Петя и Глория – геймърки в България

По образование Петя Желева е електроинженер, а Глория Свирчева – журналист. За Петя възобновяемите източници на енергия трябва да бъдат главна тема в енергетиката в близките няколко години. За Глория най-голямата ѝ гордост е създаденият от нея уникален новинарски формат, докато работи в радио "Нова", който няма аналог и до ден-днешен в България. Също и защитата на дипломната ѝ работа по темата - образователен инфотейнмънт, плюс интервюта с имена като Роджър Санчес, Том Пети и Максим от Prodigy. Петя е родом от Асеновград, докато Глория е от Силистра. Петя слуша повече електронна музика, докато Глория – жици.

Общото между двете се състои в избраното от тях хоби – а именно, гейминга.

Има ли живот за една жена геймър в България, колко трудно е да се поддържа подобно хоби в китната ни родина, какво е отношението на мъжете към тях и въобще, какво животно е жената геймър ще научите в следващите редове:

Интересува ли се една геймърка от политика?

Петя: Следя с интерес какво се случва в държавата, но политиката никога не е била силната ми страна. Според мен обаче България ще се оправи, само ако я купи някоя друга държава. И това да е държава, чиито народ няма нищо общо с балканския манталитет.

Ок, дотук с политиката. Не тя е целта на този разговор. Ти, Петя, си геймърка?

- Да, геймърка съм. Но основно CS (Counter Strike) геймърка. Е, играла съм и други игри, но основно шутъри от първо лице. Пробвах и DOTA, но това не е моето забавление. Навремето съм играла StarCraft, но не бях добра.

Добре, а какво те привлича в отборния шутър от първо лице? А не някое по-дамско заглавие? Например симулации или приключения?

- Няма някаква конкретна причина, просто Counter Strike ми легна на сърце. Разбира се, големият плюс е, че CS се играе колективно. А едно време, докато тренирах баскетбол, са ме учили на отборна игра и вероятно оттам ми се е набило в главата, че трябва да играя с другите, а не само за себе си.

А има ли някакво по-специфично отношение на мъжете играчи към една геймърка?

- Да. Потискат те.

Потискат?

- Ами, да. Първоначално има интерес заради разликата в половете, но в следващия момент се започва с осмиването.

Е, това не е ли някакъв вид геймърска свалка?

Глория: Това е, нали знаеш, като в детската градина – ела да ти дръпна плитката, щот‘ много ме кефиш.

Е, аз продължавам да твърдя, че може би иде реч за някакъв тип свалка. Те те харесват, но нямат ясна идея как точно да подходят към теб.

Петя: Не, отношението е такова. Те мислят така – тъй като ти си жена, никога не можеш да бъде на тяхното (геймърско) ниво. Съответно, не ти дават шанс да се докажеш за каквото и да било. И това не е валидно само за България – така е навсякъде. 

И спрямо твоите приятелки геймърки мъжете играчи реагират по същия начин?

- Да.

А защо не си правите тогава битки срещу мъжете, с идеята да им докажете, че не сте по-слаби от тях?

- Ние искаме, но те изобщо не се навиват.

Какви са тия момчета!

- Просто ни подценяват. Не искат да играят с нас сериозно. И как да играеш срещу някого настървено, когато той не те приема на сериозно?

А на какво отдавате факта, че в България все още на хората, които се забавляват с игри, не се гледа с добро око. Гледа се на тях като на такива, които нямат социален живот?

Глория: Няма добре развита игрална култура. Хората въобще не са наясно какво всъщност представляват игрите като медия за развлечение. Не знаят и какви послания носят. Това е и причината, като стане нещо, винаги да се обвиняват игрите като действащи по отрицателен начин на психиката, провалящи животи и какво ли още не. И в един момент като ти излезе един мастит психиатър и каже, че еди кое си престъпление е извършено заради игрите и обществото, най-вече заради липсата на достатъчно информация – вярва на подобни глупости.

Добре де, те и на запад ги критикуват, заедно киното и музиката. Но от друга страна там вече са ги възприели като валиден начин на забавление, какъвто е киното, музиката и т.н. 

- Просто много малко хора имаха достъп навремето до игри. Знаеш, че по ония времена (преди 10 ноември 1989) достъпът до конзолни и компютърни игри беше адски ограничен. И това е повлияло на хората от онези времена. Има и някакъв изграден модел за геймъра, че е некъпан, небръснат, некомуникативен, без никакъв социален живот и т.н. 

На запад от много години е доста по-различно. Днешният играч от мъжки пол е свеж, модерен, добре облечен, забавлява се с различни дейности.

Петя: Значителна част от хората у нас, просто ги е страх от непознатото.

Глория: Такъв е образът на запад, защото на практика, за да си купуваш развлекателен софтуер, трябва да имаш добра работа, съответно и поне минимални социални контакти. Видео игрите се водят тип луксозна стока, а това означава, че един играч на първо място трябва да има достатъчно голям доход, за да си покрие тривиалните разходи и едва тогава да му останат пари да може да инвестира в хобито си.

Има ли начин негативното възприятие към игрите да се промени в България?

Петя: Не, няма да се промени. Ние сме твърде назад по отношение на развлекателния софтуер. Както сме назад и спрямо редица други неща. Тоест, един ден вероятно на игрите няма да се гледа с толкова лошо око, но това време е все още далеч.

А липсата на специализирани медии дали оказва влияние за незапознатостта на хората у нас за мащаба на игралната индустрия, че тя дава работа на много българи и т.н.? 

Глория: Това е един от генералните проблеми, да. Донякъде липсата им е и причина големите издатели да ни пренебрегват като гейминг страна, ако може така да се каже. Те (издателите), не ни възприемат като страна, в която могат да развиват бизнеса си. На теб вероятно ти е добре известно колко трудно стават у нас нещата с копия на игрите за пресата. Да не говорим колко усилия и финанси отиват за организирането на дадено събитие, което в крайна сметка често пъти няма кой да ти го отрази. Ние като вносител на развлекателен софтуер организираме събития, които са доста интересни и нестандартни. Понякога могат да си съперничат с истински спектакли, на които сме имали повече от 2000 човека посетители. А това не е никак малка цифра за България. 

Тоест, няма светлина в тунела?

- Не, напротив. Вече дори мисля, че има такава. Например, в Нов български университет вече има специалност "гейм дивелъпмънт" (създаване на игри), което си е доста голям успех. Вече има няколко студия на доста големи издатели като UbiSoft, Crytek и GameLoft. Всичко това се дължи на факта, че ние имаме уникално талантливи млади художници и споменатите компании ги задържат да творят у нас.

А не е ли най-големият проблем липсата на достатъчно доходи у хората?

- Това е така, да.

Тоест ако средностатистическият българин разполагаше с месечен бюджет, който не изостава в пъти спрямо този на голяма част от европейските страни на запад от нас, може би това щеше да е отрази благосклонно на видео игрите? При едно евентуално увеличаване на популярността биха се появили и специализирани медии, повече събития и турнири.

Петя: Самият факт, че в момента говорим на подобни теми е напредък. Показателно е, че има някакво развитие. Защото аз съм геймър от 11 години и в продължение на 10 години съм се опитвала да намеря точно такъв интерес от някоя медия, от големи фирми в България, спонсори за нашият отбор, още когато беше в разцвета си.  

Разкажи за твоя професионален отбор? За какво точно става въпрос?

Петя: Ставаше въпрос. За съжаление, така се стекоха обстоятелствата. Първо излезе последната версия на играта Counter-Strike: Global Offensive и много хора се отказаха от нея, защото тя не беше толкова интересна, колкото старата. Въпреки мащабното промотиране от страна на Valve. Второ, отново ни застигна проблема със спонсорите. И лично на мен вече не ми се занимава отначало с всичката тази драма. То си е наистина драма.

А какво точно е eSports (Електронен спорт). Каква е концепцията му? Около какво се върти интереса към него?

- ЕSports е чисто и просто спорт – има разнообразни състезания, от които се печелят пари. Има много лишения, тактика, ограничения, възходи и падения. Има отборни дисциплини, както и самостоятелни такива. Всъщност, веднага мога да направя следния паралел – между eSports и Формула 1. Приликата между двата спорта е, че човек и при двете управлява една машина и извършва подобни действия. Най-голямата разлика е, че машината на пилота от Формула 1 струва много повече, отколкото тази, която използват eSports състезателите.

Колко развит е електронният спорт на запад?

- Много! Професионалистите се издържат чрез eSports. 

Глория: Например, аз вчера научих, че има професионални играчи, които играят League of Legends. Въпросните са отбор и получават по 5 хиляди долара месечно възнаграждение, като целта е да бъдат боеспособен отбор, който печели състезания.

А теб, Петя, какво те кара да продължаваш да играеш игри? Не играеш на професионално ниво и мъжете геймъри не се държат добре с теб.

- Просто на мен не ми дреме за тези неща. Правя какво ми харесва. Имаше един период, в който се бях почувствала огорчена и обидена, но това вече е в миналото.

Глория, какво е да си жена PR на развлекателен софтуер в България?

- Трудно е.

Срещу какво се бориш?

- Първо да си PR като цяло е доста странен процес в България. Нещата се усложняват, когато си говорим за PR на игри, при това - момиче. Трудно е, защото няма достатъчно медии и от там, новините, които публикувам, винаги могат да бъдат пренебрегвани. Трето, малко хора знаят за игралната индустрия у нас – как тя работи, термините, които се използват в нея.

Истината, че като започнах на настоящата ми работа познанията ми бяха значително по-скромни, отколкото са сега. Не, честно, нямаш си на представа колко е трудно да се превежда геймърския език и да се пригоди на български. Повечето термини дори нямат превод на нашия език. И е безумно да се превеждат. От друга страна, когато се оставят в оригинал, те остават чужди за масовата публика.

Тъй като обаче работя за търговска фирма нашите клиенти са до голяма степен и нормални хора, които купуват по няколко игри на година и не се интересуват толкова много от случващото се в индустрията. Съответно всичко трябва да е написано на език, който те да разбират.

Освен това все още е ужасно трудно да се обясни на хората, че модерните игри са нещо доста сериозно – различните жанрове, възрастовите ограничения на отделните заглавия, игрите, които обогатяват, които са само за забава и т.н. Неща, които на запад са наложени още в средата на 80-те години на миналия век. Но у нас все още е адски трудно да се прави подобен бизнес.

Прави ми впечатление обаче, че хобитата ви вкарват в един суров, поне в България, мъжки свят, но въпреки това и двете сте адски усмихнати?

Глория: Ами, да. Аз например получавам доста подкрепа от приятели и семейството ми на тази тема.

Петя: На мен пък мама винаги ми е казвала да правя какво искам, стига да ми е добре, да съм щастлива, здрава и нахранена. Аз като ѝ кажа, мамо, днес ще играя с момичетата (на Counter Strike) и тя ми казва "добре, мамо, няма да ти преча". Когато заминавам някъде на турнир, тя отива и ми запалва свещ. Е, как да не съм усмихната?

А къде са се провеждали турнирите, на които си участвала?

- Предимно във Франция – на Световни първенства. Била съм и в Гърция, и Полша.

Най-добро класиране на отбора ви?

- Пето място от 24 отбора на Световно първенство.

Ок, предвид факта, че обичаш игри със стрелба, това означава ли, че си падаш по оръжия извън виртуалните фронтове?

- Не. Стреляла съм веднъж през живота си, но трябва да призная, че адски ме е страх от оръжия.

Да разбирам, че игрите с виртуално насилие и много пукотевица не е задължително да създават убийци?

- Точно обратното е всъщност. Аз треперя, ако видя до мен истински пистолет, въпреки че съм прекара хиляди часове по виртуалните арени. Подкосяват ми се краката. Не е като да ми идва наум "ей сега, като го взема този пистолет и ще стрелям като в играта". Просто в единия случай използвам мишчица, а в другия...

А опасни ли са игрите все пак?

- Опасни са за тези, които се пристрастят твърде много към тях. Фанатици, които стоят по 24 часа пред мониторите.

Фанатици и болезнено пристрастени има навсякъде. Включително към киното, музиката, литературата и т.н.

- Така е. Значи, хората, които са вманиачени към дадена игра, са по-скоро опасни сами за себе си, отколкото за околните.

В този ред на мисли, колко е твоят рекорд пред компютъра, без да ставаш?

Петя: Аз ще си замълча, че ще ми падне рейтинга.

Глория: Аз съм играла цял ден, примерно, без да мога да кажа колко точно часа, без прекъсване. Много зависи и каква е тематиката на играта.

Играя повече часове, когато зацикля на някои трудни за минаване места. Дори все още си пазя едно мече, което хвърлям по телевизора, когато някоя игра ме ядоса.

Любимите ви игри?

Глория: В момента влязох в един нов за мен свят - а именно ММО гейминга. Играя Guild Wars 2. За мое голямо съжаление обаче напоследък нямам почти никакво време за нея. Играя, когато на мен ми харесва, а не по задължение.

А срещала ли си други жени в тази игра?

- О, да. Играят, доста при това. Между другото много жени играят World of Warcraft. През години съм минала и са останали в съзнанието ми игри като God of War 1 и 2, Devil May Cry, Prince of Persia, Kings Bounty, Heroes III, Delta Force, любимото ми Need of Speed: Porsche Unleashed.

Петя: И на мен ми е ужасно любим Need of Speed-а. Много съм играла игрите навремето. 

Освен NFS? И разбира Counter Strike – други любими заглавия?

Петя: Не съм се занимавала много с други игри. Delta Force и аз играех, но това беше много отдавна. Пробвала съм и Battlefield, но не ми допадна поредицата, защото в нея има прекалено много "неща" за следене. Просто не е моята игра. Същото важи и за Call of Duty. Вероятно съм свикнала на CS-а, защото там всичко е някак си по-изчистено, изрядничко. Въпреки че новата версия на CS, Global Offensive, е нещо средно между Call of Duty и стария CS. И отзивите, поне първоначално, бяха доста негативни. 

Глория: Като огромен фен на Толкин и Властелинът на пръстените искам да добавя, че съм изиграла игрите по филмите – Two Towers и след това Third Age в кооператив – страхотни преживявания и спомени са това.

Интересите ви извън игрите? Какво прави една геймърка, когато не е пред компютъра или конзолата?

Петя: Работя и ходя по партита. Музикални забави основно.

Глория: Аз имам едно много любимо хоби, което в България много малко хора знаят какво точно представлява. Нарича се Скрейпър Фойл. При него се изработват картини подобни на лино гравюра. Правят се върху метално фолио и изглеждат супер яко. Иначе, се виждам редовно с приятели, ходя по метъл концерти и много рядко по партита, защото вече не ми влиза в служебните задължения. Докато навремето, когато работих в радиото, трябваше да ги посещавам редовно. Друго какво – садя цветя, поддържам къща, ей такива работи.

Как ви приемат мъжете, които не са геймъри? Съществува ли специално отношение?

Петя: Не съм забелязала, честно. Моя работа си е аз с какво ще се забавлявам през свободното си време. Различно е от геймърите обаче – те те подценяват, докато другите момчета те приемат нормално. Всъщност на повечето НЕгеймъри им е доста интересно моето хоби.

Тоест е бонус са си геймърка сред НЕгеймъри?

Глория: Точно така. Както пушенето е начин да завържеш запознанство, така и гейминга се оказва понякога фактор, който предизвиква интереса на противоположния пол.

Хм, при мен, през всичките тези години, никога не са се стичали по подобен начин обстоятелствата.

Глория: Може би, защото жените не проявяват толкова интерес (към игрите).            

Петя: Или си траят. Защото за повечето жени е по-добре да признаят, че са кифли, отколкото геймърки или че просто игрите им са любопитни.

Виждате ли се като баби геймърки?

И двете категорично: Дааа!

Петя: Ще бъде страхотно. Живот и здраве като стана баба на внуците ми ще им подарявам само конзоли.