94% от българите искат наши си храни, само 43% намират

Правителството трябва да подкрепя повече местно произведените храни, за да са конкурентни на вносните, които са по-некачествени, смятат 94% от българите. Те биха предпочели да консумират само пресни хранителни продукти от собствения си регион, вместо вносните плодове, зеленчуци, месни и млечни артикули, които са по-евтини и по-некачествени и за съжаление преобладават в търговските вериги и пазарите. Само 43% от населението обаче понякога си купува качествени български храни. В същото време

Това показва социологическо проучване на "TNS Opinion" в 8 европейски страни за "Приятели на Земята - Европа" и "За Земята – България".

Мрежа от фермерски пазари във всеки регион

81% от участвалите в анкетата се интересуват дали храната, която купуват, е произведена локално. Според 71% обаче е много трудно да получат информация откъде да купуват качествени български продукти в близост до населеното място. 61% от анкетираните пък смятат, че държавата не е осигурила пазари за продажба на пресни земеделски храна от региона. По тази причина едва 43% от запитаните са отговорили, че понякога успяват да се снабдят с родни продукти. 89% от интервюираните считат, че закупуването на местно произведена храна помага за създаването на работни места в региона.

Пазаруването на местни стоки носи ползи за околната среда. Според проучванете 75% са съгласни, че за "местна" храна трябва да се прилагат строги екологични стандарти, защото тези продукти не винаги са екологично чисти. В някои стопанства все още използват много пестициди, а други не отговарят на високите стандарти за хуманно отношение към животните.

Гаранции за продажба на екологично чисти храни

Скъсените вериги (малкото "хранителни километри") не означават непременно нисък въглероден отпечатък, особено когато зеленчуците се отглеждат в отопляеми оранжерии в студен климат или се превозват по неефективен начин, показва проучване на организацията. Широкомащабните интензивни стопанства струват скъпо на околната среда, тъй като замърсяват реките, увреждат почвата и вредят на дивата природа. Въпреки това преките покупки от производителите са добра възможнсот, особено при избора на малки биологични земеделски производители.

По-добре развити местни икономики

Пазаруването от производителите, които продават на местно ниво, може да има голямо значение за местните икономики. Освен че подкрепя дребните и устойчиви земеделски производители и местния хранителен бизнес, купуването на местно ниво спомага за обращението на парите в местната икономика, което е изгодно за всички.

Пазаруването от фермерски пазари носи ползи и на други местни предприятия, тъй като октрива местни работни места. Малките производства играят ключова роля в икономиките на европейските държави, тъй като осигуряват над половината от всички работни места в частния сектор в някои страни. Близо 9 от всеки 10 души (89%) смятат, че купуването на местни храни поддържа местните работни места.

Здравословно хранене с български храни на децата в училище

Местни пресни плодове и зеленчуци подпомага и по-здравословното хранене. Хората са по-склонни да опитат сезонни продукти, ако ги видят на фермерския пазар или в магазина на земеделски производители. Това допринася за по-разнообразно хранене и носи нови готварски хрумвания.

Проекти, включващи местни храни, могат да бъдат насочени към покриване на конкретни нужди. Например една схема в Ирландия предоставя овесени ядки за местните ученици и така осигурява здравословна закуска за всички. Схемите за безплатни плодове и зеленчуци в училищата, финансирани от ЕС могат да се използват едновременно, за да подкрепят местните производители и да предоставят пресни плодове за децата.

Пазаруване направо от фермите

Почти 8 от всеки 10 души (78%) от анкетираните смятат, че местно произведената храна дава възможност за балансирано и пълноценно хранене. Пазаруването на място е по-изгодно, тъй като пазарите и схемите за абонамент за пакет от земеделския производител осигуряват достъп до плодовете и зеленчуците, когато са в сезон и са най-изобилни. Купуването направо от фермата или от уличните пазари често е по-евтино, отколкото пазаруването от супермаркети.

Трудно е обаче да се намери информация откъде може да се закупи местно произведена храна, въпреки силно изразеното обществено търсене на потребителите, показват резултатите от изследването за България.

Местното производство на храни - държавна политика

Всичко това показва, че местните и централните власти трябва да положат повече усилия, за да се популяризират съществуващите места и начини за закупуване на местно произведени храни, като фермерските пазари, хранителните кооперативи и др., категорични са от "За Земята".

Организацията от години подкрепя подобни инициативи. В момента тя работи по европейски проект "Правим Обща селскостопанска политика (ОСП), която да работи за обществото и околната среда" в партньорство със столичния фермерски пазар "Иван Вазов", информационния щанд за ОСП и представители на късите вериги на доставки на него, съобщи Ивайло Попов от "За Земята".

"В момента имаме все по-глобализираща се и индустриализирана хранителна система, която унищожава работни места, уврежда околната среда и създава скъпи хранителни скандали. В същото време българските земеделски производители изчезват, особено малките и средните. Нашето проучване показва обществената подкрепа за нещо по-различно, както и че политиците трябва да направят много повече за поддържането на устойчиво произведената местна храна и за изграждането на местните хранителни икономики, които да съживят българските селски райони", посочва Попов.

Организацията призовава министърът на земеделието и храните Десислава Танева да инициира дебат за трансформирането на хранителната система в България. Акцентът трябва да се насочи върху местната и устойчиво произведена храна, дистрибутирана чрез къси вериги на доставки, както и в посока максимални субсидии за фермерите. "От това би спечелило обществото, биха спечелили местните земеделски производители, както и околната среда", категоричен е Попов.

Евросубсидии за директни вериги за доставки, без посредници

От "За Земята" са убедени, че правителството има възможност да подпомогне късите вериги на доставки чрез европейските субсидии по ОСП в новия програмен период 2014-2020 г.

Новата земеделска политика на ЕС предвижда такава възможност, защото късите вериги, изключващи посредниците на храни, допринасят за подобряване на благосъстоянието на населението чрез подкрепа за малкия бизнес и с отварянето на нови работни места, укрепват връзките между потребителите и земеделците и осигуряват достъп до висококачествени и здравословни храни.

По новата Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. Министерството на земеделието и храните сложи бюджетен лимит от 1 млн. лв. за проекти по Мярка 16 - "Сътрудничество", която ще субсидира създаването на къси вериги на доставка на местна земеделска продукция, на фермерски пазари, агроклъстери и сформиране на оперативни групи.

Повече информация за възможностите по мярка "Сътрудничество" в ПРСР

Мярка "Сътрудничество" ще се прилага за първи път в България. За да се възползват обаче от нея, дребните стопани трябва да бъдат добре информирани от държавните служители.

"Най-важното за подкрепа на различни дейности по нея е необходимостта участниците по даден проект да бъдат поне двама", обясни държавният експертът от дирекция "Развитие на селските райони" в МЗХ Мая Нинова. Според нея по-важното е фермерите да осъзнаят, че европейската подкрепа ще е насочена именно към общите им действия. "Това не е мярка за индивидуалисти, а за производители, които осъзнават, че успехът ще дойде от съвместната работа", подчерта Нинова.

На базата на анализите на МЗХ и идентифицирането на нуждите на земеделските производители ще бъдат реализирани три подмерки по Мярка 16:

Първата е за подкрепа на сформирането и функционирането на Оперативни групи, които могат да разработват иновативни проекти.

Втората е насочена към подкрепа на новосформирани клъстери в областта на земеделието. Третата е за подкрепа на хоризонтално и вертикално сътрудничество, т.е. на късите вериги на доставки и местните пазари.

Предимство ще се дава при оценка: на териториалния обхват на проекти в планински райони; на проекти, по които участват малки земеделски стопанства или организации на производители; на секторите за производство или преработка на плодове и зеленчуци; на проектите за производство или преработка на продукти от животински произход.