Спомен за духовните водачи и будители на българите

От духовното просвещение на предците ни се зароди и национално-освободителното движение по българските земи

по статията работи: Андриян Георгиев | 01.11.2011 | 08:37

"...О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава?...”                                                                                                                               Из "История славянобългарска

 

Всеки народ има своите духовни водачи и будители, които в мигове на изпитание са поддържали жив националния му дух, помагали са му да не забравя кой е, откъде идва и къде отива. Малко са обаче онези народи, които в своя календар имат ден за почит към тези велики личности – ние, българите, сме едни от тях.

От повече от век 1 ноември е датата, на която си припомняме за своите народни будители. (През комунистическия период празникът е отменен от комунистическата власт.) Имаме го този празник, дали защото отдавна българите изпитват преклонение към училището и просветата, или защото драматичната ни история често е давала повод да се нуждаем силно от люде, които да пазят духа ни и да ни водят по пътя на националното оцеляване и спасение.

Датата 1 ноември неслучайно е свързана с почитта към народните будители. До въвеждането на Григорианския календар у нас (31 март 1916) на този ден е честван един от най-големите български светци – небесният покровител на народа ни Св. Иван Рилски Чудотворец. Вдъхновителите на празника съзнавали, че най-великият народен будител е самият отшелник, почитан като духовен баща на българите. Делата на Св. Иван и вярата в неговата чудотворна закрила са онзи лъч надежда, който поддържаше народния дух в най-страшните дни на изпитание. Неговият празник по стар стил стана Ден на народните будители, защото именно Православната вяра, пазена и разпространявана от хиляди духовници и книжовници, запази от обезличаване българския народ.

Именно от духовното просвещение на народа ни се зароди и национално-освободителното движение по българските земи. Хиляди народни будители – кой с кръста, кой с перото, кой със сабята, подготвяха българите за голямото изпитание – свободата и независимостта. И всички те бяха вдъхновени от повика на един буден светогорски монах – българина Паисий от Хилендар.

Будителският подвиг на Паисий поставя началото на нашето национално Възраждане, а неговата "История славянобългарска” вдъхновяваше хиляди възрожденски даскали, като например българинът Йордан Хаджиконстантинов – Джинот от Велес, който през 1851 г. написа:

"Истинският българин не лъже, не завижда, не се лени, не лицемери, не блудства, за печена кокошка вярата си не променя. Затова съм българин, затова имам вяра, надежда и любов.”

Честван за първи път през 1909 г. в Пловдив, Денят на народните будители бързо се превръща в общонационален празник.

Особено важно е значението му след Първата световна война, когато унизителният Ньойски договор откъсва от отечеството изконни български земи, а държавата ни е сломена от три тежки загуби. По това време – в междувоенния период, Денят на народните будители се превръща в спонтанна и всенародна изява на стремежа към единение и чувството за обща съдба с останалите извън родината българи.

В този период имената на народните будители от Възраждането, които са се борили за териториалното обединяване на цялата нация, са били символ на българския национален идеал – единна и целокупна България.

Между двете войни Денят на народните будители е отбелязван в София с голямо шествие от Университета до Царския дворец. Начело, редом с духовниците и книжовниците, вървели останалите живи опълченци и участниците от трите войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Тези герои превърнаха в смисъл на своя живот думите на един от най-самоотвержените будители на нацията ни – Дякона Левски:

"И ние сме хора и искаме да живеем човешки – да бъдем свободни с пълна свобода в земята ни, там, дето живее българинът – в Мизия, Тракия и Македония."  

В Борисовата градина днес (1 ноември) ще има церемония за Деня на будителите, съобщават от Столичната община.

В 12:00 ч. на алеята с бюст-паметниците на Васил Левски, Христо Ботев, Захарий Стоянов, д-р Петър Берон, Георги С. Раковски, Константин Величков, Нешо Бончев, Димчо Дебелянов, Димитър Талев ще бъдат поднесени цветя.

В инициативата ще се включат ученици от столични училища, чиито патрони са народни будители. 


Добави коментар
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Коментари


9 Borislav Bonev 01.11.2011 | 11:53
Първо искам да честитя празника да всички, които се чувстват малко или много будители, без значение какво точно работят. На второ място искам да ви споделя болката си. Боли ме, защото аршинът, с който се мери кое е будителстване в България не е един и същ за всички. Боли ме, че днес почиват и празнуват университетските преподаватели, учителите от основното и средното образование, а едно от най-важните будителски звена - детските учителки днес работят, сякаш те нямат празник и сякаш за пореден път освен по заплати, държавата и цаква и по признание - те отново са поставени в изолатора!
8 Златка Стоева 01.11.2011 | 11:24
Българите сме славен народ с велика история, пълна с имена на бележити личности - поети, писатели, борци за свобода. Във вените ни тече тяхната кръв. Те са носители на просветителския български дух. Жалко, че тези духовни водачи ги няма и днес, защото след толкова години пак имаме нужда някой да съживи заспалото ни национално самосъзнание.
7 Свежка . 01.11.2011 | 10:27
Крисе, за жалост не е просто вроден песимизъм, а исторически реализъм. Аз искам да честитя този празник на единствените хора, които заслужават – на съвременните български писатели, които в последните години изживяват своя Ренесанс, но той не се гради на светли идеали и възхвали за човешкия ум и физика, а тъкмо наопаки. Те дълго време мълчаха и насъбираха горчив опит, от който сътвориха уникални книги. И моят оптимизъм е в тези хора и тяхното слово, което ще пребъде, за разлика от пустословията на драскачите като нас.
6 Криси Митева 01.11.2011 | 10:10
Вроденият ни песимизъм винаги адски много ме е вбесявал! За това пожелавам, именно на този ден, да си спомним или, ако трябва да се научим, какво да е да вярваш в нещо добро и да бъдеш обединен!Пожелавам си да има повече умни деца, които да останат в тази прекрасна РОДИНА и да я поведат напред! Пожелавам Ви да бъдете повече сигурни в себе си по-оптимистични на пук на всичко! Честит празник, българи!
5 Станимира Георгиева 01.11.2011 | 10:07
"Омразата към държавата доведе до отричане от родината." Това много ми хареса, Цвете. Много, много правилно казано! Аз също смятам, че е малко трудно да си честитим този празник, защото дори да си кажем "Честити празник", отговора е "Мерси и на теб" и до тук. Няма никакви по-интелектуални дискусии по темата, защо, кои са тези хора, какво знаем за тях и т.н., няма нищо повече, всичко е просто по навик и от някаква смешна етикеция.. А аз питам - кои са сегашните ни народни будители? Кои са тези духовни водачи? Няма ги. Няма и нация, няма и обединение. Всички се мразим един друг, завиждаме си и гледаме само как да спечелим някой мизерен лев. А никой не се сеща, че именно от духовното и културното обединение и възрождение се започва за да се стигне по-далеч. Не с омраза и с поредица от негативизъм и глупост и не с бягане.
4 Ани Г. 01.11.2011 | 09:59
"От повече от век 1 ноември е датата, на която си припомняме за своите народни будители. (През комунистическия период празникът е отменен от комунистическата власт.)" Смятааай човек!! Гадните социалисти дори и това са забранили!! Как може са отречеш такъв ден, как може да отречеш тези исторически личности, които са били като пътеводна светлина за нас, независимо че сега не ги почитаме с необходимите почести и вяра?! Дано никога, никога не се върне този омразен, консервативен и дори бих казала геноцитен режим!
3 Цвете Жекова 01.11.2011 | 09:25
Харесва ми как започва статията с "История славянобългарска" . Съгласна съм със Силвия, че днес е ден за размисъл. Много на място за изполвани думите на Паисий : "Поради что се срамиш да се наречеш болгарин и не четеш, и не говориш на своя език? ” Днес повечето българи ги е срам да кажат, че са българи, учениците в училище се стремят към отлични резултати по чуждите езици и не толкова към българския. И това е много тъжно. Започнахме да празнуваме чуждите празници като Хелоуин и Свети Валентин. Скоро ще започнем да празнуваме и Деня на благодарността, сигурно и после вместо 3 март, ще се хвърляме фойерверки на 4 юли. Защо става така? Губим националната си идентичност. Омразата към държавата доведе до отричане от родината. Днес наистина е денят , в който трябва да се замислим. Едно е да презираш държавата и друго да се откажеш от народността. "Или българите не са имали царство и държава?”
2 d.krumova _ 01.11.2011 | 09:19
Истина е, че българинът обича да демитологизира големите и да ги принизява към себе си, но няма как да изпитваме истинско чувства на национална гордост, когато ние, българите, сме може би сред малкото народи, които масово хабер представа си нямат от миналото си. Както е написал един голям за мен съвременен народен будител – Стефан Цанев, „едва ли има на света друг народ, който така слабо да познава своята история“. Как да почитаме Великия, когато не знаем, а и още по-лошо, не ни е еня какво е направил и оставил след себе си.
1 Силвия Димитрова 01.11.2011 | 09:10
Не зная доколко е уместно да напиша „честит празник, българи“, защото този ден за мен не е повод за празник, а за един размисъл и отчасти за разкаяние. Мисля си, че е добре да имаме ден на възпоменание, в който да поднесем цветя на личностите допринесли с нещо за благото на родината ни, но също така си мисля, че освен учителите и ученицитe, за които този празник е по-скоро задължение, май никой друг няма да почете паметта на Великите, колкото и клиширано да звучи.

ТВ програма

Кино

  • Сега Последният печели...
  • 14:00 Да бъдеш Майстора документален филм...
  • 15:00 Натисни F1 образователна поредица...
  • 15:30 Истории от Олимпийските игри /п/
  • 15:45 Телепазарен прозорец
  • 16:00 Бързо, лесно, вкусно
  • 16:30 Светът и ние
  • 16:55 България в 60 минути с Мариана...
  • Сега "Златно момче" - сериал, с.2, еп.9...
  • 15:00 "Бараж" - сериал, еп.62
  • 16:00 Премиера: "Скъпа мамо" - сериал,...
  • 17:00 bTV Новините
  • 17:20 "Лице в лице" - публицистично...
  • 18:00 "Стани богат" - телевизионна игра с...
  • 19:00 bTV Новините - централна емисия
  • 20:00 "Аз обичам България" - забавна...
  • Сега "Свободна да избира" (премиера) -...
  • 15:00 "Не ме оставяй" (премиера) - сериен...
  • 16:00 Новините на NOVA
  • 16:10 "Пресечна точка" - публицистично шоу
  • 17:00 "Семейни войни" - телевизионна игра
  • 18:00 "Сделка или не" (премиера) -...
  • 19:00 Новините на NOVA - централна емисия
  • 20:00 "Един за друг" (нов сезон) -...
Какво е общото между цигарите и мазнините по корема Анализът им показва, че започването на пушенето и пушенето през целия живот е свързано с увеличаване на коремните мазнини.