Депутати от граждански квоти искат вето върху Закона за обществените поръчки

Депутати от различни парламентарни групи настояват президентът Росен Плевнелиев да наложи частично вето върху определени текстове от новия Закон за обществените поръчки, приет окончателно от парламента на 2 февруари. Мотивът им е, че в закона "се запазват механизмите за злоупотреба с публични средства в полза на олигархични кръгове за сметка на малкия и средния бизнес".

Под искането до момента застават представителите на Гражданския съвет в Реформаторския блок - Мартин Димитров, Петър Славов и Гроздан Караджов, Методи Андреев – от Гражданската квота на ГЕРБ, Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт и бившият социалист, сега независим депутат – Георги Кадиев. Те бяха сред основните критици по време на дебатите в пленарна зала на правителствения законопроект, внесен от ресорния вицепремиер Томислав Дончев. Народните представители призоваваха държавния глава да упражни правата си по чл. 101 от Конституцията и да върне закона за ново обсъждане в пленарна зала.

Днес те дадоха брифинг в парламента, като посочиха своите аргументи

"Новите правила са приети без сериозен дебат и при граничен кворум за валидност. "Най-голямо безпокойство будят текстовете, свързани със запазването на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) като квази съдебна инстанция, независимо от добре развитата система на първоинстанционните административни съдилища; даването на свръхправомощия на председателя на КЗК във връзка с контрола за законосъобразност пред комисията по жалби срещу обществени поръчки; допускането до участие в обществени поръчки на лица, които са осъждани за престъпления с висока степен на обществена опасност; неприлагането на закона от публични възложители за придобиване и продуциране на материал за предавания, предназначен за аудио-визуални медийни услуги и други текстове", посочват като мотиви народните представители.

Според тях тези аргументи дават сериозни основания за опасението, че новоприетия закон "в някои свои части, показва редица слабости и ще се превърне инструмент за злоупотреби с публични средства и корупционни практики".

"Този закон проправя път на едно безконтролно използване на закона за нуждите на корупцията, решения по субективни, а не по законови критерии. На много места са изпуснати критериите, по които ще се произнасят възложителите. Но нещото, което най-много ме възмущава, е, че с този закон се премахва фигурата на докладчика. Т.е. членът на КЗК, който - когато получи на базата на случайно разпределение на делата своята преписка, отива и я проучва. В този закон е забранено с изричен текст да се разпределят делата на случаен принцип. Напротив, провъзгласява се правото на председателя да разпределя делата между отделни служители, които той назначава. Следователно, проучването по тези преписки е изцяло под негов контрол. Това е може би най-силното корупционно жило на този закон", заяви Гроздан Караджов.

Депутатите искат отмяна на текста, с който се дават правомощия на възложителя да отменя собствени решения, да преценява субективно в редица ситуации на база лична преценка и мотивация, например кой документ е подходящ за удостоверяване на дадено обстоятелство.

Те са против продължаването на практиката да се купува програмно време с радиа и телевизии без обществена поръчка. Според тях това осигурява захранване с публични средства на медиите от модела "КОЙ" и води до узаконяването на медийното влияние от политиката и корпорациите.

Народните представители искат преразглеждане и на текстовете за допускане на лица и фирми, които са в процедура по фалит или са нарушили правилата при предишни търгове до участие в нови обществени поръчки по преценка на възложителя. Също така не одобряват възможността възложителят субективно да преценява икономическото и финансовото състояние на кандидатите или участниците с "друг документ, който приеме за подходящ".

Друго искане на недоволните е законът да не се прилага за правни услуги, свързани с упражняването на функции на държавната власт. Според тях "това отваря широко вратата за безконтролно финансиране на незаконна лобистка дейност". Те са и против възможността да се правят пазарни проучвания преди обявяването на поръчката. Причината е, че участниците в проучването след това може да участват в самата процедура.

Народните представители предупреждават, че ако Законът за обществените поръчки остане действащ в този вид, най-вероятно ще бъде критикуван в следващия мониторингов доклад на ЕК за напредъка в борбата с корупцията.