„Алфа рисърч“: Парламент и прокуратура са с най-ниско обществено доверие

Обществената подкрепа за работата на основните държавни институции през април продължава да е доста ограничена. Това показва традиционното тримесечно проучване на агенция "Алфа Рисърч" върху социално-политическите нагласи на населението. Изследването е проведено в периода 7–15 април сред представителна извадка от 1020 пълнолетни граждани от цялата страна.

Най-ниска обществена подкрепа сред населението обаче продължават да са парламентът (10.6%) и главният прокурор (11%), констатират социолозите.

С най-голяма подкрепа сред институциите са президентът и правителството

Нивата на обществена подкрепа за различните институции се запазват относително същите в сравнение с резултатите от предходния доклад, с плюс-минус 1-2%. Най-високо обществено доверие има отново президентът Росен Плевнелиев (25.6% ), въпреки че отношението към него продължава да е поляризирано и рейтингът му да бележи лек спад (от 29% до 26%) през последните три месеца, при 37% неодобрение и 37% неутрални оценки.

Следващата по обществено доверие институция е правителството (22.7%), като продължава и тенденцията на леко покачване на рейтинга на министър-председателя Бойко Борисов, след повторното му влизане във властта.

Останалите държавни институции обаче не успяват да преодолеят острия дефицит на обществено доверие, сонстатират социолозите. Парламентът запазва одобрение от 11%, но критиката за дейността му нараства рязко от 46% през януари до 53% през април.

Главният прокурор Сотир Цацаров също се ползва от 11% обществена подкрепа. Публичната активност на прокуратурата не води до промяна в обществените оценки за нейната ефективност. "Работата на системата като цяло и главният прокурор Цацаров в частност, продължават да са сред най-неодобряваните от хората". Както в началото на годината, действията на главния прокурор получават 11% одобрение срещу 41% неодобрение.

Рейтингът на Борисов леко се покачва, на кабинета леко намалява

Макар и критикувано, правителството остава една от малкото институции в чиято дейност избирателите разпознават отделни позитивни сигнали. "Ако то успее да постигне видими резултати в относително кратки срокове, има шансове да запази или подобри общественото доверие към себе си, а партиите от управляваща коалиция – да разчитат на по-устойчива електорална подкрепа", посочват социолозите.

Половин година след старта обаче оценките за дейността на кабинета започват плавно да се поляризират. "Очакванията за реформи и липсата на видими резултати в най-проблемните направления засилват обществената критичност, а сред причините за бавния ход на промените най-бързо нараства тежестта на тезата, че липсва желание и политическа воля за провеждането им".

Към началото на април правителството успява да запази доверието си на равнището от началото на годината (23%), но отрицателните оценки към него бележат ръст от 36% до 40%. Сред най-последователните му привърженици се открояват симпатизантите на коалиционните партньори. Дори и тяхната подкрепа обаче не е напълно консистентна. Половината от избирателите на ГЕРБ (52%) застават твърдо зад кабинета, но сред тези на Реформаторския блок и АБВ подкрепата е в рамките на 25%. Мнозинството от симпатизантите на Реформаторите, които са и най-взискателни в очакванията си за реални действия, се изместват към неутралната позиция (55%). Сред тези на АБВ и Патриотичния фронт дори е налице значителен дял неудовлетворени – съответно 33% и 43%.

И в това правителство на Борисов с най-високо обществено доверие се ползва провежданата политика в областта на инфраструктурата (38%), следвана от културата (29%) и външните работи (25%), вътрешен ред и сигурност (23%) и спорт (23%), въпреки по-ниските нива на подкрепа отколкото преди три години.

Единствено сектор здравеопазване обаче бележи положителен ръст в оценките за последните години - от 10% през 2012 г. до 19% сега, сочат резултатите от проучването.

Отличниците в кабинета – Павлова, Москов и Калфин, на опашката - Танев, Лукарски и Горанов

Въпреки общото критично отношение към правителството, премиерът Борисов успява да запази доверието на 33% от избирателите. Министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова отново води класацията за най-одобряван член на правителството, като рейтингът й нараства от 21.4% през януари до 26.3% - през април. Все по-позитивна е обществената нагласа и към министъра на здравеопазването Петър Москов – рейтингът му нараства от 21.1% през януари до 24.3% - през април. Трети по обществена подкрепа е вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин - положителните оценки за него са се увеличили от 15.9% до 19.7%.

Преобладаващо позитивни са оценките за работата на Томислав Дончев (който обаче бележи лек спад спрямо януари от 18.7% до 15.3%), на министъра на културата Вежди Рашидов (ръст от 9.6% до 13.6%) и на министъра на вътрешните работи и вицепремиер Румяна Бъчварова (от 3% до 8.6% ).

Най-негативно се оценява работата на министъра на образованието и науката Тодор Танев (1.8% положителни срещу 17.1% отрицателни оценки), на финансовия министър Владислав Горанов (3.8% положителни срещу 16.7% отрицателни) и на министъра на икономиката Божидар Лукарски (3.7% положителни срещу 16.3% отрицателни).
През последните 15 години е налице коренна промяна в обществените нагласи за условията, в които работят правителствата и резултатите от действията им. Ако през 1999 г. липсата на очаквани резултати се е отдавала преди всичко на обективни външни или вътрешни фактори (войната и ембаргото за бивша Югославия; наследството от Виденов) и така е смятало половината население, то през 2015 г. обективните пречки губят всякаква обяснителна сила, отбелязва социологическата агенция.

Старият проблем на властта - корупция, но в комбинация с некомпетентност и нежелание за реформи

За тези 15 години, независимо от смяната на поколения, правителства и политици, неизменно по стойност остава подозрението в корупция на българските политици. Според хората това е основен фактор за лошото управление и неслучващите се реформи (така са считали 46% през 1999 г. - 42% през 2012 г. - 45% през 2015 г.).

Наред с корупцията във властта, на преден план излизат два други фактора - непрофесионализма на чиновниците (от 28% през 1999 г. - на 40% през 2012 г. и 2015 г.) и липсата на желание и политическа воля за извършване на реформи (от 18% през 1999 г. - на 34% към момента). "Обръщането на фокуса в обществените нагласи - от обективните трудности към субективната воля на управляващите, е ясен индикатор, че "ножът е опрял до кокала” и нищо по-малко от решителни действия и видими резултати няма да удовлетвори очакванията от властта и управлението, посочва в доклада си "Алфа рисърч".

Казусът с КТБ е сред актуалните примери за силна обществена нетърпимост към всякакви опити за "замитане на следите” и задкулисно преразпределяне на икономически активи. По тази причина 83% от българските граждани възприемат като недопустима сделката за продажба на активи нта КТБ от близката до Цветан Василев компания LIC33, регистрираната в Люксембург. 68% от запитаните смятат, че сделката не трябва да се реализира, тъй като ще ощети както тях (68%), така и държавата (68%).

Повечето българи не искат пенсионна реформа

Проучването сочи, че и към момента делът на противниците на по-късното пенсиониране остава по-висок (59% към 38%). То обаче показва и нещо по-важно – основният фактор, от който зависи приемането на реформата в удължаването на пенсионната възраст, е характерът на упражнявания труд.

Колкото по-високо образование имат хората, колкото по-висококвалифициран, интелектуален и творчески труд упражняват, толкова по-мотивирани са да работят по-дълго време (57%). И обратното - колкото по-ниско е образованието и квалификацията на хората, толкова по-силно е желанието им за ранно пенсиониране (67%). Изводът на агенцията е, че докато у нас доминира нискоквалифицираният, непривлекателен труд, дотогава ще е налице и съпротива срещу пенсионната реформа.

Борисов – единственият политик, завърнал се във властта, с възходящ рейтинг

"Независимо от трудностите и противоречията, съпътстващи съставянето на настоящото правителство и относително ниската обществена подкрепа, при която функционира, лидерът на основната управляваща партия ГЕРБ, Бойко Борисов се очертава като единственият български политик, чийто рейтинг отново тръгва нагоре след връщането му във властта".

От октомври до април доверието в премиера нараства с 8%, сочи проучването на "Алфа рисърч" и прави извод: "С 33% доверие и 36% недоверие от населението, Борисов успява да запази баланс между положителни и отрицателни оценки, докато при останалите партийни лидери негативните стойности превишават от 2 до 6 пъти позитивните. Изследването на общественото мнение е показало, че кредит на доверие към премиера дават 76% от симпатизантите на ГЕРБ, 30% - от избирателите на Патриотичния фронт и 23% от привържениците на Реформаторския блок.

Доверието към левите партии девалвира

Допитването на "Алфа рисърч" отчита продължаващ спад в общественото доверие към политиците, особено на тези в левия спектър. В същото време се покачва електоралната преднина на ГЕРБ.

Изводът е, че "единствено в център-дясно има наличие на консолидирана подкрепа, докато останалият политически спектър е силно фрагментарен на ниво партии и лидери .Това не позволява мобилизация на обществена енергия, независимо от запазващите се високи нива на недоволство от дейността на държавните институции и икономическата ситуация в страната. На този фон потенциален риск би дошъл основно от разширяването на нишата за радикални популистки проекти, експлоатиращи вътрешната или външна несигурност".

Кризата в левия спектър очевидно е свързана и с криза на лидерството в него, посочват социолозите. Михаил Миков има общо доверие от само 13% и едва 54% сред симпатизантите на БСП. "Миков трудно може да спомогне за електорален пробив на БСП", категорични са от "Алфа рисърч". И допълват, че ходовете на Георги Първанов с оттеглянето му от председателския пост в АБВ и преминаването през нов избор, също не са повлияли позитивно на рейтинга му. Първанов губи 3% обществено подкрепа от януари насам и се ползва с 20% доверие при 43% недоверие.

Местан и Бареков са най-нехаресваните политици

Изследването на общественото мнение от "Алфа рисърч" показва, че най-нехаресваните политици са лидерът на ДПС Лютви Местан и лидерът без партия Николай Бареков (председател на движение "България без цензура", което се разпадна). Двамата водят негативната класация на най-неодобряваните български политици - съответно със 79% и 81%. Разликата между тях е, че Местан може да разчита на твърдия ДПС електорат от 6-7% (в момента подкрепата му е сведена единствено до тези избиратели), докато Бареков и партията му на практика изчезват от политическия пейзаж.

Значим ръст през периода от януарското проучване на "Алфа Рисърч" до април отбелязват лидерите на националистически формации – Валери Симеонов (15%), Красимир Каракачанов (16%) и в по-малка степен – Волен Сидеров (9.4%). Симеонов и Каракачанов имат относително най-ниски нива на обществено неодобрение (около 39%) след премиера Борисов, докато при Сидеров неодобрението се запазва в рамките на 71%.

Без промяна са рейтингите на лидерите от Реформаторския блок. Меглена Кунева и Радан Кънев се ползват с по 14% обществено доверие при около 50% недоверие. Божидар Лукарски и Николай Ненчев – с по 9% одобрение при 40% неодобрение и съответно, по-слаба разпознаваемост.

Продължава да е проблем за Реформаторите липсата на категорична подкрепа за председателите на партиите в блока сред симпатизантите им. 43% от избирателите им имат положително отношение към Радан Кънев, 30% - към Кунева и по 17% - към Лукарски и Ненчев.

Електоралните нагласи, макар и в неизборна ситуация, показват запазващо се значително преимущество на ГЕРБ (22.4%) пред втората политическа сила БСП (10.2%), която продължава бавната си ерозия и се доближава все повече до ДПС (7%). Известен ръст е налице при Патриотичния фронт (5.7%), слаб спад – при Реформатрския блок (от 6.5% на 5.8%).

Засилената активност на "Атака" - от една страна и променливите позиции на АБВ към подкрепата за различни правителствени решения - от друга, извеждат националистите в лека преднина (3.1%) пред партията на Първанов (2.2%). С 1% подкрепа партията на Бареков на практика изчезва, се посочва в доклада на "Алфа рисърч".