Megane седан или един малък талисман

Renault Megane винаги е бил сред най-разпространените автомобили в своя клас. Още от появата си през 1994 г., когато имаше задачата да замени 19-ка, моделът се справи добре и продължава да стои стабилно на пазара вече 23 години. Естествено с помощта на няколко поколения, по-конкретно четири. За последната генерация на Megane може да се говори много, особено от гледна точка на дизайна и иновативните технологии. Което вече направихме в материалите от преди няколко месеца. И след като вече ви запознахме с 5-вратата хечбек версия (не че има 3-врата) и спортната GT, сега дойде време да ви разкажем какво намерихме в модификацията седан.

Още веднага, след като човек забележи колата, първата му мисъл в главата е "Абе какъв е тоя умален Talisman?”. Да, наистина новият Megane седан много наподобява чисто новия флагман на Renault, благодарение на който французите хвърлят ръкавицата на големия и по-луксозен клас автомобили. Но и има и доста разлики, така че човек да не вземе да ги сбърка съвсем. Основната е в силуета, когато се погледне колата отстрани. Иначе отпред и отзад разликите са по-скоро в някой друг сантиметър от размерите. Иначе основните линии и форми на предницата на Megane са типичните за последното поколение на Renault – фарове, С-образни дневни светлини, радиаторна решетка, огромна емблема...

Същото е и при задницата. Там изключително сериозно се набиват на очи светлините с 3D, които са толкова характерни и неповторими, че е пълен абсурд човек да не разпознае последното поколение на Renault. С издължения към емблемата в средата на багажника светлинен подпис, който свети дори и през деня без включени фарове, направо е невъзможно човек да не се изкефи. Или поне всеки, с когото съм коментирал темата, споделя такова впечатление.

Както споменах вече, цялостният силует на Megane седан е силно отличим от останалите автомобили. Доста е агресивен, особено отпред. Благодарение предимно на формата на фаровете. Особено, ако са новите LED PURE VISION, които са с правоъгълни лупи и "гледат" някак си по-злобничко (които освен това осветяват страхотно, а и имат перфектно работещи автоматични дълги светлини и спестяват нецензурни изказвания от страна на шофьорите отсреща). Погледната отстрани, колата изглежда някак си устремена напред, надъхана да върви. За добрият силует в случая помагат и двуцветните 17-инчови алуминиеви джанти. Уникалните задни светлини с подписа пък човек би могъл да оприличи на леко присвити очи, които даже гледат леко лошо, леко надменно. Но в добрия смисъл на думата. Та визуално Megane седан определено е кола с характер.

Изключително модерен дизайн виждаме и вътре в автомобила, където откриваме и почти пълна цифровизация - в крак с последните тенденции. В централната конзола е разположен огромен вертикален 8.7-инчов сензорен екран, чрез който работи системата R-Link 2. През него и менютата му шофьорът буквално може да пренастрои и персонализира половината кола и то без преувеличение. Или пък да си "поръча" огромна част от модерните й възможности.

Много функционално решение на Renault може да се намери под дисплея пред скоростния лост. Там освен широко разпространената сред почти всички съвременни коли ниша за телефони или дребни предмети, имаме и целия 2 USB-та, както и по 1 вход за AUX и SD-карта.

Изключително приятно решение по отношение на индивидуализацията е и възможността смяна на режимите на светлинно оформление на купето, което включва арматурното табло, дисплея на централната конзола и светещите лайсни във вратите. Шофьорът може да избира между цели 5 варианта – зелено, червено, синьо, лилаво и жълто. Така всеки може да направи своя Megane възможно най-приятен за собствените си очи. Или пък за тези на половинката, за която цветът винаги е от особено значение.

Фоновата светлина в купето се променя и при смяна в режимите на настройка на автомобила чрез системата MULTI-SENSE. Които са цели 5 – Comfort, Eco, Neutral, Perso и Sport. Така шофьорът може да избере най-подходящия спрямо моментното му желание, настроение или нужда. При избор на някой от тях се променят настройките на двигателя, скоростната кутия, съпротивлението на волана, настройките на окачването. Въпреки че всеки режим си има стандартен цвят, той може да бъде променен. Така например при активиране на Sport, всичко се оцветява в червено. Според предпочитанията на шофьора обаче купето би могло да светне в зелено, което пък е стандартното за режима Eco.

При по-оборудваните версии на Megane, каквато беше тази, над арматурното табло има и хедъп дисплей. Изключително удобна и практична джаджа, особено при шофиране с по-висока скорост, при която отклоняването на вниманието от пътя дори и за милисекунди може да доведе до неприятни ситуации. Благодарение на хедъп дисплея обаче това няма как да се случи, тъй като без да отделя поглед от пътя, шофьорът вижда с каква скорост се движи, след какво разстояние и накъде трябва да се отклони (ако използва навигация), както и какъв е бил последният знак за ограничение на скоростта, покрай който е преминал. Да, Megane "вижда" пътните табели и ги прожектира на таблото и на хедъп дисплея.

Много добро впечатление оставят и седалките. Те са удобни, с възможност за настройка във всички посоки, благодарение на което не натоварват при пътуване, дори и по-дълго. Специално при изпробвания от мен Megane предните бяха оборудван и с две много приятни глезотийки – отопление и масаж. За последният може да се избира между 3 режима, като самият интензитет също може да бъде регулиран според личните предпочитания или моментната нужда от отпускане на гърба.

Но стига за отпред. Впечатляващото в Megane седан е задният ред седалки. И тук отново можем да се върнем към теорията, че си говорим за един малък Talisman. Напълно нормално е при всяка една кола отзад при версия седан (както и комби) да има по някой друг сантиметър повече спрямо хечбека. Тук обаче разликата отива към драстична. Мястото наистина е много повече, чрез което Megane седан направо може да се конкурира с по-горния клас. Както и отпред самите седалки имат много добра ергономия и пътниците се возят много комфортно. Ако са само двама, тогава могат да си пуснат и подлакътника и така пътуването им да стане още по-удобно. Той е и доста широк, така че хората да не се удрят лакът в лакът и да се "бият" за него. В подлакътника има и 2 гнезда за чаши, за да могат пътниците да си оставят напитките. От Renault са предвидили и 12-волтов изход към задните седалки, така че возещите се там да могат да си заредят телефона, да си включат лаптопа, за да си поцъкат, да свършат някоя работа или просто да убият време, ако не им е интересна гледката по пътя.

От всеки седан хората очакват и добри възможности за пренос на багаж. Тук определено няма да останат разочаровани. Megane седан им предоставя едно от най-големите пространства в багажника – цели 550 литра. При това положение пътуването с повече хора или пък за по-дълга почивка няма как да бъде проблем. Много полезна функция е и автоматичното отваряне на багажника. Когато човек се е натоварил с торби с покупки, едно от най-неприятните неща е да трябва да остави поне една от торбите на мръсния паваж, за да бръкне в джоба за ключа и да отвори багажното отделение. Тук няма да се наложи. Специално тази модификация на Megane седан разполага с функцията "свободни ръце" и там. Когато се приближим до багажника, достатъчно е само да си размахаме крака под задната броня. Сензорите ще го засекат и тъй като ключ-картата е близо до автомобила, капакът сам ще се отвори. Паралелно с това шофьорът разполага и с бутон за отваряне на багажника. Така, за да натовари някой нов пътник в колата нещата си, той може да го отвори без да се налага да става от седалката.

Отново заради високото ниво на оборудване на тестовия автомобил успях да се насладя и на панорамния покрив. Той започва от предния и завършва в задния прозорец, буквално. Kато така предизвиква страхотно чувство както за шофьора и навигатора, така и за пътниците отзад. Все пак, ако на някого не му се гледа небето, щората се нагласява лесно в каквато позиция си пожелаем и така може да закрие например само половината от задните седалки.

Но да се върнем отново при шофьора. По време на движение той разполага и с множество асистенти и системи, които да направят живота му по-лесен, а пътуването за него и пътниците - още по-сигурно и безопасно. Много полезна, особено при дълъг път, е функцията за разпознаване на пътни знаци. Така шофьорът дори и да се разсее по някое време, винаги е наясно какво е било последното ограничение на скоростта. Ако я превиши пък колата сигнализира за това. Системата за следене на дистанцията до предния автомобил също е голяма помощ и предупреждава, ако нашият Megane се приближава прекалено бързо. За критични ситуации автомобилът разполага с активна аварийна спирачна система. Тя функционира при скорост между 30 и 150 км/ч. Ако радарът усети, че приближаваме прекалено бързо колата пред нас, а не реагираме, системата сама ще натисне спирачките, за да избегнем сблъсък.

В тази връзка не мога да не спомена и страхотният темпомат, с който разполага Megane. Освен да поддържа зададената скорост, той активно си комуникира с въпросната система за аварийно спиране. Така, ако например се движим по магистрала в дясната лента, приближаваме колата пред нас, а не можем да преминем в лявата, за да я изпреварим, тъй като нас през това време някой ни изпреварва, Megane сам намалява скоростта (и го прави на доста голямо разстояние от автомобила отпред), а когато вече "препятствието" липсва, отново сам ускорява до зададената скорост. Така за шофьора остава единствено да борави с волана. Страхотен темпомат, който рядко се намира дори и при по-високия клас автомобили.

Много ми хареса как е решен въпросът с предупреждението за неволното напускане на лентата за движение. Вместо неприятен писклив звук, какъвто е на "служба” при някои марки, тук при такъв момент от аудиосистемата се чува едно глухо почукване, все едно някой потропва по вратата от страната, от която е настъпена разделителната линия между лентите за движение.

Новият Megan може да бъде оборудван и с асистент за паркиране. Какъвто имаше и изпробваният от мен. Чрез него автомобилът самостоятелно може да се нагласи на почти всяко възможно паркомясто – успоредно, перпендикулярно или диагонално. Единствената "работа” на шофьора е да активира функцията Easy Park Assist чрез натискането на бутона на централната конзола. И след като системата си премери свободното място и го разпознае като възможно за паркиране, водачът само трябва да включи на скорост, подава газ и да натиска спирачката, а колата сама прави маневрата. Освен това асистентът може да бъде използван и при излизане от въпросното паркомясто. Много полезна тук е и камерата за заден ход. Независимо дали колата се паркира сама или това прави шофьорът, той със съгурност ще се чувства по-спокоен, когато ясно вижда какво се случва.

Време е да обърнем внимание и на основните функции на автомобила, а именно как вози и се кара. В синхрон с иновациите и оборудването новият Megane не е пропуснал да претърпи развитие и по отношение на ходовата час. При изпробваната от мен модификация липсваше най-впечатляващата иновация при модела – системата 4CONTORL (налична стандартно при ниво на оборудване GT), благодарение на която задните колелета също са завиващи. Въпреки това обаче автомобилът не стада от липсата й и се държи много добре на пътя. Возията е стегната, което не означава, че окачването е много твърдо. Напротив, по време на път шофьорът и пътниците се чувстват много добре и комфортно в колата дори и по нашите пътища. Което е в сила и при завои дори и водачът да реши да се отдаде на малко по-динамично каране. Естествено с активирането на настройката Sport.

За въпросния тип каране помага и двигателят. Изпробваният от мен автомобил беше оборудван с най-мощният вариант при дизелите – турбинираният 1.6-литровият dCi със 130 к.с. и 320 Нм въртящ момент. За някои броят на кончетата може да се стори не чак толкова много, но колата спокойно може да го обори, стига да седне зад волана й. С този мотор Megane седан e изключително пъргав и динамичен автомобил. Особено, ако се активира споменатият вече режим Sport. В комбинация с 6-степенната ръчна скоростна кутия с него наистина може да се покара по-спортно и шофьорът и пътниците да си вдигнат адреналина. Нищо, че уж се возят на семеен седан. Дори и шофьорът да не е фен на този тип каране, спортният режим, който може да се активира както от тъчскрийна, така и от бутона зад скоростния лост, може да бъде много полезен дори и само при нужда от изпреварване.

Още по-хубавото е разходът на гориво. Отдавна двигателите dCi на Renault са станали прословути с икономичността си. При 1.6-литровия, който е и най-нов в гамата, тя е на много високо (но не като разход) ниво. Според заводските характеристики при смесен цикъл колата трябва да харчи 4 на 100. Аз не успях да ги постигна. След точно 731 км пробег с автомобила, около 400 от които с трима спътници и багаж, компютърът показваше 5.3 на 100. В пробега трябва да включим и около 200 км градско каране, където обаче за по-малката консумация помага и системата Stop&Start. А и поне една трета от извънградското беше с активиран спортен режим (нямаше как да не си начеша крастата по завоите). Въпреки всичко това за мен лично смесен разход от 5.3 литра си е супер постижение за кола, тежаща 1401 кг. Да не говорим, че самата цифра прилича по-скоро като от извънградско каране за кола от този клас. А и съм почти убеден, че не е невъзможно да се достигнат заводските характеристики, стига да има подходящите за това условия и шофьорът да не е от тези с "тежкия" десен крак. Твърдя го, тъй като съм успявал да постигам каталожните данни при по-малкото братче на мотора – 1.5-литровият dCi.

Цялостният извод, който мога да направя за този автомобил, е много положителен. Има готина визия (казва го човек, който не си пада по седани) с много добър баланс между стилното и агресивното, разполага с множество супермодерни технологични решения, екстри и глезотийки, които правят шофирането и пътуването много по-лесно, приятно и безопасно, притежава баланса между динамичното поведение и икономичността, има достатъчно място за семейството или групата приятели, дори и да се пътува с повече багаж.

Цената. Не е от най-ниските, но пък колата е с върхово ниво на оборудване, което струва пари. Тестовият модел струва 54 680 лв. с ДДС. Базовата версия със същия двигател (чиято окомплектовка е далеч от наистина базовото ниво на оборудване за модела) струва 43 690 лв. с данъка. Иначе най-базовият Megane седан, който е оборудван 1.6-литров атмосферен бензинов двигател със 115 к.с. у нас се продава срещу 30 690 лв.