"Атака" спаси кворума в парламента

Депутати от парламентарната група на "Атака" спасиха кворума в Народното събрание. След два неуспешни опита за регистрация и липса на достатъчен брой народни представители за начало на заседанието парламентът успя да заработи.

Това стана, след като на третия опит за започване на работния ден няколко атакисти се появиха в пленарната зала и регистрираха присъствието си.

По време на събирането на кворум не присъстваха депутатите от ГЕРБ. Те влязоха след откриването на заседанието.

Народният представител от "Атака" Венцислав Лаков обясни, че колегите му са се забавили за началото на пленарния ден, защото са подготвяли протест срещу посещението на генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен. Атакистите ще се съберат пред президентството, където Расмусен трябва да бъде награден от държавния глава с орден "Стара планина", за да демонстрират, че са против тази визита и награждаване.

За да наваксат изпуснатото депутатите решиха да работят извънредно на 15 април следващата седмица, когато ще обсъдят отново Закона за Сметната палата, който бе върнат с указ на президента за ново гледане.

В дневния ред е и избор на членове и председател на Комисията за защита на личните данни, както и обсъждане на второ четене на промени в Изборния кодекс, в случай, че днес не бъдат приети.

След започването на работа народните избраници се забързаха с приемането на законите, заложени в седмичната им програма. Те приеха на първо четене промени в Закона за опазване на земеделските земи, с които се определя как да бъдат съгласувани проекти за рекултивация на земя за земеделски нужди и за рекултивиране на нарушени терени в горски територии. Според промените съгласуването на тези проекти ще се извършва само от министъра на земеделието и храните.

Предлага се да бъде стеснен обхватът на категориите земи, за които се определят най-малко две площадки или трасета за съответния обект, като това задължение ще се отнася само за земите от първа до четвърта категория и поливни. Депутатите приеха на първо четене и два законопроекта за промени в Закона за железопътния транспорт. Според тях ще се въведе определение за за "железопътно предприятие", като то ще се отнася както за предприятия с лиценз за извършване на превози, така и за такива без лиценз, но задължително притежаващи сертификат за безопасност.

Железопътните предприятия без лиценз няма да имат достъп до инфраструктурата, а само до първата гара от националната железопътната инфраструктура, необходима за извършване на дейностите на дружества и предприятия.

В рамките на новия закон ще бъдат подобрени текстовете, свързани с независимостта на звеното за разследване на произшествия и инциденти в железопътния транспорт. Ще отпадне и възможността Изпълнителната агенция "Железопътна администрация" да извършва разследване на железопътни инциденти.

Предвижда се и увеличаване на числеността на Управителния съвет на Национална компания "Железопътна инфраструктура" от трима на петима членове.