Спомен за духовните водачи и будители на българите

"...О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава?...”                                                                                                                               Из "История славянобългарска" 

Всеки народ има своите духовни водачи и будители, които в мигове на изпитание са поддържали жив националния му дух, помагали са му да не забравя кой е, откъде идва и къде отива. Малко са обаче онези народи, които в своя календар имат ден за почит към тези велики личности – ние, българите, сме едни от тях.

От повече от век 1 ноември е датата, на която си припомняме за своите народни будители. (През комунистическия период празникът е отменен от комунистическата власт.) Имаме го този празник, дали защото отдавна българите изпитват преклонение към училището и просветата, или защото драматичната ни история често е давала повод да се нуждаем силно от люде, които да пазят духа ни и да ни водят по пътя на националното оцеляване и спасение.

Датата 1 ноември неслучайно е свързана с почитта към народните будители. До въвеждането на Григорианския календар у нас (31 март 1916) на този ден е честван един от най-големите български светци – небесният покровител на народа ни Св. Иван Рилски Чудотворец. Вдъхновителите на празника съзнавали, че най-великият народен будител е самият отшелник, почитан като духовен баща на българите. Делата на Св. Иван и вярата в неговата чудотворна закрила са онзи лъч надежда, който поддържаше народния дух в най-страшните дни на изпитание. Неговият празник по стар стил стана Ден на народните будители, защото именно Православната вяра, пазена и разпространявана от хиляди духовници и книжовници, запази от обезличаване българския народ.

Именно от духовното просвещение на народа ни се зароди и национално-освободителното движение по българските земи. Хиляди народни будители – кой с кръста, кой с перото, кой със сабята, подготвяха българите за голямото изпитание – свободата и независимостта. И всички те бяха вдъхновени от повика на един буден светогорски монах – българина Паисий от Хилендар.

Будителският подвиг на Паисий поставя началото на нашето национално Възраждане, а неговата "История славянобългарска” вдъхновяваше хиляди възрожденски даскали, като например българинът Йордан Хаджиконстантинов – Джинот от Велес, който през 1851 г. написа:

"Истинският българин не лъже, не завижда, не се лени, не лицемери, не блудства, за печена кокошка вярата си не променя. Затова съм българин, затова имам вяра, надежда и любов.”

Честван за първи път през 1909 г. в Пловдив, Денят на народните будители бързо се превръща в общонационален празник.

Особено важно е значението му след Първата световна война, когато унизителният Ньойски договор откъсва от отечеството изконни български земи, а държавата ни е сломена от три тежки загуби. По това време – в междувоенния период, Денят на народните будители се превръща в спонтанна и всенародна изява на стремежа към единение и чувството за обща съдба с останалите извън родината българи.

В този период имената на народните будители от Възраждането, които са се борили за териториалното обединяване на цялата нация, са били символ на българския национален идеал – единна и целокупна България.

Между двете войни Денят на народните будители е отбелязван в София с голямо шествие от Университета до Царския дворец. Начело, редом с духовниците и книжовниците, вървели останалите живи опълченци и участниците от трите войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Тези герои превърнаха в смисъл на своя живот думите на един от най-самоотвержените будители на нацията ни – Дякона Левски:

"И ние сме хора и искаме да живеем човешки – да бъдем свободни с пълна свобода в земята ни, там, дето живее българинът – в Мизия, Тракия и Македония."  

В Борисовата градина днес (1 ноември) ще има церемония за Деня на будителите, съобщават от Столичната община.

В 12:00 ч. на алеята с бюст-паметниците на Васил Левски, Христо Ботев, Захарий Стоянов, д-р Петър Берон, Георги С. Раковски, Константин Величков, Нешо Бончев, Димчо Дебелянов, Димитър Талев ще бъдат поднесени цветя.

В инициативата ще се включат ученици от столични училища, чиито патрони са народни будители.