Йотингер: Слабият напредък на България заплашва солидарността в ЕС

Европейската солидарност е заплашена, ако до няколко години България не навакса с икономически ръст спрямо останалите страни членки и не увеличи брутния си вътрешен продукт два-три пъти спрямо сегашния. Това предупреди еврокомисарят по бюджета и човешките ресурси Гюнтер Йотингер по време на дискусия "Бюджет за бъдещето на Европа" в София, предаде БГНЕС. Той посочи, че след излизането на Великобритания от ЕС съюзът ще загуби 12-15 млрд. евро от портфейла си, което ще наложи икономии в европрограмите. 

Еврокомисарят пристигна днес на официално посещение в България. Програмата му включва срещи с премиера Бойко Борисов и с президента Румен Радев. Предвидени са разговори свицепремиера по правосъдната реформа и външен министър Екатерина Захариева, с финансовия Владислав Горанов, с отговарящата за европредседателството Лиляна Павлова и с представители на две парламентарни комисии в Народното събрание.

На дискусията Йотингер очерта плановете за следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) за периода от 2020 до 2025 г. и припомни, че освен за една година, Брюксел приема и дългосрочни 5-годишни стратегии. По думите му в момента пред "джобните" пари на европейската общност стоят две основни предизвикателства и това са Брекзит и новите отговорности, свързани с мигрантската криза и защитата на границите.

Еврокомисарят изтъкна, че за да има налице ефективен план, трябва да има и ясна визия за бъдещето на Европа, включително и приемането на нови страни членки в ЕС, като Сърбия например. Той се застъпи за изграждането на обща правна рамка за финансиране за целия блок.

Йотингер припомни, че Брюксел разполага с около 150 млрд. евро, които трябва да бъдат разпределени в консенсус. По думите му приоритет остава селското стопанство, където правилата трябва да бъдат опростени в стремежа към политика на сближаване. Точно тази политика цели и изравняване на стандарта в европейските държави.

"Можем да цитираме данните, според които брутният вътрешен продукт на глава от населението в ЕС възлиза на 30 000 евро, но за отделните страни тази цифра варира. Така например, в Люксембург е 90 000 евро, в Германия – 42 000, а в България – 6 500 евро. Факт е, БВП на страната ви нарасна през последните години, но все още е твърде нисък. Наша задача трябва да бъде сближаването и по този показател, но не така, че стойностите на Люксембург да паднат. Напротив, българският БВП на глава от населението трябва да нарасне осезаемо през следващите години около до 10-15 000 евро. В противен случай това неравенство ще унищожи солидарността в ЕС. Затова кохезионните фондове са толкова важни. София инвестира 1% от своя БВП в ЕС, но тази инвестиция и се връща със стойността на 5-6%. За всяко вложено 1 евро, България получава 5-6", напомни еврокомисарят.

Той посочи, че основен стълб на бюджетната политика на Брюксел ще бъдат научните изследвания и програмата "Хоризонт 2020". "В момента отделяме 2% от БВП на ЕС за научни изследвания и развойна дейност. Трябва да харчим поне по 3% по тези цели. От България също ще искаме повече. Тук за наука се дават само 0,3% от БВП. София трябва да намери механизми, чрез които държавният сектор и частният бизнес ръка за ръка да подпомагат науката и ще отделят поне по 2% от своя БВП. Много е важно да се подпомагат образователните институции, които да подготвят квалифицирани кадри – инженери, адвокати и т.н, посочи той.

В същото време се работи и по земеделска стратегия, начело с ресорния еврокомисар Фил Хоган, която ще бъде оповестена през декември. Очаква се в нея да бъдат заложени и някои ограничения, доколкото такива са възможни и не биха нанесли щети, в резултат от очакваното намалено финансиране след 2020 г. Акцент ще бъде улесняването и модернизирането на селскостопанските програми.

Гюнтер Йотингер оцени напредъка на България през последните 10 години след влизането в ЕС като положителен, но каза, че са необходими още много реформи за влизане в еврозоната. "България се промени много, за да влезе в съюза, но претърпя реформи и след това. Те трябва да бъдат постоянен и дългосрочен процес за всички страни членки. За София най-важна е борбата с корупцията и осигуряването на конкурентоспособност", каза той.

Според еврокомисаря Европа е много добра в производството в редица сектори, но в това отношение значително изостава от страни като САЩ и Китай. По тази причина иновациите ще са приоритет, основно в дигиталните услуги.