Пет железни аргумента срещу търговското споразумение между ЕС и САЩ

Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между САЩ и ЕС (ТТИП) и всеобхватното инвестиционно и търговско споразумение между Канада и ЕС (СЕТА) са вредни за интересите на Обединена Европа и не трябва да се сключват. Европейският парламент да не бива да допуска ратифицирането на договорените спогодби, защото са политически, а не икономически договори, за каквито се представят. За това настоява Инициативен граждански комитет срещу ТТИП и СЕТА в отворено писмо-обръщение до всички евродепутати, с което ги призовава да отхвърлят ратификацията.

От организацията привежда 5 основни аргумента спогодбите да не бъдат сключвани:

Първо: Като най-неприемлива клауза в ТТИП е посочено въвеждането на механизъм за защита на инвеститорите/ISDS/- търговски трибунали, които тълкуват дали и доколко са нарушени правата на инвеститорите. Тя дава възможност на чуждестранни компании да съдят държави, когато правителствата приемат нови или променят вече съществуващи закони, рефлектиращи върху планираните от корпорациите печалби.

Недопустимо е обаче публичната власт да бъде приравнявана до обикновен икономически субект, страна по търговски взаимоотношения, категорични са от комитета. И припомнят, че държавата и сега е страна по търговски дела, но с приемането на ISDS самата публична власт би се оказала заложник на корпоративни интереси. Фатално е публични политики да бъдат поставяни в зависимост от съдебната практика на частни арбитражи. Такава теза подлага под съмнение функционирането на ЕС като демократична и правна общност. Също така допълнителната защита на чуждите инвеститори по същество представлява дискриминация към местните инвеститори и ще ги постави в подчинена позиция спрямо външните.

Второ: Регулаторното сътрудничество в документа предвижда съгласуване на търговското законодателство от двете страни на Атлантика преди да бъде дискутирано и гласувано със съответните национални и съюзни законодателни процедури. С това се цели не само да бъдат премахнати бариерите пред търговията, но и да бъде попречено за създаването на нови правила, т.е. всички регулации и стандарти, които биха могли да намалят корпоративните печалби. Така например се предвижда "всяка от страните да направи публично достъпни поне веднъж годишно в списък планираните регулации на централно ниво, предоставяйки информация относно тяхната цел и обхват". Уточнява се, че под "централно ниво" трябва да се разбира и националното законодателство на страните-членки.

Предвижда се и създаване на специален съвет за регулаторно сътрудничество и механизъм за неговото функциониране, който да улесни ранният достъп до проектозакони и възможността заинтересованите страни да участват в определянето на стандартите.

Инициаторите на законите ще трябва да предоставят анализи на потенциалните ефекти върху търговията и инвестициите. От което следва, че европейското и националното законодателство ще е поставено в зависимост от американско одобрение още на ниво законотворчество. Регулаторното споразумение е в разрес със самото понятие за суверенитет и превръща документа ТТИП от икономически в политически, заключват от комитета.

Трето: Трудово законодателство – трансатлантическото споразумение се приема и с притеснение от европейските синдикати, заради произтичащите от него уеднаквявания и в трудовото законодателство. САЩ все още не са припознали и подписали основните трудови стандарти на Международната организация на труда. Категорично отказват да подпишат акта за детският и принудителният труд. На тяхна територия работодателят няма задължения да подписва трудов договор, което създава несигурност в работника.

Също така не се поставят ограничения в работното време. За разлика от това европейският социален модел се основава на защита на фундаментални социални права, като свобода на сдружаването, справедливи и безопасни условия на труд, социална защита и преразпределение, социален диалог, регулации, държавна отговорност за икономическо и социално сближаване.

Четвърто: Друго синхронизиране и уеднаквяване в законодателството ще бъде наложено над Стандартите за безвредност, което може да доведе до отказ от европейските стандарти за безопасност на храните и защита на потребителите.

ЕС защитава потребителите от внос на ГМО и продукти, които съдържат техни остатъци - от пестициди, от говеждо и пилешко третирано с хормони и стимули за растеж.

Има и културно обусловени изисквания за екологичност на производството, за хуманно третиране на животните и т.н. В САЩ нямат такива ограничения. В следствие на това американската земеделска и хранителна индустрия прави значително по-малко разходи на единица продукт и съответно ще получи силно преимущество на европейските пазари.

За да успеят да задържат пазарите си, европейските производители ще трябва да лобират за снижаване на хранителните стандарти и съответно на качеството на храната към крайният потребител – клиента, посочва още комитетът.

Пето: Интелектуална собственост или втора АКТА, въпреки, че ТТИП е насочен към държавна дерегулация в полза на бизнеса, що се отнася до конкуренцията между фирми, се продължава тенденцията за все по-голямо разширение на правата на собственост върху патента и знанията.

Ярък пример в преговорите е поставената цел за удължаване на сроковете за патентите върху лекарствените вещества, снижаване на критериите за патентоване, засекретяване на данни от клинични изследвания. Това ще засегне единствено производството на генеричните продукти, характерни за по-малки компании като българските.

Това е монополен вид собственост, антипод на свободната търговия и самото му противоречиво включване в документа ТТИП доказва само, че той обслужва единствено лобистките интереси които са в основата на направата му, заключват от Българския инициативен комитет срещу сключването на ТТИП и СЕТА.