КНСБ: Социалното неравенство расте! Бедните са все по-бедни, богатите все по-богати (допълнена)

Доходите на ниско платените българи не мърдат, докато на тези с високите заплати растат, сочи изследване на КНСБ

по статията работи: iNews.bg | 27.07.2016 | 11:28

Делът на работещите българи, които тънат в нищета заради ниските си трудови доходи, се е увеличил в сравнение с миналата година. През второто тримесечие на годината заплатите на нископлатените работници се задържат и при тях няма ръст. В същото време се отчита увеличаване на заплатите на високоплатените служители в България. Това показват данните от поредното тримесечно проучване за издръжката на живот на КНСБ, предаде БНР.

Синдикатът провежда изследването си вече 26 години.

"Групата на т.нар. Бедни българи намалява, но това не означава, че домакинствата са подобрили икономическото си благосъстояние, защото те все още са в изоставащата група", обясни Виолета Иванова от Института за социални и синдикални изследвания.

Тя обясни, че излизането от капана на бедността с ниски трудови възнаграждения е много труден и дълъг процес, а преминавайки в по-горна група хората продължават да се самоограничават.

Около две трети от домакинствата в България живеят с доходи под необходимите средства за издръжката на живот. 46% живеят между линията на бедност и издръжката на живота, която за миналото тримесечие е между 500 и 600 лв. на член от домакинство. 

"Издръжката на живот на българина се движи надолу. Малко над 556 лв. са нужни за издръжката на едно лице през второто тримесечие, което е с 1% по-малко на годишна база", заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров, цитиран от БГНЕС.

Той обясни, че динамиките в предходните години са били нагоре, но от 2014 г. насам заради дефлацията издръжката на един човек от семейство намалява.

"Това е бавен процес, който обаче не се забелязва от хората. Основната причина е движението надолу на цените на природния газ. В момента има намаляваща дефлация, т.е. върви се към нормализиране на дефлацията. Бюджетът за 2016 г. е сглобен при допускане за инфлация от 0.5%, което означава че приходите са разчетени при такова движение нагоре", посочи Димитров.

Според синдикалния лидер това буди тревога как ще се отрази дефлацията върху приходите на бюджета, защото "не се знае с каква стойност ще бъде и ако не продължи подчертаната тенденция за повишаване на събираемостта от плащане на осигуровки и данъци".

Шефът на КНСБ смята, че има опасност това да повлияе върху приходите в бюджета до края на годината и може да донесе проблеми за някои разходи, защото в бюджета са заложени повече разходи, отлагани досега.

"Инфлацията е основен фактор за икономическия растеж - вътрешното потребление, което е поставено под внимание, защото дефлацията означава, че харчим по-малко, защото не получаваме много пари. А една от целите, които движи икономиката напред, е контролираната инфлация. Дефлацията създава проблеми, за да има ръст в БВП е нужна "здравословна" инфлация между 1-2%. Доходите трябва да бъдат стимулирани, което очевидно не се случва, предвид данните", сочат данните на синдикалния лидер.

По негова оценка "увеличението на заетостта е доста плахо". Спад до 7.3% пък показвали бързо снижение на безработицата, което означава, че "икономиката явно търси кадри, но наема само част от тях".

"Парадоксалното е, че има 70 000 по-малко безработни, но заетостта се увеличава с 25 000 души, което означава, че другите са отпаднали от пазара на труда. Истински безработните у нас са 13.4%, което е около половин милион души", каза още той. Коефициентът на заетост също показвал позитивна тенденция, която обаче е недокрай вярна, защото приближава 50% от тези, които са постигнати преди кризата от 2008 г.

В същото време възстановяването на заетостта не следва тези темпове. Възстановени на работа са около половината, а останалите не са изобщо на пазара на труда, което означава, че тези хора вероятно са емигрирали, смята Димитров. "Растежът в икономиката се обуславя от крайното потребление, а не от инвестиции. Необходимо е обаче да има по-сериозно потребление, което означава и да има по-високи доходи", констатира президентът на КНСБ.

По повод отчетения ръст на депозитите на домакинствата, пък заяви, че "който говори за ръст в депозитите, манипулира обществото, защото две трети от хората у нас нямат никакви депозити, а от тези, които имат, растат върховите 10%".

По разчети на синдиката за едно четиричленно семейство са необходими 2226 лв. на месец, които да покрият разходите за храна, жилище, образование и почивка. Това означава, че всеки от двамата възрастни трябва да получава поне 1100 лв. заплата, обобщи Димитров.

"В страната повишаването на средната работна заплата е заради повишаването на минималната и работна заплата. Темповете на нарастване на заплатите са недостатъчни, за да има осезаемо подобряване на жизнения стандарт на населението", отбеляза синдикалистът.

Той обясни още, че ръстът в икономиката през последните години е свързан и с ръста на новонаетите работници, които през тази година са се увеличили с 1.7%, а търсенето на работна сила е фактор за увеличаването на Средната работна заплата. По негови данни през 2015 г. са търсени повече работници в отраслите, където заплатите са над средната за страната. Нарастват и работните места, които са високоплатени. Увеличава се обаче и делът на нископлатените работници. 704 хил. души или 31.9% от работещите са с такава заплата (между 474 и 700 лв.). Наетите в частния сектор са с 40 хил. души повече, а в обществения сектор има намаление с над 6 хил. души.

Хранителните стоки са поевтинели с 0.6% на месечна база, а на годишна база имат ръст от 0.6%. Поевтиняват сезонните зеленчуци, млякото, яйцата. Ръстът в нехранителните продукти е на тримесечна база основно заради увеличаването на разходите за транспорт, отчете Димитров.

Границата на бедност у нас е 295 лв., каза още той. И допълни, че при тези хора най-необходимите стоки от първа необходимост леко поевтиняват - олиото, захарта, водата и вътрешният транспорт. За първото тримесечие на 2016 г. 31.3% от населението живеят под прага на бедност, което е по-мако с 9%. Това обаче са 2.5 млн. души и ако се прибавят към тях данните от Евростат, означава, че 34.2% от българите живеят в условия на тежки материални лишения, обобщи шефът на КНСБ.

Той цитира данни на Евростат, според които тези хора се увеличават. Над 54% у нас живеят около прага на бедност – с между 295 до 420 лв. са 270 хил. души, с доход около 557 лв. са над 4.2 млн. души.

 

"Ниските трудови възнаграждения са основната причина за това толкова хора да са бедни или да са с риск от бедност. Твърде много са хората, които работят на минимална работна заплата. Съотношението между най-бедните и най-богатите за последните две години у нас се увеличава, което ни приближава до латиноамериканска икономика. В България съотношението между най-бедните и най-богатите е най-голямо от целия ЕС", заключи лидерът на КНСБ Пламен Димитров.  


Добави коментар
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

ТВ програма

Кино

  • Сега Бързо, лесно, вкусно
  • 16:30 Светът и ние
  • 16:55 България в 60 минути с Мариана...
  • 18:00 По света и у нас
  • 18:30 Още от деня коментарно предаване
  • 19:00 Последният печели...
  • 20:00 По света и у нас
  • 20:45 Спортни новини
  • Сега "Скъпа мамо" - сериал, еп.3
  • 17:00 bTV Новините
  • 17:20 "Лице в лице" - публицистично...
  • 18:00 "Стани богат" - телевизионна игра с...
  • 19:00 bTV Новините - централна емисия
  • 20:00 "Аз обичам България" - забавна...
  • 22:30 "Dancing Stars Extra" - зад...
  • 23:00 bTV Новините - късна емисия
  • Сега "Пресечна точка" - публицистично шоу
  • 17:00 "Семейни войни" (нов сезон) -...
  • 18:00 "Сделка или не" (премиера) -...
  • 19:00 Новините на NOVA - централна емисия
  • 20:00 "Един за друг" (нов сезон) -...
  • 22:00 "Любовни афери" (премиера) -...
  • 23:00 Новините на NOVA
  • 23:30 "Военни престъпления: Лос...
Какво е общото между цигарите и мазнините по корема Анализът им показва, че започването на пушенето и пушенето през целия живот е свързано с увеличаване на коремните мазнини.