Повратното сражение в хода на Седемгодишната война (1756–1763) е т. нар. битка при Квебек. Конфронтацията, състоялa се на 13 септември 1759 г., се води между британската и френската армия.
Макар в битката да участват по-малко от 10 000 войници от двете страни, тя оказва решителната точка в кървавия конфликт между Великобритания и Франция за съдбата на Нова Франция, повлиявайки на по-сетнешното образуване на Канада.
Около тези реални и съдбоносни сътресения са развива сюжетът на един от крайгълните камъни в приключенско-историческата литература на миналия век: "Равнините на Абраам” (изд. "Изток-запад”).
Самият Кърууд, един от патриархалните щатски автори на авантюристични екшън бестселъри, е сред топ имената на американската издателска индустрия през първите три десетилетия на XX век – годините на творческата му активност, когато създава десетки романи и разкази, много от които впоследствие са и филмирани (може би най-известната екранизация е "Мечката” на Жан-Жак Ано).
Любопитното е, че Кърууд приживе си има свой малък замък, носещ неговото име, в който писателят, намерил уединение в една от кулите на ексцентричната и ефектна постройка, е създал значителна част от книжното си наследство.
Днес замъкът е превърнат в музей със свободен достъп и е една от основните атракции на Оуосо – родния град на Кърууд, ситуиран в щата Мичиган.
"Равнините на Абраам” не е само литература, но и позиция. Кърууд е бил активен природозащитник и човек с индиански корени, който казва за себе си следното:
"Прабаба ми е била индианка от племето мохок и мисля, че може да ми се прости гордостта и удовлетворението, което ми доставя възможността да изтъкна публично по-благородното в нравите на индианците, потискано в течение на векове от егоизма и предразсъдъците на белия човек. Индианецът е бил най-големият приятел, най-големият родолюбец и най-много от всички е обичал своята родина. Ограбен, поробен, изтребен, той си умря дивак.”
"Равнините на Абраам" разкрива една прекрасна творба "за красотата на младостта и трудните, понякога страшни пътеки на съзряването, за болката от загубата и белезите от житейските уроци в една жестока и славна епоха, за безсмъртната сила на любовта, тържеството на човешкия дух и вярата в щастливото сбъдване на най-големите мечти...”, коментира редакторът на изданието Любомир Кюмюрджиев.