Само 4 влизат в парламента при избори сега: ГЕРБ, БСП, патриотите и ДПС

Разцепените десни остават вън, партията на Борисов губи гласове за сметка на напиращите социалисти, но остава с крехка преднина

по статията работи: iNews.bg | 10.01.2017 | 15:33

Поредно социологическо проучване потвърждава скъсената дистанция между ГЕРБ и БСП, ръст на Обединените патриоти, очертаващи се трета политическа сила, четвърто място за ДПС в парламента и неяснота в десния спектър след разрива в Реформаторския блок и възникването на нови десни формации. Това показват резултатите от изследването на "Екзакта Рисърч Груп" в края на декември, обявено във вторник, ако предсрочните избори се провеждаха сега. Агенцията уточнява, че данните са получени с открит електорален въпрос, при който на респондентите не са предлагани имена на партии като възможни отговори.

Според проучването при избори сега ГЕРБ би получила 26,1% от имащите право на глас, а БСП – 24,9%. Други косвени въпроси в изследването показват, че преднината на ГЕРБ пред БСП може да е и малко по-голяма – между 2% и 3%. С електорален дял от 10,5% Обединените патриоти (ОП) са трета политическа сила, а ДПС биха получили малко над 4%. Така ГЕРБ, БСП, Обединени патриоти и ДПС са четирите формации, които биха успели да влязат в следващия парламент, според проучването на "Екзакта".

В края на 2016 г. Реформаторският блок има електорална тежест от 3,5%, а отцепилата се от него ДСБ би получила самостоятелно 2,1%. Новата партия "Воля" на варненския бизнесмен Веселин Марешки събира 3,3%.

Процесите, които протичат в левия спектър на политическото пространство след президентските избори имат обща доминанта – мобилизация около БСП, отчита "Екзакта".

В навечерието на парламентарните избори наблюдаваме фрагментиране на дясноцентристкото пространство, където възникват нови десни формации. Все още няма яснота какви са шансовете за ефективно взаимодействие между тях. А именно от това зависи най-вече да има силна дясна алтернатива на тези парламентарни избори, посочват социолозите.

63% от българите са на мнение, че РБ в сегашния си вид не може повече да бъде успешен политически проект. Това мнение се споделя и от 1/3 от интервюираните, които декларират електорална подкрепа за Блока в настоящия момент.

Една четвърт от участвалите в настоящото проучване са на мнение, че на страната е нужен нов дясноцентристки проект със силно гражданско участие. Това по-често твърдят мъжете, хората на възраст над 30 години, високообразованите респонденти, заможните, жителите на столицата и на градовете-областни центрове, както и избирателите с дясноцентристка ориентация.

Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов и лидерът на ДСБ Радан Кънев са сочени от по 9% от българите като политици, с които се свързват масовите очаквания за възникване на силна дясна алтернатива на сегашното управление. Каракачанов е посочван в това си качество главно от симпатизанти на Обединените патриоти (коалицията ВМРО-НФСБ-"Атака", която го издигна за президент - бел.ред.), а Радан Кънев – от хора с най-разнообразни политически симпатии в десния спектър.

Въпреки, че от следващите парламентарни избори ни делят няколко месеца, все още има немалко въпросителни относно това колко и кои ще са новите партии. В края на декември 2016 година 19% от българите декларират, че биха гласували за нова дясна партия. Най-често това е избор на мъже, на хора на възраст между 50 и 60 години, на високообразовани и заможни респонденти, на жители на градовете-областни центрове, както и на десни избиратели. Този профил на подкрепа за нови партии показва обществени очаквания за нови формации предимно в дясната част на политическия спектър.

Важен ресурс за новите десни са онези избиратели, които се определят като "бивши седесари" (общо 18% от българите). Те представляват по около 40% от сегашните електорати на РБ и на ДСБ, една четвърт от електората на ГЕРБ и една трета от електората на "Воля". Непосредствено след заявката на Христо Иванов за създаване на нова политическа формация "Да, България", одобрението към него възлиза на 14%.

Категоричното дистанциране на Радан Кънев и ДСБ от РБ и заявката да се работи за нов дясноцентристки проект му носи по-скоро позитиви. Одобрението му в настоящото изследване възлиза на 15%, като този дял е значително по-висок в сравнение с одобрението му от преди президентската кампания. 11% от българите гледат с добро око на възможността за евентуално обединение между бъдещите проекти на Кънев и Иванов. 28% възприемат негативно подобна възможност, а над 60% не изказват мнение по въпроса.

Корнелия Нинова, Георги Първанов, Румен Радев, Ивайло Калфин, Мая Манолова и Татяна Дончева са политиците, с чиито имена се свързва възможността да има силна лява алтернатива на сегашното управление. Левите избиратели не виждат проблем в това левите политици, които преди време са се дистанцирали от БСП, сега отново да работят за левицата. Моралната приемливост на подкрепата за БСП след президентския вот би могла да затрудни доброто самостоятелно представяне на формации като АБВ и "Движение 21" на предстоящите парламентарни избори.

В същото време, след президентските избори наблюдаваме как голямата част от конюнктурния вот се ориентира именно към БСП. Това "пренапрягане" на БСП с периферен електорат определено не носи само плюсове, отбелязва "Екзакта". Предизвикателство пред ръководството на БСП е и провеждането на политики в синхрон с преобладаващата политическа ориентация на собствените им избиратели. От самооценката на болшинството симпатизанти на БСП е видно, че те се поставят в крайно лявата част на политическия спектър.

21% от българите твърдят, че се чувстват разочаровани от политическата партия на която симпатизират. Над средния дял разочаровани регистрираме сред мъжете, сред хората на възраст между 30 и 60 години, сред българите със стандарт около и над средния, сред жителите на градовете-областни центрове и сред живеещите в селата. Най-малко са разочаровани левите избиратели.

В масовите обществени представи има три политически партии, които разширяват влиянието си след президентските избори. Това са Обединените патриоти (според 55% от българите влиянието им нараства), партия "Воля" на Веселин Марешки (според 42% влиянието й расте) и БСП (според 39% от българите социалистите подобряват позициите си след президентските избори).

Бойко Борисов остава най-одобрявания политик в България, но дори и при него преобладава неодобрението. В момента в България няма лидер на политическа партия, към когото позитивното отношение да е с по-висок дял от неодобрението. Премиерът в оставка и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов е одобряван от 43% от българите, а неодобрението към него е 49%. Президентските избори редуцираха одобрението към него с около 5%, като с близо толкова се сви и периферният електорат на ГЕРБ, отчита агенцията.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова е с рейтинг на одобрение 27% (по-висок дял от електоралната тежест на БСП). Одобрението за Красимир Каракачанов е 35%; за лидера на АБВ Георги Първанов - 25%, за лидера на СДС Божидар Лукарски - 17%, а за лидера на ДБГ Меглена Кунева - 16%.

Въпросът за аргументите, с които Бойко Борисов подаде оставката си, не намира еднозначен отзвук в общественото мнение. 39% от българите приемат аргументите му за оставката, а за 45% те са неприемливи.

Сферите на живот, в които българите са почувствали подобрение през последната година от управлението на ГЕРБ са: транспорт, усвояване на средства от ЕС, туризъм, регионално развитие и спорт. Най-силно са се влошили нещата според интервюираните в сферите на здравеопазването, благосъстоянието и стандарта на живот, социалната политика и образованието.

44% от българите не се чувстват политически представени от депутатите в сегашното Народно събрание, а 41% смятат, че са представени. Според 25% от българите ГЕРБ изразява в най-голяма степен интересите на хора като тях (това твърдят и 87% от избирателите на ГЕРБ), а според 23% най-близо до хората е БСП (това твърдят и 92% от избирателите на БСП). Според 11% Обединените патриоти са формацията, която в най-голяма степен ги представлява.

Националното представително проучване е проведено между 27 и 30 декември 2016 г. сред 1000 пълнолетни българи, подбрани чрез двустепенна гнездова извадка, в 92 населени места на страната. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано face-to-face интервю по домовете на респондентите, пояснява "Екзакта".


Добави коментар
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

ТВ програма

Кино

  • Сега По света и у нас Информационна...
  • 16:10 Новини на турски език
  • 16:25 Телепазарен прозорец
  • 16:40 Малки истории /п/
  • 16:55 По съвест 5 тв филм /8 епизод/
  • 17:50 Бързо, лесно, вкусно рецепта на...
  • 18:00 По света и у нас
  • 18:35 Телескоп за бъдещето с Джеймс Уудс...
  • Сега Премиера: "Клиника край езерото" -...
  • 17:00 bTV Новините
  • 17:30 "Опасни улици" - сериал, еп.792
  • 19:00 bTV Новините - централна емисия
  • 20:00 Премиера: "Великолепният век:...
  • 21:30 "Любов и вендета" - сериал, с.1,...
  • 22:30 "Хотел Елеон" - сериал, с.1, еп.23,...
  • 23:30 bTV Новините - късна емисия
  • Сега Новините на NOVA
  • 16:30 "Завинаги свързани" (премиера) -...
  • 17:55 "Теглене на Лото 5 от 35 -...
  • 18:00 "Съдебен спор" - предаване на NOVA,...
  • 19:00 Новините на NOVA - централна емисия
  • 20:00 "Черешката на тортата" - предаване...
  • 21:00 "Скорпион" - сериен филм
  • 22:00 Новините на NOVA
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Атанас Атанасов: Прокуратурата е новото Шесто управление на ДС Борисов я превърна в спецслужба и банка за компрометираща информация, според шефа на ДСБ

Анкета