БАН: Очаква се 2018-а година да бъде най-добра в сферата на заетостта

Годишният доклад на Института за икономически изследвания при БАН изследва състоянието и развитието на националното стопанство през 2017 г. и представя прогнозни оценки за икономическото развитие в средносрочен план до 2020 г. Разгледани са основните сектори на икономиката, пазарът на труда, финансовата децентрализация и структурните промени, настъпили в икономиката през последните години. Тази година фокусът е поставен върху десетата годишнина от началото на глобалната финансово-икономическа криза, като са изведени поуките за България и е обоснована необходимостта от реформи в различните сектори на икономиката. Докладът се състои от две части. ПЪРВАТА ЧАСТ съдържа аналитични изследвания на икономическата среда (външна и вътрешна), както и оценки и краткосрочни прогнози на най-важните променливи, включени в макроикономическия модел. В Първа глава е направен анализ на икономическата среда (вътрешна и външна), в която се е развивала икономиката през изминалата година, и са изложени основните очаквания за предстоящия тригодишен период. По отношение на глобалните тенденции очакванията са, че икономическата активност, измерена чрез глобалния БВП, ще се ускори най-вече поради възстановяването на икономическата активност в развиващите се държави, както и поради плавното нарастване на БВП в САЩ и еврозоната. Темповете ще останат в рамките на 3-4%. След изключително слабата 2016 г., обемите на външнотърговските потоци се възстановяват, но предкризисните темпове със сигурност няма да могат да бъдат достигнати в рамките на прогнозния период. По отношение на вътрешните тенденции се аргументира разбирането, че икономическите перспективи пред България за тази и следващите две години са предимно положителни, но рисковете остават относително високи. Във Втора глава е анализиран реалният сектор на икономиката. Изводите, до които се достига, са, че в средносрочен план може да се очаква икономически растеж от порядъка от малко над 3% годишно. Той ще се основава на постепенно ускоряване на крайното потребление и засилване на инвестиционната дейност в страната. Заложените в средносрочната фискална рамка политики не предполагат съществено въздействие върху икономическия растеж. Изключение правят единствено разходите за съфинансиране на плащания по проекти по европейските оперативни програми. За настоящата 2018 г. се очаква растежът на БВП да достигне 3.3% в реално изражение, подкрепен от засилващото се вътрешно търсене, и в по-малка степен благодарение на нетния износ. По икономически сектори можем да очакваме запазване на високи темпове на растеж в експортно ориентирани отрасли като производство на каучук и пластмаси, неметални минерални продукти, метални изделия и други, които ще се влияят и от повишаването на международните цени. Като цяло, търсенето на инвестиционни стоки се очаква да се повишава заедно със засилването на икономическата активност и запазването на все още ниски лихвени равнища. В Трета глава са анализирани динамиката и структурата на бюджетните приходи и разходи, промените в бюджетното салдо и държавния дълг, тенденциите в данъчното облагане и финансовите взаимоотношения между нивата на управление. Очертана е зависимостта между фискалната политика и макроикономическата активност. По отношение на приходната част се заключава, че планираните приходи и помощи в КФП се изпълняват задоволително и като цяло може да се отчете, че МФ съумява правилно да се ориентира в нетривиалната икономическа среда и да оценява със задоволителна точност приходната част на КФП. Последователно и систематично нараства делът на данъчните приходи от 2010 г. насам, което може да се отдаде на подобрение на данъчната събираемост, доколкото за разглеждания период не са отбелязани значими промени в данъчната система и данъчните ставки. Като изключение може да се отбележат постъпленията от социално и здравно- осигурителни вноски – те са с 1.6 пр.п. по-високи спрямо 2010 г., като следствие най-вече от промени в осигурителните нормативи. В същото време, обезпокоително е силното колебание на усвоените помощи от ЕС. По отношение на разходната част се отбелязва, че планирането се отдава значително по-трудно на МФ, отколкото на приходната част. Забелязва се особено влошаване и неизпълнение на планираните разходни показатели се забелязва през последните две години. Четвърта глава предлага преглед на развитието на външния сектор, като в отделни части са разгледани динамиката на външната търговия и платежния баланс на страната. Отчита се, че в годините след края на глобалната финансова криза външната търговия се очертава като основен фактор на растеж за българската икономика, но тази тенденция е пречупена през последните две години и не се очаква възобновяването й в краткосрочен план. Аргументира се изводът, че основните рискове пред българския износ са ограничените материални и човешки ресурси и слабите производствени мощности на българската икономика, съчетани със силното й отваряне, което предопределя голямата зависимост на икономическото развитие и растеж от износа и вноса и от глобалната икономическа конюнктура. В краткосрочен и средносрочен план основните фактори, оказващи влияние върху външната търговия, се очакват да бъдат цените на суровините, петрола и туристопотока. В Пета глава се разглеждат проблемите на банковия сектор. Изтъква се, че през изминалата година не са били наблюдавани съществени изменения на установените средносрочни тенденции в банковия сектор. Независимо от продължаващото понижение на лихвите и засилването на икономическата активност в страната, кредитната активност остава сравнително слаба. Шеста глава, посветена на пазара на труда, прави емпиричен анализ на динамиката на заетостта и безработицата през 2017 г. Заетостта продължава да нараства за трета поредна година и в нея участват над 3 млн. души. Безработицата силно намалява за сметка на всички възрастови групи, но при подобрен принос на младежите между 15 и 29 години и на продължително безработните. Делът на продължително безработните обаче остава висок спрямо общо безработните, въпреки регистрираното му намаление през 2017 г. Работодателите продължават да предлагат работни места, но понижават динамиката на процеса. Продължава и процесът на развитие и утвърждаване в практиката на качествени промени в услугите на пазара на труда, които затвърждават положителните си резултати. Седма глава представя основните допускания, при които е изготвена прогнозата, както и самата прогноза по основните макроикономически индикатори. Осма глава на доклада обобщава изводите и оценките за средносрочното развитие и формулира съответни препоръки в областта на макроикономическата политика. Изводи и препоръки за икономическата политика Глобалната финансово-икономическа криза вече отшумя, но последиците от нея ще се чувстват още дълго време. Засегнати бяха всички сектори на икономиката. Доколкото финансовият сектор е все още слабо развит и само частично интегриран с глобалните пазари, кризата навлезе през реалния сектор и впоследствие се отрази върху финансовия – обратно на това, което се случи в преобладаващата част от нашите търговски партньори. Затова "слабото външно търсене" и досега се изтъква като причина за икономическата стагнация. Икономическият растеж, отчетен през последните три години, може и да изглежда висок на фона на средния за страните от ЕС, но все още е далеч от желаните нива, необходими за осигуряване на догонващо развитие. Икономиката ни е в силна зависимост от чужди инвестиции и не може сама да генерира висок и устойчив растеж. Най-важното сега е да се постигне дългосрочен и траен икономически растеж от порядък на минимум 5% годишно. Само това би осигурило по-осезаем растеж на доходите и благосъстоянието, което да доведе до намаляване на социалното напрежение, което се е трупало с години. Моделът, основаващ се на търсенето на икономически предимства чрез данъчна конкуренция и на акцентиране върху косвените данъци, е изхабен. Пропорционалното данъчно облагане изчерпва и малкото предимства, които има пред прогресивното облагане, възприето във всички високо развити страни. Очевидно е, че в този вид данъчната система не изпълнява пълноценно основните си функции. Изводът е ясен – трябва да се инициира академичен дебат за ролята на данъчната система с участието на експерти от всички области на обществения живот, тъй като по-нататъшното му забавяне може да има сериозни икономически последици.