Ето какво се случва в държавите, приели еврото

Темата за икономическите ефекти от въвеждането на еврото отново е на дневен ред, след като през 2018 г. България официално заяви намеренията си да се присъедини към валутния механизъм ERM II и към банковия съюз. От 2002 г. насам (когато еврото официално бе въведено в обръщение) към еврозоната се присъединиха 7 държави - Словения (2007), Кипър (2008), Малта (2008), Словакия (2009), Естония (2011), Латвия (2014) и Литва (2015).

Profit.bg направи справка за някои от ключовите икономически показатели на страните, които станаха част от валутния съюз след неговото разширяване. От тях става ясно как се променят инфлацията, брутният вътрешен продукт, доходите и стойността на борсовите индекси в годините непосредствено преди и веднага след присъединяването. Индикаторите са съпоставени и със средните стойности за целия Европейски съюз в съответния период, тъй като голяма част от промените се дължат на циклични и глобални фактори, а не непременно на смяната на паричната единица.

Така или иначе, изводите са любопитни. Един от най-дебатираните проблеми е дали присъединяването към еврозоната води до рязко поскъпване на стоките и услугите и до ускоряване на инфлационните процеси. Оказва се, че в годината непосредствено преди въвеждането на единната валута индексът на потребителските цени нараства средно с 1.76% в новоприсъединените държави (при 2.05% средно за ЕС), докато в годината след това инфлацията бележи ръст от 2.66% (при 1.77% средно за ЕС).

Източници: Eurostat, World Bank, Ljubljana Stock Exchange, Cyprus Stock Exchange, Malta Stock Exchange, Bratislava Stock Exchange, Tallinn Stock Exchange, Riga Stock Exchange, NASDAQ OMX Vilnius 

В пет от седемте държави (с изключение на Словакия и Литва) се наблюдава ускоряване на инфлацията в годината след присъединяването, в сравнение с предходната. Тоест, действително може да се говори за известен инфлационен натиск, тъй като ръстът на потребителските цени в първата година след въвеждането на еврото е с близо процентен пункт над средната за Европа. В същото време обаче нетните доходи в тези държави също бележат по-силен ръст след присъединяването към валутния съюз, което до голяма степен неутрализира инфлационните процеси.

Средното нарастване на доходите в годината преди присъединяването е с 4.81 на сто (при 3.04% средно за ЕС), а в тази ведната след него достига 3.64% (при 2.12% средно за Евросъюза в съответния период). В Словения, например, средният доход на човек от домакинството се увеличава със 7.13% през 2007 г., когато страната става част от еврозоната. В Естония повишението е с 6.31%, а в Литва - 5.67%.

Ръстът на брутния вътрешен продукт също е по-силен в държавите, които са въвели еврото през съответната година. Той достига средно 2.86% в годината след присъединяването при едва 0.83% за всички държави членки на ЕС. Словения и Естония са "отличниците" в тази категория с ръст на БВП от близо 7% за Словения през 2007 и цели 7.6% за Естония през 2011 г.

В годината преди присъединяването икономическият ръст също е изпреварващ - 4.09% за страните-кандидатки, в сравнение с 1.84% за ЕС. Темповете на растеж обаче са по-силни в годината преди присъединяването, отколкото в тази след него. Това важи за всички държави, с изключение на Словения и Естония. В Словакия, която става част от еврозоната през 2009 г., непосредствено след разразяването на световната финансова криза, БВП дори отчита спад от 5.4% в годината след въвеждането на единната валута.

Източници: Eurostat, World Bank, Ljubljana Stock Exchange, Cyprus Stock Exchange, Malta Stock Exchange, Bratislava Stock Exchange, Tallinn Stock Exchange, Riga Stock Exchange, NASDAQ OMX Vilnius

Любопитна подробност от цялостната картина на икономическите ефекти от присъединяването към еврозоната е поведението на капиталовите пазари. Оказва се, че в пет от седемте новоприсъединени държави водещите борсови индекси отчитат спад в годината след въвеждането (с изключение на Словения и Литва). Средното понижение е с над 20% годишно, докато за същия период широкият европейски борсов индикатор Europe Stoxx 600, който включва водещите публични компании на Стария континент, пада с около 4.5 на сто. За сметка на това в годината преди присъединяването към валутния съюз борсовите индикатори в държавите-кандидати се повишават средно с 12.2% (при едва 0.2% за Stoxx 600 в съответните години).

Разибра се, една или две години не са достатъчни за цялостна адекватна оценка на ефектите от присъедяването към еврозоната. Това е уговорка, която задължително трябва да направим, когато анализираме данните от горните две таблици. В крайна сметка, годините след 2007 г., когато започна разширяването на еврозоната, бяха едни от най-турбулентните в икономическото развитие на Европа. През този период станахме свидетели на катастрофалните посследици от световната финансова криза, масовото изтегляне на чуждастранните инвеститори от много държави в Източна Европа, сътресенията около дълговата криза в Гърция и някои други страни, както и опитите на Европейската централна банка да стимулира икономическия растеж и трудовия пазар.

Някои от тези фактори имаха много по-сериозно отражение върху икономиките на седемте разглеждани държави, отколкото присъединяването им към валутния съюз. Но от друга страна цифрите показват, че няма и кой знае какви поводи за притеснения, свързани с въвеждането на еврото. То не е довело до катастрофални последствия в нито една от тези държави, особено що се отнася до инфлацията и цените на основните стоки и услуги. По-сериозно увеличение на потребителските цени се наблюдава единствено в Кипър, Малта и Естония, но и там цикличните фактори носят една голяма част от "вината" за тези процеси.