ГЕРБ се дърпат за приватизацията на болници

Москов не е съгласувал с коалицията, че вади обществени лечебници от забранителния списък за продажба, оплака се шефът на здравната комисия в парламента д-р Даниела Дариткова. 

В парламентарната група на ГЕРБ са останали изненадани от промените в Закона за лечебните заведения, внесени от екипа на здравния министър д-р Петър Москов, които дават възможност за приватизация на болници и на отделения в тях. Става въпрос за изваждането на големи болници от предварителния списък за приватизация, коментира депутатът от ГЕРБ и председател на ресорната комисия по БНР.

"В предварителните обсъждания на Закона за лечебните заведения нямаше текстовете, които са се появили, когато вече е било на ход одобряването на законопроекта в МС", каза тя. И обясни, че в Комисията са очаквали промени, които касаят Националната здравна карта и дефинирането на по-ясна и равномерно разпределена структура на лечебните заведения.

"На нас ни липсва и досега достатъчен финансово-икономически, социален, здравен анализ на необходимостта да се върне темата за приватизация. Надяваме се в хода на обсъжданията всичко това да ни бъде предоставено допълнително", посочи Дариткова.

Тя изрази съмнение, че някой изобщо би се наел да купи "Пирогов" или "Инфекциозна болница". Припомняме обаче, че зам.-министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков, който отговаря за болничната реформа, подчерта преди няколко дни, че спешните отделения, спешни центрове и болници, като Пирогов, няма да бъдат приватизирани.

По-големите тревоги на Дариткова обаче били свързани с финансово-правните съображения в закона и с тези, засягащи възможността за медицинско обслужване. "Имам и съображения от гледна точка на спешните лекари, които са силно разтревожени от това, че спешните приемни отделения са разположени на територията основно на държавни лечебни заведения и с една такава приватизация те могат да се окажат на улицата. От друга страна финансовите взаимоотношения и консултативните и медицинските услуги са така структурирани в момента по отношение на спешните отделения, че са изключително обвързани с държавните или общинските болници, в които функционират", отбелязва шефът на здравната комисия.

Дариткова предупреди, че ако все пак законопроектът в този му вид мине на второ четене в здравната комисия, тя ще даде максимален срок за изготвяне на предложения и прецизиране на текстовете, за да бъдат направени и необходимите анализи.

Очаква се следващата седмица законът да влезе за обсъждане на първо четене в здравната комисия. Вчера Шарков посочи, че основната цел на идеята за приватизиране на обществени болници е търсене на частно финансиране и по-добро управление и стопанисване на лечебните заведения, когато бъдат раздържавени. Освен това в България на глава от населението се падат три пъти повече болници и пет пъти повече легла за настаняване на болни в тях, които не се запълват. По-добре да влязат частни капитали в западналите държавни и общински болници, за да вдигнат качеството на лечение и да отговарят на изисванията, отколкото да продължи стихийното строителство на нови частни клиники, аргументира се зам.-министърът на здравеопазването.

Междувременно от днес влязоха в сила приетите преди 2 седмици от парламента промени в Закона за здравното осигуряване. От днес започва да тече шестмесечният гратисен период, в който здравно неосигурените лица през последните 3 години, могат да погасят здравните си задължения наведнъж или на траншове.

Ако неосигурените не се възползват от тази възможност, за да ползват безплатна медицинска помощ, после ще трябва да се издължат на държавата за 5 години назад.

Промените в закона дадоха възможност на пациентите да оценяват медицинските грижи и качеството на лечение, което са получили в болниците. Здравната каса пък получи правото да извършва проверки по сигнали на пациенти за нарушения в болничните заведения и да ги санкционира с незаплащане на извършени лечебни процедури, а при системни оплаквания от пациенти - и с прекратяване на договорите за финансиране.

Жалбите ще се подават в районните здравни каси, а пациентите ще могат да се оплачат за отчетени, но неизвършени медицински процедури, за ниско качество на лечението, неоказана медицинска помощ, рекет и искано доплащане за процедури, както и за лошо отношение на медицинския персонал.