Експерти: Търговското споразумение между ЕС и САЩ отваря вратата за ГМО

Макар Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции /ТПТИ/ между ЕС и САЩ да има много привърженици в Европейския парламент, то няма как да бъде одобрено, ако не бъде решен проблемът с върховенството на арбитража при търговски спорове. Това каза днес евродепутатът Светослав Малинов по време на дискусия "За или против споразумението за трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции", организирана от него в Информационния център на ЕК в София.

Трансатлантическото споразумение ще е от така наречения смесен тип. От една страна участва ЕС като цяло, от друга участват самите държави-членки, а третата страна е  САЩ. Когато споразумението бъде подписано, то трябва да се ратифицира и от трите страни по преговорите. Ратификацията от държавите-членки ще става на базата на национално законодателство.

Имаме вече опит от споразумението АКТА, което в 90 процента беше добро, но имаше клаузи, които бяха абсолютно неприемливи, посочи Малинов. АКТА е многостранно международно търговско споразумение за опазване на интелектуалната собственост в Интернет и на пазара за информация и информационни технологии.

По принцип споразумението за трансатлантическо партньорство ще даде възможност на двете най-големи икономики - на Европейския съюз и на САЩ, да опитат да сключат общо търговско споразумение и да извлекат конкурентни предимства, посочиха участници в дискусията.

Основните рискове за България са глобализацията, която ще попречи на дребния бизнес, и по-свободните регулации на пазара на труда и на опазването на околната среда в САЩ, които свалят цените, посочиха участници в дискусията. Според голяма част от тях подготвяното търговско споразумение между ЕС и Съединените щати предизвиква притеснения.

Най-големи са опасенията, че в Евросъюза ще навлязат американски генномодифицирани храни, а също и че големите корпорации ще могат да заобикалят националните съдебни власти при арбитражни дела.

Разтревожени сме за качеството на щатския внос, а не от европейския износ, каза Мариана Христова от Гражданската инициатива против фракинга. "САЩ изкупува почти цялото ни зърно като те правят шест проверки ние да не им продаваме ГМО. Има технологии там, за които ние не подозираме и нямаме регулация. Подписвайки Трансатлантическото споразумение за свободна търговия между ЕС и  САЩ, ние ги приемаме със затворени очи. Когато става въпрос за заболявания, които се причиняват от нещо – лекарства, храни в срок от 2 години, вие не можете да го докажете или това е много трудно. След това отивате в частния арбитраж, за да доказвате, че тя ви вреди, а тя ви осъжда, защото е направила инвестициите вие да ѝ плащате за срока на договора, все едно тя работи на ваша територия", коментира Мариана Христова.

Петър Копралев от Българската търговска камара в Сан Франциско смята, че еъпо-важното как ЕС ще защити производителите, които искат да внасят или изнасят. Големите ГМО- и фармацевтични компании имат ресурса да наложат своите правила, така че, ако те не бъдат спазвани, компанията може да съди държавата.

Износът ни за САЩ представлява едва 1,4% от целия ни износ. По-голям е износът ни през последните 12-13 години към Азия и Африка, отколкото към Америка, коментира Ваня Григорова, председател на сдружение "Солидарна България".

ЕС е силен, защото има един общ пазар. Съюзът между ЕС и САЩ е нищо повече от един още по-голям общ пазар. На фона на силите от Изток това е не възможност, а напълно задължително, заяви бизнесменът Юлиян Демирев.

Борислав Сандов от партия "Зелените" попита какво ще се случи с европейския внос и с европейските фермери тогава.

ТПТИ стои в полезрението на ЕС и българският работник трябва да знае за какво става дума, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по-късно. Той посочи, че България е най-слабо конкурентната икономика в ЕС и ТПТИ може "да помете" само за дни много сектори. "Такова предизвикателство пред България никога не е заставало. Ще направим необходимото да просветим медиите и политиците какво трябва да се направи, така че да защитим в процеса на договаряне интересите на България и нашият пазар", обеща Димитров на среща със синдикалести от транспорта.

Със сигурност икономиката на България ще спечели от търговското споразумение със САЩ. Няма как от свободна търговия да загуби страната, тоест БВП да не нарасне. С колко точно ще нарасне зависи от още хиляди други условности, коментира Десислава Николова от Института за пазарна икономика. България все по-интензивно търгува със САЩ, като през 2013 г. страната ни е изнесла стоки към САЩ за около 600 млн. лева  при годишен темп на нарастване на износа с около 15 процента, допълни тя.

Категорично отхвърлям съмнението, че високите стандарти на Европа ще бъдат накърнени, защото ще останат в сила по-високите стандарти, каза Светослав Малинов. Европейските стандарти ще бъдат запазени, а там където по-високият стандарт е на САЩ, ще стане задължителен и за нас, допълни той.

Светослав Малинов обеща до края на година да организира още една дискусия по темата. Евродепутатът подчерта, че Европейската комисия води преговори за подобно споразумение от октомври миналата година, а дебатът по клаузите на договора е публичен и ще остане такъв докрай. Той заяви, че участието на Европейския парламент в подобни споразумения е ключово и евродепутатите могат да повлияят на преговорите и резултатите от тях.

Междувременно в свой коментар Георг Тупарев от ПП "Зелените" заявява, че ТПТИ толерира старите индустрии и иновативните компании са против него.

Дебатът в Европа прие странна форма и заприлича на партиен. А, всъщност, истинската дискусия е между старата и нова икономика. В момента новата икономика не иска такива споразумения. В САЩ фирми като "Гугъл", като "Епъл", като "Майкрософт" не искат такива договори. Но старите компании като "Монсанто", като "Шеврон" и т.н. те се стремят към такива договорености, казва Тупарев. По думите му, цяла поредица продукти, които са в последната си фаза на живот, на производствения си цикъл, фирмите им производителки искат да задържат на пазара. Добре, но, все пак, сме в 21 век.

"Да, наистина еврокомисарят по търговията Сесилия Малстрьом заяви тези дни, че очаква споразумението да се подпише до есента на 2016 г. Но отговорът, в крайна сметка за ТПТИ ще се получи от съдилищата. Ние трябва да разберем ЕК има ли право да подпише Трансатлантическото споразумение или не. Европейските съдилища се занимават с този въпрос, ЕП - също и ние още не знаем какво те ще решат. Преговорите са започнати между САЩ и ЕК, но в Маастрихтските договорености са дефинирани правата на ЕК. Засега не е ясно тя може ли да подпише ТПТИ или не - дали ще се иска съгласието на всички държави или не", коментира Тупарев за БГНЕС. Той допълва, че има много фактори в ЕС, които оспорват начина на водене на преговорите, включително и среди в ЕНП.

Не само Унгария, но и Франция е изключително сдържана при сегашното си правителство и няма да подпише споразумението. А в Германия управляващите чистосърдечно признават, че се надяват ТПТИ да стане държавен проблем, така че да се подложи на гласуване от парламента и да отпадне. Наистина, формално казват, че са ЗА, но по същество - определено се надяват да го отхвърлят, допълва Тупарев.