ЕК иска да види бюджетно планиране у нас

Българското правителство трябва да предприеме мерки за подобряване на предсказуемостта на бюджетното планиране -  в частност засилване на фискалното управление, да разработи и въведе задължителни фискални правила и ясно формулирана средносрочна бюджетна рамка, която да гарантира прозрачност на всички управленски нива.

Това се посочва в предложението на Европейската комисия (ЕК) за препоръки към Съвета на ЕС, залегнали в оценката на Конвергентната програма на България за периода 2011-2014 г. и Националната програма за реформи на страната за периода 2011-2015 година, съобщават от Министерството на финансите.

ЕК изработи 27 пакета от мерки, които касаят управлението на страните от общността. Предложенията ще бъдат дискутирани по време на следващото заседание на Съвета на ЕС, което ще се състои на 23 и 24 юни. В следващия си Годишен обзор на растежа през януари 2012 г. ЕК ще представи оценка на постигнатия напредък в общността, а развитието на държавите-членки ще бъде оценен в нов пакет от препоръки за всяка отделна държава-членка през юни 2012 година, разкриват механизма от Комисията.

В препоръките към България се посочва още, че ръстът на публичните разходи трябва да следва прогнозния средносрочен растеж при увеличаване на дела на публичните разходи, които са в полза на икономическия растеж.

Във взаимодействие със социалните партньори да бъдат лансирани политики, които биха гарантирали растеж на заплатите спрямо равнището на производителността и в подкрепа на конкурентоспособността, се посочва в документа.

Предложението на ЕК включва още разработване и въвеждане на всеобхватна средносрочна стратегия за борба с бедността и поощряване на социалното включване. Акцент е поставен и върху необходимостта от модернизация на системата за насърчаване на заетостта и засилване на нейния капацитет в съответствие с изискванията на пазара на труда.

Следва да продължи и работата по реформата в образованието с приемането до средата на 2012 г. на законите за висшето образование, училищното образование и предучилищното възпитание.

Фокус е поставен и върху повишаването на административния капацитет в ключови функции на държавното управление.

От България се очаква да въведе мерки за контрол на обществените поръчки въз основа на оценка на риска и да засили капацитета на компетентните органи за превенция и отстраняване на нередности с цел да се подобри качеството и икономическата обоснованост при използване на публични средства.  

В оценката на двата стратегически документа на България се препоръчва още гарантиране на пълната независимост на българския енергиен регулатор с оглед отваряне на пазарите на газ и електричество и осигуряването на най-висока степен на пазарна конкуренция.