Преди да хвърлиш батерия в кошчето, прочети това!

Колко батерии годишно използвате? За стенния часовник, за будилника, за фотоапарата? Сигурно има и други уреди, които зареждате с батерии. А колко от закупените батерии изхвърляте просто в кошчето за боклук?

В последните 2-3 години в България вече могат да се видят на доста места контейнери за събиране на батерии и малки акумулатори – в близост до касите в големите супермаркети, в специализираните магазини за продажба на батерии и фото ателиетата, в магазините за компютри и техника. И това е едно от положителните неща, които малко по малко започва да се налага в страната ни заедно с т.нар. евроинтеграция.

Пред един контейнер за батерии в София

В първата година имаше малко хора, които знаеха за това, че не е добре да си изхвърлят батериите в общия боклук и събирахме малко в контейнера. Сега вече идват специално, за да си изхвърлят батериите тук, казва управителят на "Фото свят 2000" Григор Гунгалов. Магазинът му се намира на възловия площад "Славейков" в столицата, а договор с фирма за събиране на батерии и акумулатори Григор подписва още веднага след влизането на съответните наредби в сила. По отношение на административните процедури Гунгалов е изключително доволен, тъй като всичко е станало бързо и лесно.

Два до три пъти месечно фирмата идва и изпразва контенейра, а търговецът има възможност и при необходимост да се обади по телефона и да ги извика. В последната година във фотомагазина обаче се събират по-малко батерии. Но това, според Григор Гунгалов се дължи не на спадналото екологично съзнание, а по-скоро на появата на много контейнери и съответно на възможности човек да си изхвърли разделно боклука. "Вече има навсякъде и съм забелязал, че по супермаркетите се събират много повече. Това ме радва, защото показва, че ставаме цивилизовани, хубаво е, че хората са взели присърце опазването на природата", казва Гунгалов. Той добавя обаче, че за съжаление наблюденията му от провинцията не са така положителни.

Защо да го правим?

Съдържанието на отрови в различните батерии зависи от вида им – литиево-йонни, никел-кадмиеви и др. - но като цяло батериите съдържат опасни за здравето елементи: живак, олово, кадмий, никел, цинк, литий, желязо, сребро, живак, различни киселини и др.

Почти всички изброени съединения са канцерогенни, водят до мозъчни увреждания, хронични заболявания и са изключително опасни за бременни жени и за новородени деца. Затова и е добре, следващия път като посегнем да сменим батериите на фотоапарата или фенерчето си, да се замислим какво изхвърляме – в боклука, откъдето ще отиде в сметището, после в почвата, докато най-накрая се върне при нас – като елемент, който е отровил ябълката ни или рибата, която ядем.

По света поне от 30 години има системи за разделно събиране и рециклиране на батерии, използвани в домакинството. В България тази дейност се регламентира през 2006 година, а на практика работата по нея започва от 2008 - 2009 година.

Наредбата задължава производителите и вносителите на батерии да събират и рециклират определено количество от батериите, които пускат на пазара.

Според документа е трябвало още през 2006 година да събират по 2 грама стари батерии и акумулатори на глава от населението, през 2007 г. - по 5 г на човек, през 2008 г. - по 10 г., а през 2009 г. - по 15 г. Това означава над 100 тона батерии годишно.

Три възможности има, за да се реши този проблем. Първата е производители и вносители да се обединят в асоциация и да си направят колективна система (на вносители, производители, търговци) за събиране и рециклиране на батериите. Това обаче се оказва невъзможно, заради конкуренцията в сферата.

Втората възможност е фирмите да плащат продуктова (еко) такса на държавното Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДОС). Тази такса от 2010 г. е 5.50 лв.

Третата възможност на вносителите и търговците на батерии е да си решат проблема с отпадъците индивидуално, като сключат договор с лицензирана фирма, която да извозва събраните като отпадъци батерии. Те заплащат за тази дейност на самата фирма, а в България работят седем фирми с лиценз за такава дейност.

Как се случва това днес

В последните две години събирането на батерии и акумулатори постепенно започна да се утвърждава като практика. Към момента 96 общини са сключили договор с организации по оползотворяване на негодни за употреба батерии и акумулатори, посочва Камелия Георгиева от Дирекция "Управление на отпадъците и опазване на почвите" в МОСВ.

По-големите сред тях са Столична община, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен, Велико Търново, Стара Загора, Добрич, Сливен, Пазарджик, Габрово, Търговище, Кюстендил и Дупница. Чрез договори с общините контейнери се поставят в училища, детски градини, болници, сгради на общинската администрация и в други административни, социални и обществени сгради.

До края на 2011 г. на територията на цялата страна са поставени 13 189 бр. контейнери за разделно събиране. Такива контейнери могат да бъдат намерени в магазинната мрежа на "Метро Кеш енд Кери България", "Мосю Бриколаж", "Практис", "Пикадили", "Фантастико", СВА, "Хенди Тел", Бензиностанции ОМV, Бензиностанции ЛУКОЙЛ, Супермаркети РАЛИЦА, Верига Фотоателиета "КОДАК”, Мобилтел, Глобул,  "Кауфланд", Юск, ХИТ, Технополис, Техномаркет, Офис 1 Суперстор, Билла, Т-Маркет, Хиполенд, ДМ, Бензиностанции Петрол, "345” и др., както и в административни, социални и обществени сгради.

Покритието на страната е по-голямо обаче от тези 40% от общините, сключили договор, тъй като повечето контейнери са разположени в търговски обекти, които предлагат батерии и акумулатори на крайните потребители. Търговските обекти не са обхванати от договорите в общините, посочва Камелия Георгиева.

Поставянето на контейнерите в тях се дължи на нормативно изискване, за чието неизпълнение търговците подлежат на имуществена санкция от 3 000 до 10 000 лв.

На въпрос може ли да се каже обаче колко батерии и акумулатори се изхвърлят все още в общия боклук и тровят природата ни, Камелия Георгиева отговаря, че не може да бъде определен точен процент. Според нея той вече е минимален, тъй като към все по-голям брой депа се изграждат сепариращи инсталации, с помощта на които се отделят подлежащите на рециклиране отпадъци от общия поток битови отпадъци, в т.ч. и батерии.

Това обаче не бива да ни успокоява, нали?