Църквата чества Св. Петка Българска. Петковден е!

Във всички епархии на Българската православна църква днес (14 октомври) се чества една от най-почитаните у нас светици - Света Преподобна Параскева или Света Петка Българска. За българите, а и за другите православни балкански народи, Св. Петка е една от най-почитаните и популярни светици.

Авторитетът ѝ като покровителка на българския народ се дължи до голяма степен и на житието, написано за нея от Патриарх Евтимий Търновски. В него четем, че светицата е родена през ХІ в. в семейство на заможни българи в град Епиват на Мраморно море. От малка Св. Петка проявявала състрадание към бедните и нещастните и искала да се посвети на Бога.

Когато родителите ѝ починали, тя раздала цялото наследено имущество на нуждаещите се, отишла да се поклони на гроба Господен и заживяла като отшелничка в Йорданската пустиня. Малко преди да свърши земният ѝ път, светицата се завърнала в родния си град и там починала.

Мощите на Преподобна Параскева правели чудеса и лекували. През 1238 г. българският цар Иван Асен ІІ пренесъл мощите в старопрестолния Търновград и ги поставил в новопостроения храм "Преподобна Петка”. Затова светицата е наречена Св. Петка Търновска. След падането на старата българска столица под османска власт, светите мощи били пренесени във Видин, а по-късно в Белград. Днес те почиват на румънска земя в град Яш, в храма "Три светители”. 

Празникът на св. Петка е познат у нас като Петковден, Петки. Това е един от най-големите български народни празници и с него се отбелязва краят на лятото и началото на зимата, както и завършекът на земеделския и животновъдния годишен цикъл. На този празник (както и на Димитровден) става разплащането с наетите за лятото ратаи, овчари, жътвари и спазаряването им отново, което на много места се съпровожда с угощения и "коч курбан”. За него овчарите дават жертвеното животно, а стопанките месят хляб и точат баници с пожелание "да се точат агънцата и овцете”, т.е. да се раждат много.

Обикновено на Петковден се прави и обредното заплождане на домашните животни, наричано мърлене или овча сватба - пускане на кочовете при овцете за оплождане. Докато трае заплождането, жените не трябва да вършат никаква женска работа, за да се роди здрав добитък и да не се "заплитат червата на агънцата”. Всяка домакиня омесва и раздава пита с името на светицата-закрилница, с пожелание за здраве и богат приплод на домашните животни. 

С Петковден започва периодът на годежите и сватбите и из къщите тръгват сглядници годежари.

В народните представи на българите Св. Петка е лечителка и пазителка от "страшни” болести. Жените в странджанския край я тачат против безплодие. В навечерието на празника на светицата бездетните булки отиват да преспят до параклис и свещен извор, носещи нейното име и на сутринта се измиват с лековитата вода на аязмото.