Необикновеният фотограф

iNews ви среща с българина, заел се с каузата да заснеме изчезващите места на планетата

по статията работи: Александър Македонски | 23.01.2011 | 13:08  6 Виж всички снимки

Владо Донков е направил първата крачка - да скъса със скучната си работа и да се отдаде на това, което обича и в което вижда смисъл.

Той е фотограф, необикновен фотограф, защото се е отдал на необикновена, но прекрасна кауза - Владо се е заел да заснеме част от изчезващите места на планетата.

С 60 килограма на гърба, той прекосява ледникови реки, преминава стотици километри и с дни чака перфектния момент, в който да заснеме идеалния кадър.

В тези дълги дни вярна компания са собствените му мисли. iNews реши да поговори с него, за да узнаем какви са те...

- Първата стъпка? Как реши да зарежеш всичко и започнеш да снимаш неща, които без теб хората може би никога нямаше да видят?

Хах, никога нищо и никого не съм зарязвал - просто преди пет години започнах да следвам онзи път, по който виждам смисъл от работата си, наместо само печалба. Занимавах се с фотография и години преди това, всъщност на около 15 намалих сериозно посещенията си в училище и започнах да прекарвам повечето си време на работа в една рекламна агенция и в читалнята на библиотеката - комбинацията от двете се оказа значително по-добро образование.

След това смених още работни места тук и в САЩ и разбрах, че докато работя и се старая, няма да остана гладен, вече не беше предизвикателство просто да снимам скъпи обувки и парфюми, за да си плащам сметките - шест месеца след публикациите никой нямаше нужда от тези кадри в края на сезона.

Имах проблем - никога не мога да остана спокоен, защото винаги търся смисъл в това, което правя - тогава това ме тормозеше твърде много и логичната стъпка беше да срещна двете си отколешни страсти фотографията и планините. Да снимам изчезващи места, за които малко хора въобще някога са чували, е мисия на днес и утре - днес можем да запазим някои от районите с общи усилия на еколози, фотографи и активисти, а утре от опропастените райони ще имаме поне снимки за децата си.

Знаеш ли, колкото повече ходя по тези места, толкова повече си мисля как нашето и последните няколко поколения ще останат в учебниците по история като епохата на онези, които режат собствения си клон.

- Какво ти дава и какво ти взема фотографията?

Всъщност нищо не ми взима - приемам за нормално да раздавам всичко от себе си в това, което обичам и от което намирам смисъл. Усилията винаги се връщат, рано или късно. Фотографията с безкрайното изчакване на светлина ме научи на титанично търпение, това ми помага във всички сфери на живота ми. Фотографията ми даде и срещите с хора, от които научих много - на пръв поглед повечето от тях са бедни и необразовани, но невероятно е как точно те могат да ни научат да сме щастливи с това, което ни е пред нас.

Те нямат друг избор, освен да са щастливи в отдалечените си от всичко села - всъщност, оказа се, всичко е много лесно, когато нямаш друг избор...

- Кой е най-големият компромис или тежък момент, който си изтърпял, за да заснемеш кадъра, който искаш?

Най-тежкото всъщност не беше сред природата в последните години, а времето, в което не работех по мечтите си. После, когато взех решението да се насоча към дял от фотографията, който беше непознат като професия в България, трябваше да се слушам от всички страни отегчени коментари в стил "Момче, тази работа няма да стане" - е, нещата стават, нужни са любов и много работа, така е направен да работи Светът, нали?

Имаше много периоди без пари, без ясна перспектива, имаше и още натякване как това няма да стане и толкова - важното е да стиснеш зъби в първите 100 крачки, после товарът на раменете не ти тежи толкова.

В природата по време на снимане всичко е по-лесно - трябва само да носиш 60 кг екипировка и провизии, да пресечеш десетки ледникови реки, да ходиш няколкостотин километра и да прекарваш по месец-два сам с мислите и идеите си, това е - така или иначе няма какво друго да правиш, така или иначе трябва да си концентриран. Пак опираме до това - много е лесно, там нямаш друг избор, правиш нещата както трябва за да свърши всичко добре - живее ти се, прибира ти се и искаш час по-скоро да прегърнеш онези, които обичаш.

- Дългите експедиции отразяват ли се негативно на личния ти живот? Как поддържаш взаимоотношенията с приятелите си?

Негативно ли? Напротив! Всъщност аз най-много веднъж годишно заминавам за два месеца някъде, другите етапи по проекта са по месец, в планината съм средно четири месеца в годината. Реално цялата тази промяна в работата ми влияе страхотно на отношенията ми с най-близките ми хора - аз мога да им посвещавам много повече време, отколкото докато работех в офиса всеки ден.

Мога да им приготвям изненади с дни и да ги разведрявам, като ги измъквам посред бял ден в някой парк... Независимо колко много работа имам в града покрай финансиране и представяне на кадрите си, то аз определям в коя част от денонощието да свърша повечето неща - така мога много по-често да посвещавам време на тези, които обичам.

Има и друго - когато презареждаш батериите си редовно с чист въздух, спорт и интересна работа, тогава можеш да зареждаш и околните с позитивна енергия.

Постоянно ми задават този въпрос и все се чудя защо на мен - живеем в страна, в която 1/4 от нацията се прибира вкъщи веднъж годишно от работа в чужбина, а голяма част от студентите учат по различни краища на света... Дори не се приема за странно, че стари приятели живеят в същия град тук и не се виждат цяла година!? Приятелите и близките ми знаят - може да липсвам за месец или два, но през останалото време мога да съм до тях, когато имат нужда от мен. Няма нужда да ме делят с мениджъри или да чакат веднъж годишно да съм в отпуска за да сме заедно.

- Сам ли ходиш на всичките експедиции или понякога има и други хора с теб?

В 95% от времето съм сам, така се случва - не съветвам никого да ходи сам в планината: когато не ти е професия, може да бъде освен опасно и доста скучно. Самият аз в свободното си време винаги ходя с приятели и близки, просто тогава почти не снимам. За някои проекти е много подходящо да си сам откъм логистика, количество провизии и свободата да решаваш колко време да изчакваш светлина на дадено място по пътя. За други много ми липсва втори човек да работи по историята и да асистрира - особено на по-лесен терен и при снимане на племена, когато не можеш да вкарваш цялата си енергия в преходи и мислене.

Друг път просто ми липсва компания, но не мога да имам всичко на света в един и същи ден, приел съм го. Следващия месец ще водя в един от любимите ми райони - Полярния кръг - един английски фотограф на Нешънъл Джеографик и вече се притеснявам - най-трудно е да постигнеш синхрон с някого, който има същата страст, но друга гледна точка.

- Как избираш какво да снимаш и коя е следващата цел?

В последните три години снимам основно в Северния полярен кръг, работя по книга и изложба на открито под името "Север." - в нея ще има добри и лоши примери за това как хората се отнасят към крехката природа на Севера. Има два варианта, когато избирам конкретните райони - в половината случаи информацията идва от сътрудници еколози, а в другите просто следвам интуицията си - търся снимки или поне груби карти от рядко-посещавани райони и след като прегледам хиляди - на някоя от тях най-после сърцето ми почва да тупти като лудо - това е сигурен знак, остава само да го последвам.

- Любима снимка?

Още не съм го заснел този кадър, който да ми стане любим. Имам любими кадри на други фотографи, а за своите неща оставям другите да преценяват - важното е да не се приемаш твърде сериозно... На мен ми стига да виждам смисъл от последствията след кадрите, да виждам вдъхновени зрители и обществена реакция на кадрите от застрашените райони - по това има да се работи още много...

- Мислил ли си с какво ще се занимаваш, когато стане физически трудно да продължиш с толкова тежки експедиции? Има ли нещо друго, което осмисля живота ти?

О да, имам няколко идеи и работя по две от тях, всъщност големият ни проект съвместно с един от най-близките ми приятели започва след 10 до 15 години - оставили сме си време да натрупаме опит и да направим гениалната си идея още по-гениална в детайли! Хах, сериозно, да, имам тази и още няколко идеи за смислени занимания с Фотография и не само, в които не се налага да съм в перфектна форма. Разбира се, когато се появят децата ми, нещата ще са доста различни и подготвям такива проекти - опитвам се да работя така, че един ден те да имат добър пример пред себе си и да могат да растат като свободни хора с креативно мислене и цели, не просто желания и излишни страхове и задръжки.

Питаш дали има нещо друго, което осмисля живота ми, ли? Освен фотографията ли? Има, разбира се, хората в него, обичам ги.

Още снимки на Владо Донков, освен тази в настоящия материал, както и самия него можете да видите в галерията. А също и на неговия сайт verticalshot.com.


Добави коментар
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Коментари


4 Sonya Grigorova 24.01.2011 | 09:39
Винаги да търсиш смисъл в това, което правиш....това е разковничето на истинското щастие и пълноценно съществуване! Браво, адмирации
3 Красимира Динева 24.01.2011 | 09:17
Пожелавам на всички хора "да работят за мечтите си", както прави Владо :)Усещането наистина е хубаво :)
2 Dimitr Raev 23.01.2011 | 16:43
поздравления и за поетата инициатива - хубаво е да имаш смелостта да се занимаваш с това, което ти доставя удоволствие, като изтъкнеш на преден план най-вече положителните страни като личното удовлетворение и обществената полза - самият фотограф казва, че това е "мисия за днес и утре".
1 Ирена Александрова 23.01.2011 | 13:12
Поздравления за интервюто!

ТВ програма

Кино

  • Сега Денят започва сутрешен блок с...
  • 09:20 100% будни сутрешно токшоу с...
  • 11:00 Култура.БГ предаване за култура с...
  • 12:00 По света и у нас
  • 12:25 Новини на турски език
  • 12:30 Светът на жестовете
  • 12:45 Телепазарен прозорец
  • 13:00 Последният печели...
  • Сега "Тази сутрин" - информационно...
  • 09:30 "Преди обед" - токшоу с водещи...
  • 12:00 bTV Новините - обедна емисия
  • 12:30 "Комиците и приятели" - комедийно...
  • 13:30 "Златно момче" - сериал, еп.75 /п./
  • 15:00 "Бараж" - сериал, еп.47
  • 16:00 "Скъпа мамо" - сериал, еп.3
  • 17:00 bTV Новините
  • Сега "Здравей, България" - сутрешен блок
  • 09:30 "На кафе" - предаване на NOVA
  • 12:00 Новините на NOVA
  • 12:30 "Наследство" (премиера) - сериен...
  • 13:30 "Свободна да избира" (премиера) -...
  • 15:00 "Не ме оставяй" (премиера) - сериен...
  • 16:00 Новините на NOVA
  • 16:10 "Пресечна точка" - публицистично шоу
Какво е общото между цигарите и мазнините по корема Анализът им показва, че започването на пушенето и пушенето през целия живот е свързано с увеличаване на коремните мазнини.