Бюджетът на Здравната каса за догодина мина през „първата цедка“

С 108 гласа "за", 62 "против" и 10 "въздържал се" бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) мина на първо четене в пленарна зала, предаде БГНЕС. Предвидените приходи и трансфери в бюджета на НЗОК са в размер на 4 299 603 000 лв., а разчетените средства са при допускане на здравноосигурителна вноска в размер на 8 на сто.

В разчетите са отразени ефектът от увеличаване на максималния осигурителен доход, промяната на минималната работна заплата, минималните осигурителни прагове и минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, както и ефектът върху размера на трансферите за здравно осигуряване от увеличаване на частта от осигурителния доход, върху който държавата внася здравни вноски за лицата, осигурявани за сметка на държавния бюджет от 55 на сто от 2016 г. и 5 на сто годишно от всяка следваща година до достигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица по реда на чл. 40, ал. 4а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съотношението на заплащане от страна на работодателя и здравноосигуреното лице за 2019 г. е 60:40. Предвидените разходи и трансфери са в размер на 4 350 003 000 лв., от които 4 116 396 200 лв. са за здравноосигурителни плащания.

С планираните средства е предвидено закупуването на медицинска помощ в обхвата на задължителното здравно осигуряване, гарантиранa от бюджета на НЗОК. От догодина се увеличават и средствата за здравноосигурителни плащания за първична и специализирана извънболнична медицинска помощ, медико-диагностична дейност, болнична медицинска помощ, дентална помощ и за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели. Резервът, включително за непредвидени и неотложни разходи, е в размер на 127 105 300 лв.

Със законопроекта за бюджета на НЗОК се предлагат изменения и допълнения в редица други закони. С тях се предвижда преминаване към НЗОК на администрирането на дейностите, осъществявани към настоящия момент от Център "Фонд за лечение на деца" и Комисията за лечение в чужбина. Създава се Агенция за медицински надзор като второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на здравеопазването, която ще осъществява регулиране и контрол на медицинските дейности. Отпада съществуващата процедура за акредитация на лечебните заведения за извършваната от тях медицинска дейност.

Регламентира се създаването и поддържането на Национална здравно-информационна система от Министерството на здравеопазването и на информационна база данни за всички лица, преминали през ТЕЛК/НЕЛК. Въвежда се и изискване към лечебните заведения да оповестяват всички цени на медицинските дейности, по които работят и издаване на финансови документи на пациентите за проведеното лечение.