Димитър Георгиев открива изложбата “Част от процеса”

галерия "ЛИК"

Художникът Димитър Георгиев днес, 22 февруари, открива самостоятелна изложба, "Част от процеса”, в софийската галерия "Лик".

Роденият през 1960 г. в Ямбол художник редовно участва в общи изложби на дружеството на ямболските художници в страната.

Първата му самостоятелна изложба е в Ямбол през 1983 г. Следват самостоятелни и общи изложби през 2009 г., 2010 г., и две през 2011 г., посочват от галерията.

Димитър Георгиев е завършил Национално училище за изящни изкуства "Илия Петров” София през 1979 г. и е работил като художник в завод "Димитър Димов” в Ямбол и в "Бургазки медни мини” в Созопол. От 2000 г. живее и твори в село Кормянско, Севлиевско.

Внушенията от откриващата се днес изложба, която ще продължи до 13 март, не се дължат на преднамерено търсени утилитарни прийоми. Това внушение предпочита други пътища, по-дискретни, но по-сигурно водещи към сърцето на зрителя, пътища на една непосредствено почувствана лирична в смисловия си и пластичен строй живопис, коментира Валентин Ангелов, д-р по изкуствознание.

Предметният репертоар на тази живопис изглежда съвършено конвенционален – един пейзаж, натюрморт или интериор, са напълно достатъчни на художника, за да се изкаже. Но за да им предаде съответната функция, той знае, че трябва да ги превърне от безлични веществени дадености в пластични символи на едно изживяване.

Така реалният предмет, пренесен върху платното, се оказва в значителна мяра освободен от закономерностите на тривиалното битие и подчинен на други ориентири – ония, които се диктуват от субективните чувства на художника и от обективните естетически норми на формалното изграждане.

Под тяхното действие натурата е в състояние да загуби своята материалност, плътност, тежест, триизмерност, да придобие неочакван за ежедневието колорит, да измени конфигурацията, пропорциите, пространствените си съотношения с обкръжаващата го среда, а тя пък да трансформира своите измерения, да се изпълни с нов, не физически, а картинен смисъл. Посредством динамизма на линиите, цветните маси и фактурните стойности.

При това преобразяване на натурните данни в картинни съставки, художникът насища платното си не само с изтънчена поетична атмосфера, но и ни кара да изживеем неговата радост от картината, подчертава Ангелов.