Сметната палата на ЕС: България е сред най-зле справящите се с мръсния въздух

Европейският съюз не защитава в достатъчна степен здравето на своите граждани, е заключението от последния доклад на Европейската сметна палата (ЕСП) за опасността от замърсяване на въздуха в държавите-членки на ЕС, предаде БГНЕС. ЕСП счита, че поставените норми и правила в Европейския съюз "не са достатъчно взискателни и амбициозни" относно онова, което тя нарича "най-големият риск за здравето на европейците". Една от причините, поради които ЕС не се бори достатъчно ефективно срещу това явление, според ЕСП е, че европейските норми са "остарели" и датират от преди десет-петнадесет години. Затова европейските стандарти са по-ниски от стандартите, определени от Световната здравна организация (СЗО).

Така например прагът за фините прахови частици от размера PM10 в ЕС от 40 микрограма на кубичен метър е два пъти по-висок от този на СЗО от 20 микрограма, цитира доклада МИА. Разликата е още по-голяма за частиците PM2,5, където прагът на ЕС е 25 микрограма, а според СЗО - 10 микрограма. Същото важи и за прага на серен диоксид, който в ЕС е шест пъти по-висок от този на СЗО. Относно тези "прекалено високи" прагове ЕС е предприел мерки само срещу България от всичките 28 държави-членки, се казва в доклада.

В своите препоръки Сметната палата настоява ЕС да въведе "много по-строги" граници и да ги приведе в съответствие с тези на СЗО до 2022 г. Подобна препоръка беше направена преди пет години, но европейските институции не предприеха никакви мерки. Докладът предупреждава, че замърсяването на въздуха не се измерва по адекватен начин и е вероятно да бъде подценено в повечето европейски градове.

ЕСП сама е измерила нивото на замърсяване в няколко града, сред които Брюксел, София, Краков и Милано. Изводът е, че измервателните станции обикновено не са на правилните места, а в София нито една измервателна станция не измерва замърсяването от индустриален характер, въпреки че в града има много фабрики и електроцентрали.

ЕСП също така отбелязва, че ЕС не успява да накара държавите-членки да се съобразяват със съществуващите норми. Друг проблем е, че европейските фондове не са правилно насочени, давайки за пример отново София, където средствата на ЕС не са насочени към проекти, предназначени за индивидуално отопление, което е основния източник на замърсяване на въздуха в града.

Авторите на доклада настояват борбата на ЕС със замърсяването на въздуха да стане негов приоритет и да увеличи размера на структурните фондове, отпуснати за тази цел, имайки предвид, че само един процент от тези средства понастоящем са предвидени за тази борба.

"София няма проекти за намаляване на замърсяването на въздуха от битово отопление, а то е значим източник на фини прахови частици”, сочи още доклад на Европейската сметна палата, представен днес, предаде бТВ.

"Планът за качество на въздуха на София не съдържа никакви мерки за намаляване на замърсяването на въздуха от домакинствата”, се допълва в документа. Палатата е направила проверка на мерките за прочистването на въздуха в Брюксел, Краков, Милано, Острава, София и Щутгарт.

Страната ни заема челно място в таблицата за години загуба на живот в добро здраве заради мръсен въздух. Отбелязва се, че София не разполага с места за наблюдение "от промишлен вид” на качеството на въздуха, въпреки че в града има електроцентрали и други промишлени съоръжения.

Пояснява се, че в София заради строителството на метрото през 2014 г. измервателната станция на Орлов мост е била премахната. Преди преместването тази станция е отчитала най-големия брой дни с превишения на фините прахови частици, а след това честотата на измерените превишения в столицата е намаляла рязко.

България определя като двата основни източника на замърсяване на въздуха в страната битовото отопление и транспорта. За последните десетина години равнището на финансиране на мерки за опазване на чистотата на въздуха у нас е било намалено с 58% – от 120 млн. евро за 2007-2013 г., на 50 млн. евро за 2014-2020 г., сочат данните.

Въпреки спечелените от Европейската комисия дела за чистотата на въздуха срещу България и други страни в ЕС пред Европейския съд, това не е довело до задължение за предприемане на съответните мерки.

През 2016 г. общо 13 държави в ЕС, сред които и нашата страна, са нарушили пределно допустимите стойности за фини прахови частици.

Всяка година в ЕС мръсният въздух предизвиква преждевременната смърт на около 400 хил. души и води до разходи за стотици милиарди евро, е записано в доклада. Уточнява се, че най-застрашени са хората, които живеят в градовете.