Dacia изхвърли съединителя

Автоматичните скоростни кутии заемат все по-голям дял от продажбите на нови автомобили, особено в развитите държави. Докато преди 20-30 години те бяха характерни предимно за американския пазар, а в Европа – за луксозния клас автомобили, в днешно време дори в малките градски коли, които традиционно са по-евтини, може да се намери автоматична трансмисия и то не много рядко. Някак си удобството на автоматика започва да завладява все повече хора, а заради увеличаващите се задръствания в градовете с всеки изминал ден някой решава, че ще отдели малко повече пари за новата си кола, но тя да няма съединител. А как ли седи този въпрос по отношение на нискобюджетните автомобили? Вече има опция или поне що се отнася до Dacia. И макар да звучи невероятно, с такава евтина кола човек наистина може да се сдобие с един педал по-малко благодарение на новата роботизирана скоростна кутия Easy-R. Вярно, че не е абсолютен автоматик, а просто предавателна кутия, при която функцията на педала се поема от роботче и 3 електромоторчета и един компютър, но при всички положения си е едно прекрасно удобство. Особено за хората, които предпочитат автоматичните кутии или просто по цял ден са зад волана в задръстванията и има е писнало отдавна да натискат съединителя по 100-200 пъти на час.

Какво представлява в крайна сметка Easy-R? Това си е обикновена механична скоростна кутия, при която обаче функцията на съединителя се поема от компютър и електромотори. Когато има нужда от превключване на предавката към по-ниска или по-висока, последните се грижат за това вместо шофьора. Това става при наличието на определени условия, като например обороти на двигателя, моментна скорост на автомобила, както и начин на натискане на газта. При нужда от по-рязко ускорение, както и при автоматичните трансмисии, Easy-R реагира при настъпването на педала на газта до долу, съответно понижава предавката с 1 или 2 степени и така колата увеличава скоростта по-бързо. Точно като при автоматик. Същото нещо се постига и при необходимост от рязко спиране или намаляване на скоростта. Тогава роботизираната кутия на Dacia също понижава предавката, за да помогне двигателят за необходимото забавяне на колата.

Отново както и при автоматиците, при Easy-R има възможност и водачът да поеме пълния контрол върху превключването на предавките и това да се случва когато той реши, а не компютърът. До функцията се достига лесно, отново както при автоматичните трансмисии, като лостът се премести на позиция "М” (Manual). Тогава с побутването на лоста напред или назад се превключва към по-висока или по-ниска предавка. При това положение водачът вече би могъл да се възползва от пълните възможности на двигателя и да превключи на следващата предавка при много по-високи обороти, отколкото би го направил компютърът.

Визуалната разлика на Easy-R с класическите автоматици се прави единствено заради липсата на позиция "P” (паркинг) на скоростния лост. Тя липсва и тук имаме единствено позиции "D”, "N” и "R” при автоматичния режим и "+” и "-" при полуавтоматичния. Особеност на роботизираната кутия е, че двигателят се стартира единствено, ако лостът е в позиция "N”. Ако той е поставен на "D” или "R”, нашата Dacia ще откаже да запали, а на таблото ще започне да примигва въпросната буквичка "N”, за да ни напомни какво трябва да направим.

На теория добре. Да видим обаче как се случват на практика нещата при Easy-R. В случая изпробвахме Dacia Sandero, оборудвана с новата роботизирана кутия. Колата беше задвижвана от 0.9-литровият бензинов TCe двигател, познат от много други модели на Dacia, Renault и Nissan, във версията с 90 к.с. Между другото за момента Easy-R се предлага само в моделите Sandero и по-проходимата му версия Sandero Stepway. По отношение на моторите пък, освен с посочения вече, се съчетава и с дизеловият 1.5 dCi, отново с мощност 90 к.с.

Та първите впечатления, когато човек седне зад волана на Dacia с Easy-R, са като при истински автоматик. Само, че паленето на двигателя трябва да стане, когато скоростният лост не е на позиция "P”, а на "N”. Иначе никаква разлика. Двигателят вече работи, преместваме лоста на "D", отпускаме спирачката и...пак автоматик – колата съвсем леко тръгва напред. А когато подадем и малко газ, естествено това става още по-бързо. Излизаме от паркинга, включваме се в движението на булеварда, подаваме малко повече газ, за да избегнем някой от по-засилилите се отзад да ни застигне бързо и чакаме роботчето в нашата пилотирана трансмисия да превключи на втора предавка. Прави го на малко над 3000 оборота. Което при настоящата ситуация – много лек баир, първоначално настъпен педал на газта до долу, бензинов двигател – си е нормално. Самото превключване на предавката обаче не става мигновено, а се усеща забавяне. Което, според мен, е простимо, тъй като не си говорим за истински автоматик с двоен съединител, разработен от премиум марка, в разработването на който са инвестирани милиони.

Самото превключване на предавките и по-нагоре също става с въпросната лека пауза преди съединителят отново да "залепи". Дори и да не си се възползвал от функцията "кукдаун". Направи ми впечатление обаче, че при понижаване на предавката паузата е по-малка. Което също не е изненада. Имам обаче леки забележки, защото понякога при плавно увеличаване на скоростта и то по наклон, Easy-R поради някаква причина качва на по-горна предавка по-късно, отколкото бих го направил лично аз при ръчна трансмисия. Но все пак това мнение е субективно и друг може да мисли различно от мен.

В същото време ми хареса, че при настъпване на газта докрай (кикдаун), тази пилотирана скоростна кутия отново работи като истински автоматик. Така при нужда от рязко ускоряване, например при изпреварване на двупосочен път, Easy-R сваля до 2 предавки по-надолу, за да влезем в обороти и да приключим с изпреварването по-бързо. Ако човек още не е свикнал с "нравите" на кутията, трябва да има предвид по-дългата пауза при превключването нагоре, ако ще изпреварва примерно ТИР, за да не изпадне в сложна ситуация при появата на кола отсреща. Но след като се навъртят определен брой километри, особено на градско, всичко вече си идва на мястото, човек свиква и знае много добре кога какво да очаква. А и в определена степен как да им се противопоставя.

Последното се получава по-лесно, ако шофьорът избере да се довери на функцията Manual и да превключва предавките нагоре и надолу ръчно по свое осмотрение. Като всяка съвременна кола, Dacia също има асистент, който подсказва чрез индикатор на таблото дали е време да преминем на по-висока или по-ниска предавка. Ако водачът още не е свикнал с Easy-R, функцията е много полезна, защото при спазването на "индстуркциите" от нашата Dacia, въпросната пауза при смяна на скоростите става по-краткотрайна и дори започва да напомня на нещо между ръчна трансмисия и скъп автоматик.

Разковничето при Easy-R е точно в последната дума – скъп. Роботизираната предавателна кутия тук изобщо не може да се нарече скъпа. За да се сдобие човек с чисто ново Sandero или Sandero Stepway, но не изка ръчни скорости, ще му се наложи да доплати 1400 лв. Което на фона на минимум двойната цена за автоматик при някои от конкурентите, които са и представители на по-високите класове автомобили, си е направо евтино. Срещу тази сума човек получава чисто нов автомобил, който няма да му създава неудобството да натиска стотици или хиляди пъти съединителя, особено при шофиране в града. Нещо, което у нас няма аналог. Може би в Китай някоя местна марка предлага подобни кутии на подобни цени, но не и в Европа. А марката Dacia, когато беше възродена от Renault, имаше за цел да предложи именно евтина алтернатива на човек, който не може да си позволи нова кола, но предпочита именно такава, вместо някоя от средната категория марки, на 5 години, в отлично техническо състояние, карана от 72-годишна баба, само на 68 хил. км.

Като цяло трябва да отбележа, че наистина Easy-R е една отлична възможност човек да кара "автоматик", без да му се налага да плаща много за него. Срещу посочената вече сума той си осигурява комфорта да няма трети педал в колата, който все повече хора търсят, включително и у нас. В същото време мога да кажа, че забележките, които не са от толкова голямо значение на фона на плюсовете и на цената, в никакъв случай не са повече от тези при някоя кола, произведена в средата на 90-те, оборудвана с автоматик. Тогавашните трансмисии бяха далеч от съвършенството, което се предлага днес, особено от луксозните марки. И имат същите минуси. А у нас все още масово се карат коли, произведени преди 2000 г. Така че, ако сравним една Dacia Sandero с Easy-R и някоя, да речем германска, кола от 1994 г., едва ли ще открием нещо повече в автоматика на втората. А при румънската марка си говорим и за нов автомобил в гаранция. И също така в България все повече хора започват да предпочитат второто.

Easy-R има и още един плюс – не харчи повече гориво спрямо аналогична Dacia с ръчни предавки, което е характерно за автоматиците от не толкова далечното минало. Това наистина е постижимо и в реални условия, а не само според каталозите на Dacia. Условието обаче е преди това да свикнете с "характера" на роботизираната трансмисия. Освен това Easy-R засега се предлага само в Sandero и Sandero Stapway, като при първата кола се предлага с 5 предавки, а при втората – с 6. Личното ми мнение е, че по всяка вероятност скоро ще видим тази скоростна кутия и в други модели на Dacia.