Тим Йео: Югоизточна Европа се нуждае от повече атомна енергия, за да избегне енергийна криза

по статията работи: iNews.bg | 09.05.2018 | 14:46
Тим Йео: Югоизточна Европа се нуждае от повече атомна енергия, за да избегне енергийна криза

Тим Йео е председател на New Nuclear Watch Institute. Той е бивш председател на Комисията за енергийна и климатична промяна (2010-2015) във Великобритания и министър на околната среда (1993-1994). Работи като експерт по въпросите на енергийните и климатични промени в света на

бизнеса и академичната общност. Той е член на борда на AFC Energy plc, която се занимава с разработването на въглеродни горивни клетки, председател на Индустриалния консултативен съвет Енергия 2050 на университета в Шефилд. Йео е директор на Getlink SE – една от най-големите компании във Франция, където председателства Комисията на борда за стратегическо и устойчиво развитие.

 

Югоизточна Европа се е запътила към енергийна криза. Регионът има енергийна инфраструктура, която е несигурна, неефективна и неустойчива. В същото време тя е изправена пред нуждата да намали зависимостта си от външни източници и да се придържа към европейските регулации за климата и качеството на въздуха. Най-добрият начин за излизане от ситуацията е да се инвестира в нови атомни мощности. Това казва в свои анализ Тим Йео, председател на института New Nuclear Watch (NNWI), публикуван в авторитетното онлайн издание Energypost.eu.

Енергийната система в Югоизточна Европа, особено на Балканския полуостров, страда от хронична липса на инвестиции след разпадането на Източния блок и разделянето на бивша Югославия. Сега, комбинацията от геополитически и екологични фактори, води до извънредна нужда от спешни мерки за модернизиране на сектора.

Отказване от въглищата

Докладът на New Nuclear Watch Institute (NNWI) – "Електроенергийният пазар на Югоизточна Европа: Влияние на новите тенденции и политики", които предстои да бъде представен в София на 10 май, обяснява необходимостта и спешността от радикални действия. Ако правителствата не успеят достатъчно да разширят производствените си мощности, в близко бъдеще Югоизточна Европа (Албания, Босна и Херцеговина, България, Косово, Гърция, Унгария, Бивша югославска република Македония, Черна гора, Румъния и Сърбия) могат да станат нетен вносител на електричество още в началото на 2030-те години.

Ако присъединяването към ЕС отчасти зависи от извеждането от експлоатация на най-старите въглищни ТЕЦ в региона – над 11 гигавата инсталирани мощности на въглища са въведени в експлоатация преди 1980 – това може да стане още през 2027 г. Несигурността на ситуацията само се влошава от бъдещите нарушения в търсенето, предизвикани от революцията на електрическите автомобили и широкото използване на дигиталните технологии (като Blockchain).

При липса на политика за отказ от използване на въглища и тези нарушения, предизвикващи увеличаване на търсенето, NNWI предвижда през 2035 г. дефицитът на електроенергия да бъде 40 тераватчаса. А ако влиянието на тези фактори нарасне, дефицитът ще се разшири до 132 тераватчаса, което е малко над 40% от настоящото ниво на потребление на електроенергия. Вносът за покриване на този дефицит ще бъде скъп. Европейският референтен сценарий за 2016 г. (EURS16) показва, че цената на електричеството в Европа може да достигне 165 евро за мегаватчас до 2035 г., което е значително повече от това, което страните в региона предвиждат да плащат (148 евро и 144 евро съответно в Румъния и България през 2040 г.)

Диверсифициране на вноса на газ

Досега политическият отговор от правителствата и Брюксел бе да се ускорят плановете за диверсифициране на доставките на природен газ и да се инвестира интензивно в съответната инфраструктура (въплътени в целите на работната група за Енергийна свързаност в Централна и Югоизточна Европа – CESEC). Подобни усилия са в противоречие с основната енергийна стратегия на ЕС в два аспекта.

Първо, да се разчита на вносни горива означава да се разчита максимално на ограничена група държави. Норвегия и Русия осигуряват 57% от газовия внос за 28-те страни на ЕС през 2015 г. и, взети като съвкупност, групата на петте най-големи търговски партньора – двете споменати страни плюс Алжир, Катар и Либия осигуряват 90% от целия внос през 2015 г. Това изглежда подкопава ангажимента на ЕС за намаляване на зависимостта на Съюза от външни, силно концентрирани доставчици.

Второ, пълното покриване на дефицита, прогнозиран от NNWI чрез природен газ, би повлякло емисии от 1,3 милиарда тона CO2 еквивалент. В допълнение към финансовата стойност на тези емисии – 40 милиарда евро, след предложението на президента Макрон за 30 евро на тон – такава политика ще подкопае ангажимента на ЕС за устойчиво потребление.

Възобновяема енергия и разходи за интегриране

Както показва референтният сценарий за 2016 г. (EURS16), приносът на ВЕИ към системата на производствените мощности ще продължава да расте впечатляващо до 2040 г. Предвижда се нетните възобновяеми мощности (включително хидроенергетиката) в Югоизточна Европа да се увеличат със 17 115 мегавата между 2020 и 2040 г. и с 57% ръст (9 774 мегавата) осигурени от прибавянето само на вятърни мощности.

През 2040 г. повече от половината (61%) от инсталираните мощности и 44% от производството на електроенергия в Югоизточна Европа ще бъде осигурено от ВЕИ. В Енергийната пътна карта на ЕС до 2050 г. се предвижда втората цифра да се увеличи до 55% до 2050 г. Това заслужава аплодисменти. Разполагането на възобновяеми енергийни източници в ЕС след 2005 г. се отрази в 7% намаляване на парниковите газове, които иначе щяха да бъдат емитирани, както отбелязват от Европейската агенция по околната среда (EEA). Нарастващото разпространение на възобновяеми енергийни източници над описаните по-горе параметри ще бъде скъпоструващо.

Например, увеличаването на крайния дял на електроенергията от вятърни мощности от 10% на 30% води до увеличаване на системния разход – сумата за производството и интегрираните разходи - до 20 евро за мегаватчас.

Заключението на доклада е: "Системната осреднена цена на електричеството (LCOE) и интегрираните разходи значително се увеличават с проникването на различните видове възобновяема енергия и затова могат да се превърнат в икономическа бариера за по-нататъшното разполагане на вятърни и соларни мощности".

Освен това Международната асоциация по хидроенергетика (IHA) дава да се разбере, че Югоизточна Европа се доближава до техническия си капацитет на хидромощности. Няколко страни в региона произвеждат значително количество електроенергия от този ресурс – Албания, например, произвежда повечето от своята електроенергия по този начин – но потенциалното му разрастване се задържа от ограничеността на водните ресурси и опасения от екологично естество.

Нови атомни мощности

Затова изглежда ясно, че сериозно трябва да бъдат обмислени значителни инвестиции в нови атомни мощности. В настоящия момент, атомните мощности в Югоизточна Европа леко надвишават 5000 мегавата, като делът на атома в България, Унгария и Румъния е съответно 36%, 37% и 27% от регионалния капацитет (EURS16). В региона, тези мощности представляват 13% от общото производство на електроенергия. Предвижда се до 2040 г. мощностите да нараснат до 8440 мегавата (EURS16), увеличение с 3164 мегавата, разделено между Румъния (1414 мегавата) и Унгария (1732 мегавата).

Румъния планира да добави два нови реактора от 720 мегавата в АЕЦ "Черна вода" (които ще влязат в експлоатация в началото на 2020-те). В Унгария два енергоблока с мощност 1200 мегавата ще бъдат добавени към АЕЦ "Пакш" и свързани към енергомрежата до 2030 г. (нетното увеличаване на мощността ще бъде само 1,732 мегавата, заради планираното спиране на съществуващите енергоблокове на централата).

Ядрената енергия предоставя на Югоизточна Европа средство да запази сигурността на електрическите си доставки, да изпълни екологичните си ангажименти и да подкрепи бъдещото социално и икономическо развитие на региона. Разширяването на съществуващата площадка, дължащо се на по-ниската цена в сравнение с усвояването на нова площадка, изглежда като най-доброто икономическо решение за страни със съществуващи АЕЦ.

В България разширяването на АЕЦ "Козлодуй" (седми енергоблок) и предложения план за АЕЦ "Белене" представляват такава възможност. Днес статутът на двата проекта е несигурен (никой от тях не е в процес на изграждане), заради опасения за тяхната финансова структура и по-широки опасения в индустрията (в частност банкрута на "Уестингхаус").

София спря реализирането на проекта "Белене" през 2012 г., но дейностите по подготовката на площадката бяха започнати и оборудването е вече притежание на Националната електрическа компания, след споразумение за компенсация, изплатена на руската "Росатом". Рестартирането на проекта би означавало използването му като инвестиция, а не третирането му като загуба.

Разширяването на атомните мощности с 4600 мегавата между 2020 и 2030 г. при условие за навременно завършване на новите енергоблокове в Унгария и Румъния, както е отразено в EURS16 и ангажимент за нови мощности от поне 1,5 гигавата в България до 2027 г., ще предотврати възникването на енергиен дефицит в Югоизточна Европа преди 2030 г. Общо увеличение с 10 гигавата до 2040 г. ще покрие 50% от енергийния дефицит, предвиден от NNWI.

Заключения

Атомната енергетика предлага на Югоизточна Европа начини за запазване на сигурността на енергийните доставки и изпълнението на екологичните ангажименти, както и подкрепа за бъдещото социално и икономическо развитие на региона. Докладът на NNWI показва, че въпросът за производството на електроенергия е спешен и потвърждава, че е необходимо време между етапите на планирането и завършването на един атомен проект. Затова времето за финансов и политически ангажимент към нови атомни проекти е сега.


Добави коментар
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

ТВ програма

Кино

  • Сега Днес и утре /п/
  • 04:05 Фреди Хайнекен тв филм /1 епизод/п/
  • 04:55 Мечтата за Марс документален филм/п/
  • 05:30 Бразди /най-доброто/п/
  • 06:00 Иде нашенската музика /п/
  • 07:00 Инуяша анимационен филм
  • 07:25 Сийбърт анимационен филм/п/
  • 07:50 Телепазарен прозорец
  • Сега "Двама мъже и половина" /п./ -...
  • 04:30 "Cool…T" /п./ - лайфстайл предаване
  • 05:30 "Аламинут" /п./
  • 06:00 "Малкото пони: Приятелството е...
  • 07:00 "Двама мъже и половина" - сериал,...
  • 08:00 "Тази събота и неделя" - предаване...
  • 11:00 "Търси се…" /п./- токшоу с водещи...
  • 12:00 bTV Новините - обедна емисия
  • Сега "Моята мечтана роля" - с уч. на...
  • 04:30 "Катинари на любовта" - с уч.на...
  • 06:30 "Иконостас"
  • 07:00 "Нощна смяна" - сериен филм, сезон 3
  • 08:00 "Събуди се" - предаване
  • 11:00 "Съдебен спор" - предаване на NOVA,...
  • 12:00 Новините на NOVA
  • 12:30 "Бавачка по призвание" - с уч. на...
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Кой безумец вкара в учебник, че мъжът трябва да бие жената? МОН крие имената на оценителите, одобрили или проспали дискриминиращия цитат от Корана

Анкета

Error 503 Service Temporarily Unavailable

Временно Недостъпен 503

Бяхме информирани за възникналия проблем.


Ще отстраним наличния проблем във възможно най-кратко време.



Можете да отидете на Начална страница