Има шанс за здравната реформа, пенсионната е под въпрос

Две важни реформи в България – здравната и социалната, са готови за старт. И ако непопулярните мерки за реформиране на здравеопазването на Петър Москов, макар и трудно, набират политическа и обществена подкрепа, промените в пенсионното осигуряване срещат неразбиране и сериозна съпротива. С изключение на управляващите от ГЕРБ, Реформаторския блок и АБВ, останалите партии, в това число и коалиционните партньори от Патриотичния фронт засега твърдо бойкотират реформата на Калфин. Политиците се водят от къде хуманни, къде популистки подбуди, особено преди местния вот.

Коалиционното управление е добър формат за прокарване на непопулярни мерки и сегашният кабинет, за разлика от предишните две коалиции, е доказателство за това. При разпределянето на отговорността за трудните решения загубата на рейтинг за партиите в коалицията не са толкова тежки, както при еднопартиен кабинет.  

Това обяснява защо лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, докато цели 4 години управляваше държавата еднопартийно и еднолично, при това с гарантирано мнозинство в парламента, не намери кураж да проведе нито една от важните реформи - здравна, образователна, пенсионна, да не говорим за правосъдие и енергетика.

Въпреки че и тогава Европейската комисия бе не по-малко настоятелна България да направи необходимите промени. Не беше чудно защо като разпределяше ресорите по партии Борисов хариза "горещите въглени" и "гнилите ябълки" в ръцете на Реформаторския блок и АБВ. Така реформаторите и партията на Първанов получиха най-проблемните и бедни сектори, нуждаещи се от шокова терапия - здравеопазване, образование и правосъдие, а АБВ – социалния сектор. За себе си ГЕРБ запази само един разяден сектор - енергетика, през който обаче минават и най-големите финансови потоци.

Двамата ресорни министри – Москов и Калфин, свършиха предварителната работа по изготвянето на законодателните промени, които са базата на реформите. Едва ли някой е очаквал, че първата "светлинка в тунела" на България ще се окаже точно здравната реформа. Нещата в сектора до преди месец изглеждаха направо неспасяеми. Достатъчно е да припомним, че България е на първо място в ЕС по смъртност на глава от населението, както и по детска смъртност; на първо място по заболеваемост от инсулт, инфаркт и рак; води класацията в ЕС по най-калпаво здравеопазване; при нас са най-недоволните пациенти и най-неудовлетворените лекари, които бягат от страната. В същото време имаме най-много болници като бройка в ЕС и харчим най-много пари на човек за здравеопазване – по 4 млрд. лв. годишно държавни средства и още 4 млрд. - доплатени от пациентите за лекарства и медицинска помощ.

Много от мерките на здравния министър, като например за преструктуриране на спешната и болничната помощ, сливането на болници, новата форма на финансиране от касата с разделяне на медицинските пакети, предизвикаха силна съпротива в опозицията, което е нормално, след като не управляват. Обясним е и страхът на пациенти и лекари от предстоящите промени. Коалиционните партньори на Реформаторския блок, включително и ГЕРБ, също бяха доста колебливи в подкрепата си за здравния министър. Това също беше проблем до днес.

Днес премиерът изпълни обещанието си, дадено миналата седмица на форум за здравната реформа - да посети парламента заедно с министър Москов, за да "поговори със своите депутати" да гласуват всички предложения в здравните закони и да не саботират повече реформата. Миналата седмица премиерът размаха пръст на шефа на здравната комисия Даниела Дариткова, че не е осигурила подкрепа на предложението за увеличаване на държавната квота в Надзорния съвет на касата с двама души. Борисов недвусмислено заръча "тази беля да се поправи".

Тази сутрин премиерът се срещна с парламентарните групи от различните партии, за да ги помоли да подкрепят законопроектите на Москов и Калфин. Припомняме, че преди две седмици парламентът прие, макар и със спънки, Закона за здравното осигуряване и от днес правилата влязоха в сила. Другият "гръбнак" на промените в здравеопазването е Законът за лечебните заведения, които правят възможно обединението на болнични заведения от едно населено място в консорциум. Въпреки бунтовете на доктори и болници, нещата започват да се променят - все повече обществени профилирани и многофукционални здравни заведения започват да се обединяват, като например пресният случай от вчера с болничният консорциум от три клиники в Бургас. Болниците всъщност нямат друг шанс, освен обединение, тъй като от догодина касата ще финансира само тези, които предлагат многопрофилно, а не специализирано лечение.

Законът за болничните заведения влиза тази седмица на първо четене в здравната комисия, а следващата ще се гледа и в пленарна зала. Така до лятната ваканция на депутатите те могат спокойно да приемат двата основни здравни закона - основата на здравната реформа. Москов призна, че за него това ще е "едно горещо лято", в което екипът му трябва да направи изцяло ново остойностяване на клиничните пътеки – от прегледа и изследването, през операцията, до последната марля и спринцовка". Сегашните цени на клиничните пътеки не са актуализирани от 15 години, а и никой не знаел "как за Бога?" за били изчислявани. Освен това министерството има за задача да извърши и разпределянето на заболяванията  в основния и допълнителния пакет, по които от догодина касата ще финансира лечението в болничните заведения.

За да осигури подкрепа за важните структурни промени, Москов също направи компромис. На днешната среща с парламентарните партии той изслуша възраженията им срещу предложението в закона, даващ възможност за приватизацията на болници. Два часа по-късно министърът доброволно го оттегли. По време на парламентарния блитц контрол премиерът тържествено обяви от трибуната: "Министър Москов оттегля предложението си за приватизацията на болници. Моля и всички вие да подкрепите реформата". Подготвени са и сериозни промени в Закона за лекарствените средства, насочени срещу ценовия рекет, който фармацевтичните компании оказват от години на държавата.

Според депутата от Патриотичния фронт д-р Султанка Петрова оттеглянето на предложението за приватизация на здравните заведения е добър ход от страна на Москов. Тя увери, че Патриотите ще подкрепят и идеята за сливането на болници, но при условие, че се подходи индивидуално към различните здравни заведения.

"Ясно е, че здравните заведения не могат да продължат да действат по сегашния начин. Идеята е много добра, защото осигурява пълно обслужване на нуждаещия се болен – от неговото диагностициране - до различните стъпки на изследване и лечение. Много е добре това да става на едно място. Сливането обаче няма да е удачно за онкологичните, кожно-венерическите и психиатричните диспансери, защото там проблемите са доста сериозни и се занимават с много специфична медицинска дейност, особено що се отнася до центровете за психично здраве", смята Султанка Петрова от МВРО.

Тъмни облаци пред реформата на Калфин

Засега политическата подкрепа за пенсионната реформа на Калфин е по-скоро мираж. За предложенията ще гласуват депутатите от ГЕРБ, Реформаторския блок и АБВ, но тези гласовете няма да са достатъчни за приемането им. Премиерът Борисов помоли за парламентарна подкрепа на промените в Кодекса на труда и в Кодекса за социалното осигуряване, които от тази седмица влязоха за обсъждане на първо четене в зала. Аргументът в полза на реформата е отдавна известен и напълно убедителен - при демогафските тенденции в страната ни, ако не се вдигне пенисонната възраст, до 20 години броят на пансионерите ще се изравни с този на работещите. Тогава системата ще колабира.

В случая обаче "чарът на Борисов" и разумните аргументи като че ли не вършат работа. Пред iNews представителят на Патриотичния фронт Димитър Байрактаров заяви, че групата категорично няма да подкрепи пенсионната реформа в този й вид.

"Патриотичният фронт има много сериозни забележки към предлаганите от правителството промени в социалното законодателство. Всъщност критиките, които сме отправили към социалната реформа на Калфин, са залегнали като философия в нашата предизборна програма. На този етап забележките ни са толкова много, че не ни дават основание да подкрепим социалната и пенсионна реформа във вида, в който ни се предлагат."

"Не сме съгласни като цяло с философията на предлаганата реформа. Нма как да се съгласим осигурителния стаж да бъде увеличен на 40 години, тъй като де факто това няма да даде възможност на българите въобще да стигнат до пенсия. Измененията на Кодекса за социално осигуряване ще бъде разгледан утре на първо четене, но ние няма как да се съгласим и с промените, касаещи пенсионните фондове. Още през декември сме изразили становище, че не виждаме реализиране на правото на свободен избор на пенсионно осигуряване по начина, представен в Кодекса", посочи като аргументи Байрактаров.

На въпроса не залита ли Патриотичният фронт в краен ляв популизъм, като отхвърля неизбежното увеличаване на пенсионно осигурителната възраст, той отговори: "А кой ви каза, че сме дясна формация? Нас наистина не ни интересуват щуротиите, наречени "леви" и "десни" ориентации. Има само национално отговорно поведение, което е от полза на хората. Ние сме убедени, че качеството на живот у нас ни най-малко не се е подобрило. Напротив. Продължителността на живота по никакъв начин не се е увеличила, че да увеличаваме възрастта и осигурителния стаж. Затова смятаме, че той дори трябва да се намали до 35 години или максимум 37 години, както е в момента".

Депутатът илюстрира доводите си в цифри. "Не може цял живот да внасяте осигуровки в НОИ и в един момент ви се казва, че вие имате примерно 34 години осигурителен стаж и не можете са се пенсионирате при условията по Кодекса, тъй като нямате 40 години осигурителен стаж. В този случай излиза, че вие сте един донор на тази система и ще получите пенсия от 154 лв. С това никой нормален човек няма да се съгласи. Защо не се приеме вашият принос към осигурителната система? Ако сте се осигурявали примерно 33 години върху 2000 лв., да не би друг, който се е осигурявал 40 години върху 500 лв. да е допринесъл повече за системата? Справедливо ли е той да получи по-висока пенсия от вашата, при положение, че вие сте внесли много повече пари за пенсиите на сегашните пенсионери? И това по простата причина, че не ви достигат 1-2 години осигурителен стаж. Е, правилно ли е?", попита риторично Байрактаров.

Зам.-председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цвета Караянчева коментира позицията на патриотите: "Би следвало нашите коалиционни партньори да подкрепят и здравната и социалната реформа, която провеждаме. Защото все пак в програмната декларация на правителството са залегнали такива задължения в текстовете. Колегите имат възможност да напрявят съответните корекции в социалните закони между първо и второ четене. Но мисля, че като цяло философията на тези два социални законопроекта и на промените в Закона за лечебните заведения трябва да бъдат одобрени но първо четене, за да не се забавят повече реформите. Тези реформи са от изключителна важност за страната и не трябва да се спъват, особено от страна на управляващите партии", подчерта Караянчева.