Дясната ръка на Ясер Арафат - за израелския апартейд

Палестинският политик Набил Шаат е роден през 1938 година в гр. Сафад в Палестина. През 1965 г. получава магистърска степен по икономика и маркетинг от Университета в Пенсилвания. От 1971 г. е член на "Фатах”. През 2009 г. става председател на Политическата комисия на Общото събрание на Фатах и автор на Политическата програма на организацията. Освен това оглавява комисията за международни връзки на Фатах.

В периода 2005–2006 г. е вицепремиер и действащ премиер на Палестинската автономия, а от 1994 – 2006 е министър на външните работи, министър на планирането и на международното сътрудничество и министър на информацията.

От 1995 до 2006 г. е член на висшия преговорен екип, участник в преговорите от Уай Ривър, Кемп Дейвид, Таба, Анаполис и други важни преговори. От 1992 до 1995 г. като член на  ООП – ръководи преговарящия  екип с Израел.

През периода 1970–1977 г. Шаат е бил генерален директор на Планиращия център на ООП в Бейрут и политически съветник на председателя Ясер Арафат, впоследствие става и шеф на екипа му за международна политика.

Повод за разговора ни с него са отношенията между Палестина и Европейския съюз. Палестинският политик посети страната ни по покана на посолството на Палестина и на Атлантическия клуб и изнесе и лекция на тема "Палестинската кауза и ролята на Европа".

Според Шаат в Палестина има апартейд. Израел не изпълнява поетите ангажименти за водене на преговори, а палестинците са лишени от граждански права. В същото време Израел не позволява на Палестина да се възползва от споразуменията, които са подписали с Европейския съюз.

Г-н Шаат, как ще успее Палестина да извоюва границите си от 4 юни 1967 г.?

Първата крачка беше, че отидохме в Обединените нации, където 138 държави казаха, че признават държавата Палестина като държава наблюдател в границите от 1967 година. Като държава наблюдател, защото за да се получи пълноправно членство, в обединените нации е необходима санкция от съвета за сигурност. Ако не беше необходима такава санкция, ние щяхме да станем пълноправен член на Обединените нации точно с границите от 1967 година.

Но в същото време от израелска страна заявяват, че за да се седне на масата на преговорите, палестинците са поставили условия?

Когато Израел казва, че му се поставят условия, това означава, че Израел не приема ангажиментите си, защото ги окачествява като условия. Ние не сме поискали нищо ново. Всичко, което ние искаме, Израел вече се е съгласил с него по време на самите преговори. Как тогава да вярваме, че ако отново се върнем към преговорите, Израел ще спази това, което евентуално, с това което е постигнато в преговорите като договореност. Още повече, когато самият израелски премиер Бенямин Нетаняху казва, че независимо от това дали ще има или няма да има преговори, дали ще има държава или не - той ще продължава да строи селища.

В момента се говори за това, че от израелска страна се налага апартейд спрямо палестинците. Така ли е наистина?

Това е абсолютно вярно. Нека ви дам няколко примера. Селищата, които Израел строи върху окупираните палестински територии, са чисти колонии. Това са селища, в които ние палестинците нямаме право да живеем.

Нещо повече - ние нямаме право да използваме дори и пътищата, които водят до тези селища. Дори палестинци, които имат израелско гражданство, нямат право да се заселват и да живеят в тези колонии.

Палестински работници, (защото има такива палестинци, които работят в селищата), за да стигнат на работа, нямат право да използват автобусите на заселниците, за тях има отделни автобуси. В рамките на Йерусалим, Израел не дава право на никой палестинец да пристрои една стая към жилището си. Когато децата му пораснат и той се принуди да им осигури някакво жилище, вътре в Йерусалим е изключено да му осигурят такова, той трябва да им направи жилище извън Йерусалим, но след като излязат извън града, децата му нямат право да влизат в Йерусалим.

Израел не третира палестинците като граждани (като хора с граждански права), палестинците от Западния бряг са със статут на пребиваващи. Те са жители, но не са граждани. Всеки от тях, който замине за чужбина за повече от три години, (например на обучение), след като изтекат трите години, престава да има права на жител и вече не може да пребивава там, израелците не го допускат.

Когато идват гости от Южна Африка ни казват: "Вие имате апартейд по страшен и от този, който ние преживяхме. Аз съм министър в страната си, но не мог , нямам право да използвам летище "Бен Гурион” в Израел, принуден съм да пътвам през Аман (столицата на Йордания - бел. авт.) като имате предвид, че Рамала е на 80 км от летището на Аман. Тези 80 км за мен означават между 4 и 6 часа, защото по този път мен ме претъсват на 5 места. Това не е живот. Въпреки всичко обаче ние оставаме тук.

Как ще коментирате европейско-палестинските икономически отношения? В кои сектори са най-големите ни допирни точки?

Няма допирни точки, защото Израел не ни позволява да се възползваме от споразуменията, които сме подписали с Европейския съюз. Имаме споразумение с ЕС да изнасяме 1 млрд. стръка карамфилов цвят годишно, но Израел не ни позволява да осъществим този износ. Нямаме право да осъществяваме пряк внос. Вместо нас вносът трябва да бъде осъществен от израелски вносител на базата на израелското споразумение с ЕС и след което този вносител ни продава стоката на цена, която той си определи. Единственото, което пристига в страната непосредствено са помощите.

В такъв случай какъв е двигателят на палестинската икономика в момента?

Помощите. Тук се включват и помощите на палестинците, които живеят в чужбина за техните семейства в страната, съответно и валутния трансфер на палестинските работници в чужбина. Във всеки случаи има строителен сектор, има земеделие, но не това е потенцияла на палестинската икономика, ако имаше мир. За две години ние ще можем да посрещаме по 30 млн. туристи годишно. Сега идват около 1 млн. туристи годишно.

Но Палестина разполага с много исторически забележителности...

Да, евреийски, християнски и ислямски забележителности. Египетските християни са 12 млн. души, техният патриарх папа Шнода им е забранил на египетските християни да ходят на поклонение по светите места за християните, преди да е приключила израелската окупацията. Същото се отнася и за много от поклонниците от ислямските държави.

Направихме едно споразумение с Русия за религиозен туризъм. В момента идват от там между 500 и 700 хил. руснаци на религиозен туризъм, но Израел настоява те да пристигат с израелски туроператоски фирми, да отсядат в израелски хотели и да се движат с израелски автобуси. Поради това, единственото, което можем ние да направим е да продаваме на тези туристи пощенски картички и сувенири.

В такъв случай от икономическа гледна точка какви са отношенията между Израел и Палестина?

Тези отношения са ни наложени. Ние внасяме почти всичко от Израел. Дори, когато внасяме нещо от България, ние го внасяме през Израел, купуваме го от тях. В същото време Израел налага много строги ограничения на всичко, които ние бихме могли да изнасяме за Израел. Нашият внос от там е 5 млрд. долара годишно, а износът ни зат е около 300 млн. долара. Разбира се, ние плащаме този търговски дефицит от помощите и от трансфера на палестинците, които работят извън страната.

Ще ви дам още един пример. Ивицата земя по поречието на река Йордан. Това е район, който се намира на 400 метра под морското равнище, т.е. климатът там е почти тропически. Природата е такав, че всички валежи, които падат в планините на Западния бряг се оттичат към поречието на Йордан и се вливат в Мъртво море.

Самият терен е вулканичен, почвата е вулканична и затова земята е изключително плодородна. Израел конфискува и земята, и водата и изнася за Европа за 1 млрд. долара годишно само тропически плодове - папая, манго, ананас, киви и фурми. Много е трудно да си представи човек как въобще палестинците могат да живеят там.

Как ще коментирате случващото се в Сирия в момента, какво е бъдещето на тази държава?

Трагедия, сирийска трагедия. Бих използвал две думи с гръцки произход -"метаморфозис" - в Египет има метаморфоза и "апокалипсис" - случващото се в Сирия. За съжаление, ние не моем да направим нищо. Огромни разрушения, огромен брой бежанци се изселват, а не се вижда сериозен опит за намиране на решение. Много ми е трудно да прогнозирам какво може да е бъдещето на тази страна.

Как мислите, може ли конфликтът да е привнесен в Сирия?

Йордания, Ливан и Палестина са жертви и също търпят негативите на случващото се в Сирия. Сега "Хизбула” от Ливан помага на правителството на Сирия. Има бойци, които идват от иракската граница, има помощ за режима, която идва от страна на Иран. Има и помощ от Русия за режима. От Залива пък има помощ за опозицията, но всичко това не решава проблема.

Имам предвид, може ли да се каже, че това е война на външни сили, която се води на територияата на Сирия?

Отчасти ... да. Но засега режимът не е готов на никаква гъвкавост във взаимоотношенията си с опозицията. Има позитивен и негативен сценарии за бъдещето на Сирия. Позитивният е всички държави да окажат натиск, така че да се стигне до вътрешни избори и до разбирателство. Негативният е Сирия да бъде разделена на части. Това би било трагедия.