България отбелязва 132-рата годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Традиционно празненствата започнаха още снощи в град Съединение, където за поредна година бе направена възстановка на събитията от 6 септември 1885 г., а честванията завършиха с мащабна заря.
Днес празникът ще бъде отбелязан на много места в страната, като кулминацията ще бъде довечера в Пловдив. Военните формирования от въоръжените сили ще участват в тържествата, посветени на 132-рата годишнина от Съединението, съобщиха от пресцентъра на Министерство на отбраната. В София представителни подразделения на Националната гвардейска част ще поднесат венци пред Мавзолея-костница на княз Александър I Батенберг. Тържествената церемония ще започне в 11:30 часа. В 12:00 часа ще се извърши тържествена смяна на почетния гвардейски караул пред сградата на Администрацията на Президента на Република България.
Във Велико Търново курсанти от Националния военен университет "Васил Левски" ще поднесат венци пред паметника "Майка България". В град Пловдив представителни подразделения на 68-ма бригада "Специални сили" ще участват в тържествената заря-проверка, която ще започне в 20:30 часа на площад "Съединение". Командващ зарята е командирът на бригада "Специални сили" бригаден генерал Явор Матеев.
В този празничен ден военнослужещи от военните формирования на Българската армия ще участват в ритуалите в памет на загиналите за обединението на България в градовете Асеновград, Бургас, Белене, Варна, Горна Оряховица, Ловеч, Плевен, Сливен, Стара Загора, Русе, Хасково, Шумен, Ямбол, както и в селата Новаково и Конуш, община Асеновград.
Съединението на България е актът на фактическо обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК). Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември 1885, подкрепен от българския княз Александър Първи, припомня БГНЕС.
6 септември 1885 г. е забележителна дата в историята на България. Изстрадалият ни народ отхвърли една несправедливост, наложена от Великите сили през юни 1878 г. Берлинският договор осакати извоюваната с толкова кръв и страдание свобода. Този абсурден и престъпен международен акт стана причина за всички катаклизми на Балканите. Сръбско-българската война, въстанията в Македония и Одринска Тракия, войните през 1912 и 1913 г., въвличането на балканските държави едни срещу други в Първата световна война маркират само големите конфликти, в чиято основа са решенията на Берлинския конгрес да разпокъса един народ с хилядолетна история и култура.