Може ли държавата да е гарант за най-добрия интерес на всички деца

Участници от няколко граждански организации искат изтегляне на проектозакона за детето от страна на Министерство на труда и социалната политика (МТСП). На импровизирана дискусия представители на родителски комитети и граждански движения представиха своите аргументи срещу текстовете на проектозакона.

Един от тези аргументи е за качеството на грижата, която полага държавата за децата.

Според готвения закон обаче се оказва, че всяко едно дете попада в риск, всеки един родител попада в графата "лош родител", по презумпция виновен според преценката на социалния работник. "И държавата запазва за себе си правото да бъде добрият в тази ситуация. Държавата със своята гвардия от чиновници ще бъдат защитниците на онеправданите деца и техен доверен приятел", коментира Гергана Николова, младежки председател от СДС, по повод предвидените от проектозакона консултации на деца без знанието и съгласието на родителите.

"Оказва се, че децата трябва да имат повече доверие на държавата, отколкото на своя родител", продължава Николова. Тя се противопоставя и на огромните правомощия, които с новия закон се дават на социалните служби.

Нека да преценим обаче какъв е капацитетът на държавата да осигури и гарантира най-добрия интерес на всички деца. Нека първо да оценим как държавата се е погрижила за децата, които са без родители. И Гергана Николова прилага следните факти и цифри:

Според официалната статистика на Агенцията за социално подпомагане (АСП) и Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) издръжката на децата в институциите през 2009 година е била 855 лв. месечно за всяко дете. Тогава е имало над 6000 (колкото са и в момента) в 130 специализирани институции за деца.

От тези 855 лв.:

- За заплати и осигуровки на служителите – 56% (590 лв. месечно заедно с режийните)

- За режийни разходи - 13%

- За храна - 9% или 2.60 лв. на ден, т.е. едно хранене на дете струва 0.60 стотинки.

- За медикаменти – по-малко от 1% или 6.40 месечно.

- За дрехи, обувки и учебни помагала – 2% или по-малко от 20 лв. на месец.

По думите на Николова официалната статистика е от 2009 година, но процентното съотношение не се е променило и за 2011 година.

Следващите цифри:

За ремонти на материалната база в институциите се дават близо 260 000 лв. месечно, акто към това се добавя и друго перо от 62 719 лв. Т.е. общо над 3 милиона лева са насочени към материална база всяка година. Въпреки това, отново по последната официална статистика на ДАЗД към 2008 година над 70% от материалната база в специализирани институции за деца не отговаря на критериите за добри условия за живот. Това означава, че 59 от специализираните институции не са добри за живот на децата, които са настанени там.

"Може би държавата сега смята, че това са най-добрите условия, които предлага на децата и затова сега иска да обхване и тези деца, които не са в риск?", риторично пита Гергана Николова.

Горните 56% се разпределят по следния начин:

При 4 000 деца в институциите през 2007 година, педагогическият персонал е бил 690 души, а обслужващият и административен персонал - 695.

През 2008 г. при сериозен намаление на децата – 3797, педагогическият персонал се увеличава с 15 души, а административният персонал с 430 до 1126.

Към 2011 година, децата отново намаляват - 2778, като педагогическият персонал също пада до 650 души, административният също намалява, но остава над 1000. Така 1058 души все още получават заплати и осигуровки.

Николова обаче добавя най-страшната статистика – за здравния статус на децата в институциите:

772 са с хронични заболявания.

963 са с психични и неврологични заболявания.

1874 са с умствена изостаналост.

Едновременно с това медицинският персонал е трима лекари, четирима фелдшери и 40 медицински сестри. А това означава, че повече от половината от тези институции нямат медицинско лице на разположение, въпреки че в едно заведение са настанени 40 деца.

Неслучайно се спирам върху тези заболявания, тъй като те не задължително са вродени, а средата оказва огромно влияние върху придобиването или развитието им, обяснява Гергана Николова.

Тя припомня и изнесените преди няколко години от Българския Хелзинкски комитет (БХК) данни за 238 починали деца за периода от 2005 до 2009 година.

Данните след официалната проверка показаха, че починалите деца не са 238, а 505, което е с 13,5 пъти по-висока детска смъртност сред децата спрямо данните за страната. 

Към днешна дата за периода 2006 до 2010 година смъртността се е увеличила и вече починалите деца са 531, добавя Гергана Николова.

Смятам, че на фона на тези цифри трябва първо да се направи много спешна оценка на грижата, която държавата е предоставила на децата, които са били под нейна опека, така както държавата иска да оценява родителите с проектозакона за детето.

И по никакъв начин, според нея, не може да се оправдаят огромните правомощия, които получават социалните работници за извеждане на деца от семействата им и настаняването им в приемни семейства или Кризисни центрове за временно настаняване.

Не на последно място възниква въпросът и за капацитета на социалните служители и доколко са способни да преценяват обективно и адекватно всеки един случай.

Николова поставя на масата и други факти:

466 служители работят в отдел "Закрила на детето" към ДАЗД за периода 2010 – 2011 година. Те са работили по 31 000 случая на подадени сигнали за деца в риск. Което означава, че на един случай се падат по 24 работни часа, включително и описването му и попълването на документацията по него.

Освен това по данни на АСП за периода от 2009 – 2010 е работено по над 1500 случая за подаден сигнал за насилие. Повече от половината от децата са изведени с полицейска заповед от семейството – това означава всяко второ дете, с което социалните са работили.

Държавата не е постигнала много в грижата си за децата, които нямат семейство или са в риск. И затова Гергана Николова подчертава, че все още никой не е чул аргументите на същата тази държава да иска правото да защитава правата на децата, включително и на тези, които не са в риск, както това става в проектозакона за детето.