Търси се вариант за рестарт на „Белене”

В България се търси вариант за по-бързо започване на реално строителство на нова ядрена мощност. Това стана ясно от изказванията на част от участниците на международната конференция "Българската ядрена енергетика – национална, регионална и световна енергийна сигурност”, организирана от "Булатом”. Макар и никой да не го спомена конкретно, от отделните изказвания стана ясно, че се търси вариант за реализация на проекта АЕЦ "Белене”. Който, макар и спрян, е реално в доста напреднал стадий и може да се реализира най-бързо.

От една страна зам.-председателят на парламента Кирил Цочев обяви, че скоро партията, която представлява той – АБВ, ще внесе в Министерски съвет предложение приемане на документ, който ясно да зададе посоката на развитие на българската ядрена енергетика. Това касае както удължаването на живота на блокове 5 и 6 на АЕЦ "Козлодуй”, което тече в момента, така и изграждането на нови ядрени мощности.

По-конкретно идеята е да се строят реактори от трето поколение чрез използването на съществуващите у нас ядрени площадки. Макар и Цочев да не го каза конкретно, става ясно, че се има предвид строителството както на АЕЦ "Белене”, чиято площадка е лицензирана, както и на 7-ми блок в АЕЦ "Козлодуй”. Освен това в документа трябва да бъде записана и ясната визия за развитие на атомната енергетика у нас не само чрез изграждането и оперирането на централи, но и чрез подготовката на специалисти в този сектор.

Документът може да стане част от новата енергийна стратегия на България, а може да бъде приет и под формата на отделна стратегия, касаеща ядрената енергетика, обясни Цочев. Той е убеден, че страната ни има нужда от такава ясна визия за бъдещето на сектора, която може да обхваща по-дълъг период до 2030 г. или дори до 2050 г. "Много страни вече имат своите ядрени стратегии. Ние – не. В един момент ще имаме нужда от нови атомни блокове и е добре да ги имаме”, категоричен бе Цочев.

Че изграждането на АЕЦ "Белене” ще стане много по-бързо и лесно от който и да било друг проект стана ясно и от думите на председателя на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) Лъчезар Костов. Той обясни, че строежът на една нова централа не може да отнеме по-малко от 20 години. Ако обаче страната има готов проект, този срок може да бъде намален до 7-8 години. Още по-бързо изграждането на ядрена мощност може да стане факт, ако е налице и лицензирана площадка. А "Белене” е точно такава. Поради тази причина там може да се изгради блок и той да заработи в рамките и на 5 години, стана ясно от думите на Костов.

"За малка държава, каквато е България, раздирана от икономически проблеми, наличието на лицензирана ядрена площадка е изключително постижение”, каза председателят на АЯР. Подкрепа за развитието на ядрената енергетика у нас и острата нужда нещо да се направи още сега изразиха и политиците. Според зам.-председателя на парламентарната комисия по енергетика и депутат от ГЕРБ Валентин Николов на страната е необходима нова дългосрочна стратегия за сектора с хоризонт 2030 г., а дори и 2050 г. Той посочи, че ние и в момента имаме такъв действащ документ с визия до 2020 г. и в него е записано, че тогава трябва да сме построили 2000 мегавата нови ядрени мощности.

Също така в страната ни има и добра база за това. От една страна имаме един готов и още един почти готов реактор в "Ижорските заводи” в Русия. Но проектът "Белене”, за който са предназначени, е спрян. В същото време имаме и едно неподписано акционерно споразумение с "Уестингхаус” за изграждането на блок 7 в АЕЦ "Козлодуй”. Проблемът и за двата проекта е финансов, защото държавата ни няма необходимите средства, смята Николов. "Един такъв проект представлява близо 10% от БВП на България. А няма наша компания, която да може да отдели такъв ресур. Държавата също не може”, обясни Николов. Затова трябва да се възползваме от наличието на многото свободен финансов ресурс в света в момента. И държавата да потърси и намери вариантите за проектно финансиране на ядрените си проекти, каза още той.

Участниците в конференцията "Българската ядрена енергетик – национална, регионална и световна енергийна сигурност” се обединиха около мнението, че спешно ни трябва ясна визия за развитието на ядрената ни енергетика. Затова те излязоха и с декларация, която ще внесат при президента, премиера и Народното събрание. В документа се настоява държавата да определи ясни и конкретни стъпки, които да се следват от всяко правителство за запазването и развитието на ядрения сектор у нас. Само така страната ще може да си гарантира сигурност на доставките на електроенергия, както и поносими и стабилни цени. "Трябва да има ясно решение, защото времето за експерименти вече е изтекло. Иначе губим възможностите си в ядрената енергетика и я водим към окончателното й закриване”, заяви изпълнителният директор на Института за енергиен мениджмънт Славчо Нейков.