За Великден: 11 от 16 козунака на пазара нямат грам мляко

В продаваните в магазините козунаци за предстоящия Великден следващата седмица се оказва, че има съставки от рецептата, които липсват. И тук се оказва, че често ядем не точно това, което купуваме и съответно очакваме. Така, например, в някои от козунаците, предлагани в търговската мрежа, няма грам мляко. В други пък липсват яйцата. А вместо традиционната рецепт, производителите използват различни заместители, Е-та и др. Това показва изследване, проведено от "Активни потребители, чиято цел е да анализира състава на индустриално приготвени козунаци. Информацията е извлечена от етикетите, т.е. от това което самите производители са дакларирали. Отделно са проведени и лабораторни тестове за наличие на оцветителя Е102 (татразин). В проучването са включени 16 марки козунаци, закупени от търговски вериги и "Женския пазар" в София през месец март 2018г.

"В козунаците тази година не открихме синтетични багрила, но изобилстват от Е-номера и заместители. В поредица от тестове установяваме, как традиционни продукти драматично се отдалечават от оригиналите. Крайно време е да решим дали всичко, което е разрешено, е добро за нас!", коментират от "Активни потребители".

Съдържание на козунаците

Изследването потвърждава задълбочаващата се тенденция у нас качеството на продуктите да се влошава.

1. Етикетиране - от 16 марки козунаци при една напълно отсъства задължителната хранителна информация на етикетите. Такова нарушение се наблюдава много често при предлагането на непакетирани предварително храни като приготвяните на място във веригите хлебни изделия и готови топли и студени храни.

2. Отсъстващите класически суровини - резултатите показват, че в 11 (от 16) марки липсва краве мляко, а при една марка са спестени и яйцата или друг техен заместител.

3. "Иновациите"- влагане на нетрадиционни суровини - пестенето от класически съставки води до добавяне в козунаците на "модерни", индустриално произведени суровини. Усреднено във всяка марка са вложени 2 нетрадиционни съставки – между 1 и 3 за всеки продукт. Това са сух глутен, яйчен меланж, суроватка и палмова мазнина. Очевиден е стремежът да се използват по-евтини заместители на яйцата, млякото и слънчогледовото олио, както и по-нискокачествено брашно, подобрявано с прибавяне на глутен и ензими.

4. Добавяне на технологични химикали (Е-номера) - нискокачествените суровини и заместители водят до използването в индустриалните рецепти на множество технологични добавки. Такива са описани на етикетите на всички закупени от нас индустриални продукти. Усреднено във всяка търговска марка се съдържат 6 добавени Е-номера. Те са предимно емулгатори, ензими, антиоксиданти, консерванти, киселинни регулатори, оцветители и други. Изрично е да споменаваме, че тази химия напълно отсъства в домашните рецепти.

5. Оцветителите - преди 6 години установихме влагане на жълтата боя татразин (Е102) в 2 от 7 изпитвани марки, а през 2018 не открихме татразин. Това обаче не означава, че производителите са се отказали от навиците да се боядисват козунаци - при 10 (от 16) марки е вложен естествения оцветител каротин. Тази боя е по-приемлива от синтетичните бои, но показва за пореден път, че в индустриалните рецепти визуалните и вкусовите качества на козунаците се постигат с използване на заместители и химикали.

Изводи

1. Индустриалните рецепти за козунаци въпреки претенциите са много далече от домашния оригинал. В тях се установяват средно по 2 нетрадиционни суровини/заместители, и 6 технологични добавки (Е-номера) и оцветители.

2. В повечето търговски марки козунаци отсъства краве мляко, а в една дори и яйца или техни заместители.

3. Съвременните индустриални козунаци определено са много по-евтини от домашните. Всички "иновации", като влагането на нетрадиционни съставки и химикали, имат за цел да намалят себестойността и да удължат трайността на това което се е получило.

4. Продаваните индустриални козунаци са нискокачествен заместител на оригинала. Вложените суровини/заместители/добавки и технология на производство са тотално различни от траниционната рецепта.

Какво може да се предприеме

Очевидно е, че отдалечаването от класическите рецепти се превръща в лавинообразна тенденция (виж. тестове на майонеза, готови салати, краве масло, кашкавал и др.). Време е да се потърсят механизми за ограничаване на тази епидемия. Възможните решения са поне няколко:

1. Създаване и стимулиране на използването на знаци за качество и/или незадължителни стандартни (от типа "Стара планина", "България", БДС за кисело мляко, сирене кашкавал и т.н.)

2. Законова защита на популярни наименования само за продукти, които се придържат към традиционни съставки или не използват индустриални заместители (например наименованието "ОЦЕТ" може да се използва само при натуралните продукти)

3. Стимулиране провеждането на повече и по широкомащабни тестове на качеството и осветляване реалното качество на конкуриращите се продукти.

За тази цел е необходимо единствено българските политици да вложат не повече от половината енергия, която отделиха по темата с двойния стандарт при храните. Никой и никога няма да измете собствения ни двор!

Пълното проучване можете да прочетете на aktivnipotrebiteli.bg