Ако изборите бяха днес, в парламента щяха да попаднат 5+1 формации, а изравняването на силите на БСП и ГЕРБ се затвърждава. Продължава положителната тенденция в доверието към президента Румен Радев и партийните лидери - Красимир Каракачанов на ВМРО, Корнелия Нинова на БСП и Веселин Марешки на ВОЛЯ. Инерцията от президентските избори постепенно преминава в мобилизация за парламентарните. Това показват данните от независим експресен телефонен сондаж на "Галъп интернешънъл", проведен на 27 и 29 януари сред 816 души в цялата страна, съобщи социологическата агенция, цитирана от Фокус.
Данните не са прогноза за изборен резултат, а само отражение на декларативните нагласи, уточнява изследователят на рейтинги. Максималната грешка при 50%-овите дялове е ± 3,5%. Агенцията отбелязва, че изследването е финансирано, финансирано и проведено от "Галъп интернешънъл".
Победителят на вота - неясен, с шансове от десните – само РБ
От днешна гледна точка 6 формации са над 4%. Дистанцията между БСП (28,7% сред онези, за които със сигурност може да се очаква да гласуват) и ГЕРБ (27,6%), е в рамките на няколко десетки хиляди гласа. Затова може да се говори за практическо равенство на силите. Трудно е да се определи кой би завършил на първо място в изборите, смята "Галъп".
От днешна гледна точка в Народното събрание ще бъдат още Обединените патриоти (11,9% сред онези, за които със сигурност може да се очаква да гласуват), ДПС (8,2%), партията на Веселин Марешки (ВОЛЯ) със 7,7%. Със сериозни изгледи да влезе в парламента е и Реформаторският блок (4,3%), което обаче зависи много от кампанията, която блокът ще направи, уточнява агенцията. Така конфигурацията в следващия парламент може да се определи като 5+1.
Сред останалите формации личат "Да, България" (2%), АБВ (1,9%) и новата формация около ДСБ (1,6%). При тези формации потенциалът ще трябва да се наблюдава тепърва – в зависимост от това как успяват да се утвърдят и афишират или какви коалиции ще направят.
Традиционно близо - 1,5% подкрепа, могат да очакват и формации като Български демократичен център (наследник на партия ЛИДЕР), както и ДОСТ. Подкрепата за такива формации обаче се регистрира по-трудно в демоскопски проучвания и затова може да се отчете най-вече условно.
С около и под 1%, но с реално присъствие, остават формации като "Движение 21", "Глас народен", "Зелените" и др.
Висока избирателна активност от 63%
"Галъп" пояснява, че в анкетата е ползван и закрит въпрос. 79% в сондажа казват, че ще гласуват - това се равнява на около 4,3 млн. души. Спрямо избирателните списъци това означава около 63%. Цитираните по-горе проценти са само на база гласуващи.
Разбира се, това са декларативни нагласи към настоящия момент и не могат да бъдат прогноза за това какво ще направят избирателите при самите избори, отбелязва още агенцията. 1,9% заявяват, че биха гласували с "Не подкрепям никого". Този дял обаче не се калкулира в разпределението на процентите.
Рейтингите на популистите скачат още, на Борисов обаче пада
Продължава възходът на онези, които спечелиха най-много в президентските избори: Румен Радев, Красимир Каракачанов, Корнелия Нинова и Веселин Марешки. Радев е безспорен водач в личните рейтинги с доверие (41,7%), а в пакет зад него за Каракачанов (26,1%), Нинова (24,9%) и Борисов (24,6%). Забележимо е и присъствието на Веселин Марешки (18,4% доверие).
Каракачанов на практика удвоява доверието си спрямо лятото на 2016 г. Сериозен е и ръстът при Нинова. Загубата в президентските избори очевидно води до негативна тенденция при Бойко Борисов и докато преди той се движеше на нива на доверие около една трета, сега е на около една четвърт.
"Галъп" пояснява, че цитираните проценти на доверие са на база всички, а не само гласуващи. "Галъп интернешънъл" предпочита методика, в която се ползват положителни и отрицателни оценки (без неутрални). От това произтичат възможни разлики с други агенции. Важни са тенденциите във времето, а не конкретните числа и моментната подредба, отбелязват социолозите.