Христо Стоянов: Време е да станем нация!

Трябва да се обединим около идеала за България, а не около идеала за хладилника, категоричен е писателят

по статията работи: Ани Романова | 21.03.2016 | 17:30
Снимки: Яков Шустов

Христо Стоянов е един от най-нашумелите в България писатели през последните двадесет години. Автор на единствената книга в българската литература - "Скритият живот на една помакиня” - с постановено следствено дело срещу нея от Прокуратурата на Р България, заради което той завежда иск срещу Държавата преди десетина години в Страсбург. Още с излизането си книгата месеци наред води класациите за най-четен и продаван роман на пазара. Следващият му роман "КОПЕЛЕТО - евангелие от Юда” повтаря успеха на "Скрития живот на една помакиня", но заради него през 2002-а авторът е анатемосан и отлъчен от църквата. Наречен от медиите "българският Салман Ружди” и "българският Дан Браун”, той буквално "пророкува" в някои от творбите си бъдещи събития не само в роден, но и в световен мащаб, като, например сблъсъкът между християнството и исляма. Сред произведенията му се нарежда още романът "Аз, Доносникът", сборници есета, публицистика, разкази... Преди дни във Варна, където от десет години Христо Стоянов живее,  се състоя премиерата на последната му "рожба" – сбърникът разкази "Ами това е". С писателя разговаряме за вдъхновението, историята и литератрата, протестите, нашите имигранти и единението на българската нация.

Какво те вдъхнови да напишеш последния си сборник разкази "Ами това е"?

Вдъхновението е измислено от мързеливия човек, който иска да оправдае бездействието си. При положение, че живеем във време, чиито събития непрекъснато викат да бъдат описани, е непростимо да се оправдаваме с липса на вдъхновение. Като се замислиш, за да опишеш собствения си живот няма да ти стигнат десет такива. Един миг от живота може да бъде описан в тритомник. Само един миг – колкото да кимнеш за "Добър ден”… Нали до този миг са минали всичките изживени години, хилядите прочетени книги, десетките любови, разделите… Това е и моят начин на писане, след като осъзнах това. Описвам в един роман десет минути от живота, но също така включвам и няколко сюжетни линии, които са се пресекли в тези десет минути. До този момент никой не е писал по този начин. Може би само Солженицин в най-гениалната си книга (а тя е гениална точно заради напипване на този художествен похват), та само той успява донякъде в "Един ден на Иван Денисович”… Хайнрих Бьол във "Възгледите на един клоун” до известна степен. Та, за да стигна до този начин на писане, трябваше доста да прочета, и доста да живея. Никой не чака вдъхновение, за да живее, но продължава да го прави, нали. Писането е моето живеене и аз го правя. Спомняш си при Висоцки: "Меня сегодня муза посетила… Немножко посидела и ушла…”

Христо Стоянов: Време е да станем нация!


"Даваш ли, даваш, балканджи Йово” влиза в учебниците по история... Там ли е мястото на литературно произведение?

Абсурдно е едно художествено произведение да влиза в учебник по история. Историята е наука и не може със средствата на литературното произведение да бъде разглеждана. Та нали заради това ние нямаме истински герои – те са измислени. Деветдесет процента от Левски е това, което Вазов е казал за него в разказите си. Представата за ислямизацията в Родопите идва не от автентичните доказателства, а от "Време разделно” на Антон Дончев. Левски и Ботев две години във воденицата, при положение, че дори не са се познавали. Пък Ботев по онова време е имал вестник, печатница. Бил е денди – вижте му снимките. Та как си представяме контето Ботев да спи в запустяла воденица… А самото ислямизиране в Родопите? Антон Дончев базира повествованието си върху един фалшив "Райковски дневник”. "Свидетелстващ” за двеста избити райковски първенци. Отоманската империя, без интернет и компютри, всяка година е правила преброяване – от пеленачето до щъкащите по дворовете кокошки и едър и дребен добитък. Райково, в което живях над тридесет години, тогава е наброявало точно двеста тридесет и шест човека. Сюриите с деца, новородени, немощни старци, моми и ергени. Двеста тридесет и шест човека. И как от тези пеленачета и немощни старци ще извадиш двеста първенци? Че то всяко семейство е поне с пет-шест първенеца тогава. Абсурд, имайки предвид патриархалното общество по онова време. Ислямизирането става доброволно заради икономическите лостове на империята. Приемайки исляма, ти не плащаш данък десятък, ползваш се с привилегиите на мюсюлманина. Ако Османската империя искаше да ислямизира българското население, нали е било по-лесно да започне от полето. Там няма къде да се скрие човек. А и сега, ако танкова бригада тръгне към Родопите, още при Асеновград ще бъде спряна с камъни и дърве… Но не ислямизира в полето, защото ще лиши империята от данъкоплатци…  Нищо повече. И митът за Батак. Не, че не е изклан. Изклан е. Но от помашките орди на Ахмед от Барутин, Доспатско. От помаци, а не от турци. Когато идва аскерът – редовната турска армия – спасява две семейства от клането. Ето защо не трябва литературата да се намесва в учебниците по история. Защото така няма да имаме никога история. Литературното произведение си служи с метафори, хиперболи, символи. Хиперболизираната ни история я знаем, време е да учим истинска история. А "Балканджи Йово”... Великолепно стихотворение! Но е литература. Пък и там, ако анализираме, може да намерим нещо не съвсем по "канона на националистическата ни тълпа”… Никъде не се казва, че турци искат момата Яна. Балканджи Йово казва: "Море, войводо, глава си давам…”Войводо… Ами кой гяур се е обръщал по този начин към отоманеца? Войводи имат нашите четници – Ботев е войвода. Отоманската империя е имала въведени други обръщения… Ако направим анализ на стихотворението ще излезе, че пак нашенец е искал момата, но за вярата. За другата вяра, не за турска мома. Войвода ще излезе, при този анализ, пак нашенец, приел исляма… Защо нашите видни "структуралисти” като Мишо Неделчев или там пичлеметата от "Литературен вестник” не се замислят малко? То и акъл требе, нали… Не само биене в гърдите… Ето, заради това не трябва да се намесва литературата с историята. Историята е наука и инструментите за нейното изучаване са далеч от литературните инструменти – метафори, хиперболи, сравнения…

Христо Стоянов: Време е да станем нация!

Портретът на Христо Стоянов от Владимир Киров е в личната колекция на писателя

Улицата диктува на властта...  Има ли каузи и идеи, заради които хората следва наистина масово да се протестира, и къде не бива да се меси? 

-    Улицата е тълпа. Ние нямаме водачи. Нямаме аристокрация. От хиляда и триста години в България е клано само това, което е вдигало глава. А то не е оставяло поколение. По този начин предателите са се размножавали по чехли и като чехълчета, а аристокрацията не се е репродуцирала. Шопенхауер в "Светът като воля и представа” казва, че "Светът не е това, което е, а това, което си представяме. И ни трябва само воля да постигнем представата”. Няма кой да създава представи в България. Голямата тълпа през 1989 година произведе една минитълпа и я натовари с функциите на духовни водачи. Но тази тълпа не се различаваше от голямата тълпа. И, за да се задържи, не произведе никаква идея, а само клакьорстваше на голямата тълпа. С една единствена цел – да се задържи по-дълго. А ако отворим Льобон или Московичи ще видим – особено Льобон – как от двеста години нищо не се е променило в човешката психология. Нашата политическа класа слуша тълпата. Не случайно тълпата решава и какво да се прави с паметниците, независимо от тяхната художествена стойност. Защото тя не знае за такива. Тълпата е Азиз и Софка Маринова. Тя не признава други авторитети. Тази тълпа, която засяда целокупно пред турските сериали вкупом крещи в извънсериалното време, че сме били роби… Абсурдничко малко, нали…

Христо Стоянов: Време е да станем нация!

Смяташ ли, че най-качествените българи са напуснали страната? Кои останаха тогава? Какво би казал на милионите ни емигранти по света?

Бих им казал да не се връщат. Да не ми цапат нацията. Тука остана генетично най-здравото. Не най-интелигентното, но най-здравото. Хората, които искат да променят нещата. Навън замина слабият генетичен код на България. Те не са способни да променят – освен собствения си живот. И то само в среда, създала свои регламенти. Навън излязоха слаби хора. Те са добри наемни работници. Нищо повече. Да реализираш знанията си по физика и химия, математика и литература в правене на пица не е реализация. Колко български писатели се реализираха навън – а имаме от нашето поколения десетки. Ами нито един. Нито един. Георги Марков е реализиран писател в България. Работейки в българска радиостанция, той не се реализира като писател и публицист в Англия. Там той е известен с това, че е убит, а не с литературните си текстове.

Автор си на единствената книга у нас - "Скритият живот на една помакиня” , с постановено следствено дело срещу нея от Прокуратурата, заради което си завел иск срещу Държавата преди години в Страсбург. Докъде стигна делото?

Делото е влязло по допустимост и чака ред. А го заведох, за да променя малко нещата в България. Още когато го заведох и започна да се гледа в България, казах, че завеждам този иск, защото не може Държавата да се меси в свободата ми на изразяване. Защото тя може да забрани всеки текст, подвеждайки автора под отговорност. Това е дело, което защитава и българската журналистика – вече се съмнявам, че има такава. А относно "Скритият живот на една помакиня”… Тя е по действителен случай, но отпреди двадесет и няколко години. Тя е това, което сега става между исляма и християнството. Това, което става в света сега. Не съм пророк – още тогава говорих за проблемите на исляма, който се намира в своето средновековие, и в този смисъл повтаря всичкото християнско средновековие. Но никой не обръща внимание на това. Темата е дълга и съм писал за тези неща преди двадесет и толкова години. Книгата е сблъсък между две цивилизации – това, което сега се случва в глобален мащаб. Отношението на мъжа към жената в исляма, независимо къде се случват тези неща – в някое родопско село или пред катедралата в Кьолн сега…Но някой трябва да чете в тази страна. В България се обвинява, без да се чете. Това е общество, създадено по модела на Дънинг-Крюгер… Който има акъл да прочете какво са казали те… Ама само за илюстрация един цитат от Дънинг:  "Един невеж ум не е абсолютно празен съд, а е пълнен с каша от неподходяща или подвеждаща житейска опитност, теории, факти, интуиции, стратегии, алгоритми, евристики, метафори и предчувствия, но за съжаление, на него му изглеждат полезни и точни знания."

Христо Стоянов: Време е да станем нация!

След отлъчването ти от църквата през 2002-а заради "КОПЕЛЕТО - евангелие от Юда” влизаш ли в църкви и по-малко християнин ли те направи анатемата?


Всеки ден! Аз ходя и паля свещ за мама, за татко, за бабите ми, дядовците ми. Вярата е дълбоко интимно нещо и в черква ходя само сам. И беснея, като видя жени без забрадка, или мъже с шапки в черквата. Та ние не правим дори разлика между "черква” и "Църква”… Църквата е институция, черквата е храм. Но това го знаят само бабите от моя роден квартал Дядо Дянко в Габрово… Дори "Уикипедията” мълчи по този въпрос. Дори и тя мълчи…

Около какъв идеал следва да се обедини нацията ни?


Трябва да се обединим около идеала за България, а не около идеала за хладилника на българина. За съжаление нас ни обединява само хладилникът. Ето първото, което трябва да изкореним – хладилника. От там нататък вече ще са по-лесни нещата. Трябва национална доктрина – това е и запазване и съхраняване на езика, това е търсене на истината за нас като нация, а не народ. Нацията все пак е съвкупност от етнически и религиозни общности… Ние това не сме направили. Време е да станем нация… А това не може да стане, ако в учебниците по история се изучават литературни текстове. Когато насъскваме в часовете по история с хиперболизирани стихотворения съучениците от различен етнос в един клас…

Христо Стоянов: Време е да станем нация!
Върху какво работиш в момента? Успя ли да намериш душевен покой, какво те радва и какво те натъжава във всекидневието?


Никога не казвам върху какво работя. Просто пиша. Душевен покой не мога да намеря, защото за почивка има цяла вечност, а аз съм дошъл на този свят да си свърша работата… Нали си спомняш Владимир Башев: "Осъден съм да бъда неспокоен”…А относно това какво ме радва и натъжава… Ами радва ме, когато един мой разказ натъжи някого умно…


Добави коментар
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

ТВ програма

Кино

  • Сега Аз летя - страхотната история на...
  • 23:00 По света и у нас Информационна...
  • 23:30 Под прикритие 5 тв филм /6...
  • 00:30 Бързо, лесно, вкусно рецепта на...
  • 00:40 По съвест 5 тв филм /8 епизод/п/
  • 01:35 Градчето "Сидер Коув" тв филм /25...
  • 02:20 Туристически маршрути /п/
  • 03:00 Здравето отблизо/най-доброто/ /п/
  • Сега "Любов и вендета" - сериал, с.1,...
  • 22:30 "Хотел Елеон" - сериал, с.1, еп.23,...
  • 23:30 bTV Новините - късна емисия
  • 00:00 "Закотвени"- сериал, с.1, еп.5
  • 01:30 "Веществени доказателства: Рим" -...
  • 02:30 "Преди обед" /п./ - най-доброто от...
  • 04:30 "Опасни улици" - сериал, еп. 673
  • 05:30 "Аламинут" /п./
  • Сега "Скорпион" - сериен филм
  • 22:00 Новините на NOVA
  • 22:30 "София - Ден и Нощ" (премиера) -...
  • 23:00 "Черният списък" (премиера) -...
  • 00:00 "Касъл" - сериен филм, сезон 8
  • 01:00 "Просветление" - сериен филм
  • 02:00 "Скорпион" - сериен филм /п/
  • 03:00 "Законите на съдбата"- сериен филм
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Атанас Атанасов: Прокуратурата е новото Шесто управление на ДС Борисов я превърна в спецслужба и банка за компрометираща информация, според шефа на ДСБ

Анкета