Ползването на европари става по-трудно и по-скъпо

Ползването на европейските средства ще става по-трудно и по-скъпо за страните членки.

Рано тази сутрин Кипърското председателство на ЕС публикува предложение за преговори, което предвижда намаление поне с 50 млрд. евро спрямо проекта на европейски разходи за следващите седем години, подготвен от Европейската комисия и одобрен миналата седмица от Европейския парламент за 1,033 трилиона евро.

Предложението не е добра новина за Европа и за България, заяяви Ивайло Калфин, докладчик на Европейския парламент по следващата бюджетна рамка на ЕС в позиция, изпратена до медиите.

Съкращенията засягат най-силно средствата, на които се разчита да стимулират европейската икономика и заетост и да помогнат на Европа да се съвземе от кризата. Предлага се с 11% или с 18 млрд. евро да се свият разходите за наука, изследвания, конкурентоспособност, младежки политики.

"След 16-месечни преговори по политиките и целите на ЕС до 2020 г. сме разочаровани да видим, че предложението, което получихме, означава, че ролята на европейския бюджет като инструмент за генериране на икономически растеж и на работни места, ще бъде силно засегната", заявява Калфин.

Политиката за сближаване, на които разчитат най-много по-бедните държави членки, се предлага да бъде намалена с 12,5 млрд. (3,7%). Орязва се и максималната сума, която държава може да получи: от 3% от БНД на 2,36%. Запазва се предложението за създаване на нов, междинен тип региони, които ще могат да разчитат на европейско финансиране. Това означава, че най-бедните, сред които са шест български региона, ще делят с повече участници по-малка сума, коментира Калфин.

Предлага се намаление и на авансовите плащания по кохезионния, социални и регионалния фонд да се намалят от 10% сега до 1-2% или въобще да се прекрати предварителното финансиране.

Въвеждат се и осем типа условия, чието неизпълнение ще води до спиране на еврофондовете, включително на плащанията по вече приключили проекти. Сред тях са спазване на строга бюджетна дисциплина, реформиране на трудовите пазари, задължение за поддържане на малък държавен дълг.

Средствата за земеделие и развитие на селските райони се свиват до 379 млрд. евро. Председателството обаче предлага да се намали с една трета разликата със средните нива в ЕС за държавите, които сега получават по-ниски директни плащания на площ. По отношение на фонда за развитие на селските региони намаленията не са значителни, но се предвижда да се увеличи националното съфинасиране по проекти.

Евродепутатът призова българските власти да публикуват изчисления за сумата, на която страната може да разчита през следващия бюджетен период въз основа на огласеното днес предложение за финансовата рамка на ЕС.

На този етап Европейският парламент смята предложението на председателството за неприемливо, тъй като то няма да е достатъчно, за да се осигури финансиране за всички ангажименти, поети от ЕС.

За да бъде приет, европейският бюджет за 2014-2020 г. трябва да получи одобрение от всички страни членки и от Европейския парламент. Европейските лидери се събират на извънредна среща в Брюксел на 22 и 23 ноември, за да се опитат да постигнат съгласие по размера на бюджета и политиките, които ще се финансират през следващия бюджетен период.