска, за да се платят пенсиите, вече не е 32%, а е 38%. Това означава, че е правилно да отнесем 5% към 38% и тогава вече намалението на пенсията от НОИ не трябва да бъде 28%, а 12.6 на сто. Което категорично се компенсира от втората пенсия, които човек ще получи. Това е още една спекулация, която определени хора в ГЕРБ – Менда Стоянова и Владислав Горанов тиражират. За съжаление и синдикатите. Истинските синдикати биха се борили не за ранно пенсиониране, а да се премахнат тежките условия на труд. Защото не случайно Европа ни казва: вие превръщате вашите работници в жертви.

Как оценявате стъпките, които предлага вицепремиерът Калфин?

Ние му предоставихме няколко варианта, това, което той предлага – с два месеца нарастване на възрастта за пенсиониране на жените и с по 1 на мъжете на година е най-безболезненото, най-предвидимото, то е по-доброто за хората и няма риск някой да го стопира. Защото, когато е по-висока стъпката, както беше 4 месеца, има риск да бъде спряно по популистки причини. Голяма част и от другите неща, които вицепремиерът Калфин предлага, се съдържат във вариантите, които му дадох. Те са с финансова обосновка и дори са разписани конкретните законови промени. Но виждате ли как вицепремиерът Калфин всъщност е изолиран при вземането на по-важните решения. Това стана и с коледните добавки, и с великденските, и с избора между универсалните фондове и НОИ. Което е много жалко.


Добави коментар
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

ТВ програма

Кино

  • Сега Още от деня коментарно предаване
  • 18:45 Спорт ТОТО
  • 19:00 Последният печели...
  • 20:00 По света и у нас
  • 20:45 Спортни новини
  • 21:00 Вечерното шоу
  • 22:00 Церемония по връчване на...
  • 23:30 Да надживееш Ескобар тв филм /32...
  • Сега "Стани богат" - телевизионна игра с...
  • 19:00 bTV Новините - централна емисия
  • 20:00 "Ергенът" - романтично риалити, с.3
  • 23:00 bTV Новините - късна емисия
  • 23:30 "Разобличаване" - сериал, с.2, еп.4
  • 00:40 "Марлон" - сериал, с.2, еп.9
  • 01:10 "Пожари" - сериал, еп.5
  • 02:10 bTV Новините /п./
  • Сега "Сделка или не" (премиера) -...
  • 19:00 Новините на NOVA - централна емисия
  • 20:00 "Hell’s Kitchen България" (нов...
  • 22:00 "Есента на демона" (премиера) -...
  • 23:00 Новините на NOVA
  • 23:30 "Военни престъпления: Лос...
  • 00:30 "Честни измамници: Отново в...
  • 01:20 "Престъпни намерения" - сериал,...
Какво е общото между цигарите и мазнините по корема Анализът им показва, че започването на пушенето и пушенето през целия живот е свързано с увеличаване на коремните мазнини.