Skunk Anansie: Химията между нас се върна обратно

Дори и да не сте били на тазгодишното издание на Spirit of Burgas, едва ли сте пропуснали, че събралите се отново британци Skunk Anansie успяха напълно да взривят българската публика със страхотното си шоу. Минути преди участието на групата на фестивала се срещнахме с барабаниста Марк Ричардсън и с китариста Мартин Кент (Ace). Те ни разказаха повече за новата си стара група и за това какво е чувството да са отново заедно на една сцена.

Отново сте на една сцена заедно. Как се чувствате? Има ли някаква разлика между преди и сега?

Марк: Да, мисля, че има голяма разлика. Ако говоря лично за себе си, смятам, че има огромна разлика, защото реално никога не сме се държали зле един с друг, не сме се мразили, но сякаш химията между нас се върна обратно. Мисля, че има повече любов и уважение между нас. Всичко това ни помага да се свържем отново, докато сме на сцената. Отново се гледаме един друг, докато свирим. Сякаш преди всеки е бил в свой собствен свят, докато сега не е така.

Ace: Това, което е различно, е, че когато вечер имаме шоу, всичко, което правим през целия ден, е свързано само с шоуто. Концертът, музиката – те са на първо място. През 1990-те ходихме на много турнета и през годините сме правили множество концерти. Понякога концертите бяха нещо чудесно, но идваше следващият ден, а след това трябваше да имаме друго шоу. През деня решавахме, например, да отидем до Турция, ходехме да пазаруваме, на някое готино парти. Докато сега мислим само: "Хайде да отидем и да направим страхотно шоу!”. Фокусираме се върху това толкова много, че всичко останало, което ни заобикаля, остава на втори план. 

Марк: Беше нещо като: концертът е нещото, което трябва да направим, за да отидем после на парти. 

Ace: Преди идеята ни беше: "Хайде да се разбием”, но днес най-важното за нас са концертите ни.

Беше ли трудно решение да се разделите със стария си стил и да решите, че сте напълно нова група, както искате да ви възприемат всички?

Марк: Не беше много трудно. Случи се някак естествено. Написахме няколко песни за албума ни "Smashes and Trashes” и се озовахме в центъра на това какви бяхме преди и това какви сме сега. След това, като започнахме да пишем албума "Wonderlustre", всички решихме много бързо, че искаме някак да продължим напред, да не звучим ретро, да не лежим на старите си лаври и да не разчитаме на повечето си стари песни. Не искахме да разчитаме на неща, които ни гарантират успех, а да експериментираме.

Ace: Мисля, че заради периода, в който бяхме разделени, нямаше никакви очаквания от нас, които да ни притискат. Знаете, ако си супер известен сега и трябва да направиш следващия си албум, трябва да мислиш за това как хората очакват той да звучи. През тези осем години, в които бяхме разделени, всеки се справяше абсолютно сам, така че сега няма очаквания, които да ни притискат. Затова решихме да направим нещо, което самите ние искаме и смятахме, че ще се получи чудесно.  

Кое беше вдъхновението ви за последния албум "Wonderlustre”?

Ace: Ако говорим за музика, аз лично слушах страшно много групи като Kaiser Chiefs и Maximo Park. Говорим предимно за рок и инди групи. Слушах много ново инди и ню уейв, но и други неща като Taking Back Sunday. 

Марк: Аз слушах предимно денс музика по това време и това личи в голяма част от песните в "Wonderlustre”, особено при барабаните. Слушах неща като Fake Blood. 

Каква музика слушате преди да излезете на концерт? 

Ace: Хахаха, жестоко е! Забавляваме се много на Ludacris. Става голям купон на него. Пускаме си и Rush. Общо взето си имаме Rush момент в групата.

Марк: Имаме всичките им DVD-та, всичките им албуми, дори и най-гадните. (смее се). Слушаме и класики като Rage Against The Machine. Естествено песента "Killing in the Name Of” ни е любима. Преди ни беше любима и все още си остава такава. 

За финал, какво следва за Skunk Anansie след Spirit of Burgas?

Ace: Ще се върнем у дома, за да пишем нови песни. Минаха почти три години, откакто сме на турне, затова искаме да се заемем отново с писане. Искаме да направим албум, но преди това ще трябва да поработим върху някои нови демота. Желанието ни е следващата година да завършим всичко и да го запишем. Това е едно последните ни шоута за тази година. Остава ни още седмица и половина и ще се отдадем на работа.