„Цветарка“ на Смирненски реши съдбата на зрелостниците

"Цветарка" на Христо Смирненски реши съдбата на зрелостниците. "Дебне каменният град" по стихотворението на поета се падна като 41 въпрос на държавния зрелостен изпит по български език и литература, съобщават от МОН.

Зрелостниците можеха да избират между две възможности – да пишат есе или интепретативно съчинение върху творбата, която авторът е написал през 1922 г. Успешното представяне носи на зрелостниците максимум 30 точки.

Изпитният вариант и верните отговори ще бъдат публикувани на сайта на Министерството на образованието и науката след 14:00 часа.

3092-ма зрелостници бяха допуснати до задължителния държавен зрелостен изпит по български език и литература от есенната сесия.

Вторият задължителен държавен зрелостен изпит по предмет по избор ще е на 29 август. Номерът на варианта за него ще бъде изтеглен в 7:00 часа, в залата на петия етаж в МОН, и ще важи за всички предмети.

Най-предпочитаният изпит за втората задължителна матура е по предмета "География и икономика", следван от "Биология и здравно образование". Най-малко зрелостници са заявили, че избират да положат втори задължителен държавен изпит по химия, немски, испански и френски език.

На 1 септември ще е държавният зрелостен изпит по желание. Вариантът ще бъде изтеглен в 7:00 часа в пресцентъра на МОН. Държавните зрелостни изпити започват в 8:00 часа и продължават по 4 астрономически часа, а за зрелостниците със специални образователни потребности - по 6 часа.

Ето и самото стихотворение:

ЦВЕТАРКА

Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна -
като теменужен остров в лунносребърни води,
и над смътния и гребен, сякаш в болка безнадеждна,
се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.

И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва
хиляди души разбити - глъхне празничния град
и под лунно наметало с шепот странен той разказва
повестите безутешни на вседневен маскарад.

А из улицата шумна, под гирлянди електрични,
ето малката цветарка бърза от локал в локал,
де оркестрите разливат плавни звукове ритмични
и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.

С погледа смутен и влажен на прокудена русалка,
между масите пристъпя и предлага плахо тя:
златожълти хризантеми в кошничка кокетно малка
и усмивката смирена по рубинени уста.

Върху стройното й тяло, върху младостта и цветна,
като черни пипала се плъзгат погледи отвред
и в усмивки иронични блика мисъл неприветна,
че цветята се купуват, а и тя е чуден цвет.

И оркестърът въздъхва, стихват плачущи акорди,
гаснат, млъкват, но отново гръмват те по даден знак,
понесат се нависоко волнокрили, смели, горди
и се спуснат бавно, плавно като мек приятен сняг.

Но от маса къмто маса свойта кошничка показва
светлокосата девойка с поглед смътен и нерад,
а грамаден и задъхан, скрил в студената си пазва
хиляди души разбити - дебне каменния град.