Всяка трета малка фирма бяга от свободния пазар на ток

През последната близо година приблизително всяка трета малка фирма, която по-рано се е възползвала от възможността да се откаже от услугите на ЕРП-то и да започне да купува ток от търговец, прави крачка назад. Такава тенденция се наблюдава поне на територията, обслужвана от ЕВН – Югоизточна България. От миналото лято насам 30% от бизнесът, използващ ток ниско напрежение (като битовите потребители), който по-рано е излязъл на свободния пазар на електроенергия, вече се е върнал обратно към регулирания и отново е станал клиент на ЕРП-то. Това обясни ръководителят на отдел "Енергийна политика и околна среда" в "ЕВН България" Илина Стефанова. Като отбеляза, че причините за наблюдаваната тенденция са няколко, основните от които цените на тока, нестабилността на свободния пазар и дори неясни политически сигнали към бизнеса по отношение на либерализацията на електроенергийния пазар.

Реално на малките фирми, използващи ток ниско напрежение, от 1 юли м.г. като цяло им е по-изгодно да купуват необходимата им ел.енергия от електроразпределителното дружество, тъй като при него им е по-евтино. Специално при ЕВН с последното решение на КЕВР тарифите са и най-ниска в сравнение с останалите части на България. Друг проблем е излизането на някои търговци на ток от пазара, включително внезапно и изненадващо, което е довело до проблеми при хиляди фирми. Поради което както част от пострадалите, така и други, са притеснени от нестабилността на свободния пазар и предпочитат да "играят на сигурно" - при ЕРП-то. "Миграцията започна летните месеци (на 2017 г. - бел.ред.) след определянето на новите цени от регулатора. Трудно може да се каже кое е водещият фактор за този техен избор – фалиралите търговци и нестабилността на пазара, разликата в цените или комбинацията от двете", обясни Стефанова.

Според заместник председателя на Съвета на директорите на "ЕВН България" Калина Трифонова тенденцията за завръщане на малкия бизнес обратно към ЕРП-тата съществува и на териториите на останалите две дружества, но специално в Югоизточна България е най-сериозна. "Специално при ЕВН има по-голяма тенденция за връщане към регулирания пазар, защото сме с най-ниски регулирани цени. Затова и след 1 юли 2017 г. започна по-масовото завръщане", обясни тя.

Поради тази и други причини развитието на свободния пазар на ток у нас се бави и не се развива с очакваните темпове, отбеляза Илина Стефанова. Тя даде пример с количеството енергия, което на територията на ЕВН се използва от бизнес потребителите на средно и ниско напрежение, от които първите вече са задължени да купуват ток само от свободния. Така например през 2014 г. 27% от преминалите през мрежата на ЕРП-то 8 131 гигаватчаса са били купени по свободно договорени цени между търговец на ел.енергия и потребител. През следващата те се увеличават на 33.6%, като расте и самото потребление на енергия. През 2016 г. свободният пазар вече заема 39.4-процентен дял сред ниското и средно напрежение в Югоизточна България, а през миналата година той се е увеличил едва до 42.7 на сто. А през това време непрекъснато се увеличава броят на излизащите на свободния пазар фирми и то с доста бързи темпове - от 1793 през 2014 г. до 13 026 в края на 2017 г. Но заради изброените по-горе проблеми количеството търгувана енергия там е доста по-малко от очакванията. Затова и всички останали малки фирми предпочитат да останат или са сред върналите се на регулирания пазар, където цените определя КЕВР.