Решено: НРС - за премиера, НСО - за президента

Заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) показа, че има национална воля да се провежда единна национална политика по въпросите на сигурността и отбраната в страната. Това заяви президентът Росен Плевнелиев след заседанието на съвета.

Независимо от проведените реформи, дейностите на институциите и органите на сектора в сигурността изостават в редица области от изискванията на динамичната и бързо променящата се среда. Като причини за тази ситуация Плевнелиев посочи политиката и управлението на тези дейности, както и структурите им, които не функционират в единно правно пространство.

"Недопустимо е повече от 22 години Националната разузнавателна служба (НРС) и Националната служба за охрана (НСО) да работят без закони и без парламентарен контрол", заяви държавният глава.

Членовете на КСНС са постигнали единодушно съгласие, че е необходимо да се изгради по ефективен механизъм за управление на процесите и дейностите по защита на националната сигурност. Необходим е общ устройствен закон, който да регламентира принципите на изграждане и функциониране на службите за национална сигурност и да регламентира координацията и взаимодействието между тях, както и механизмите за ефективен контрол върху дейността им.

Участниците в КСНС са постигнали съгласие и за необходимостта от изготвянето на закон за НРС и НСО, които да са в съответствие с общия устройствен закон. Те намират за целесъобразно НРС да премине към МС, а НСО да остане на подчинение към администрацията на президента.

Министерски съвет трябва да определи общите принципи и методики за разработване на общия устройствен закон и проектозаконите за специалните служби. Президентската институция и Министерски съвет трябва да създадат необходимата организация за разработването на проектозаконите и на общия устройствен закон за националната сигурност.

На съвета са сметнали за необходимо Министерски съвет да внесе ънблок в Народното събрание проектите за устройствен Закон за националната сигурност и на законите за НСО, НРС и Военното разузнаване до декември 2012 г. Внесените закони трябва да бъдат приети до април 2013 г.

КСНС се убедени върху становището, че установяването на ефективен парламентарен контрол трябва да бъде съществен елемент от реформите в сектор сигурност, посочи държавният глава.

Всички са на мнение, че министър-председателят не трябва да преупълномощава, когото и да било във връзка с неговите функции като председател на Съвета за сигурност към Министерски съвет. Затова и премиерът остава еднолично управляващият този орган. Плевнелиев загатна, че и министърът на финансите, независимо кой е той, ще има своето място в Съвета за сигурност и тази промяна ще бъде направена скоро.

Предложението министърът на финансите да участва в Съвета по сигурността е отправено от вицепремиера и външен министър Цветан Цветанов. Според него няма, как да бъдат изключени от темата за сигурността митниците и данъчните служби.

Плевнелиев посочи, че никога не е имало теза, в която отделен вицепремиер да поеме управлението на всички специални служби.

Премиерът Бойко Борисов уточни, че никога и по никакъв повод не е говорено пред него за назначаване на трети вицепремиер.

По темата за енергийната сигурност на страната членовете на КСНС се обединяват, с изключение на БСП, около становището, че енергийната сигурност е свързана с реализирането на комплекс от мерки за енергийна диверсификация и енергийна ефективност. Те приемат, че е необходимо да се изготви пакет от мерки за намаляване на зависимостта на България от внос на енергийни ресурси включително, чрез концесиониране на собствени находища за повишаване на енергийната ефективност. Трябва да се ускори работата по проектите за диверсифициране на енергийните трасета включително, чрез ускорено изграждане на междусистемните газови  връзки.

Постигна се и съгласие, че е необходима държавна програма, която да насърчи инвестициите в енергоспестяващи технологии. Тази програма трявба да бъде изведена като национален приоритет, каза Росен Плевнелиев.

"Новият голям приоритет на България се казва енергийна ефективност", посочи той.

Категорично няма консенсус по втората точка от дневния ред за енергийната ефективност, защото се заобикаля и не се дават ясни отговори за бъдещето на атомната енергетика, както и за отказа от икономическия обоснования, какъвто бе АЕЦ "Белене", посочи лидерът на БСП Сергей Станишев. Той добави, че няма как БСП да подкрепи един текст, в който има не малко рационални неща като диверсификация на доставките, енергийна ефективност, но се заобикалят същностите.

"Не видях ясна концепция от страна на правитеслтвото, за това как се гарантира енергийната сигурност за страната, какви са прогнозите за потреблението и какъв е енергийния микс", поясни Станишев.