Не само демографският проблем бута България надолу

Не само демографският проблем ни бута надолу. Това коментира икономистът от Института за пазарна икономика (И.П.И) Петър Ганев по повод данните на Националния статистически институт (НСИ) за демографската ситуация в страната ни. По думите му демографията е дългосрочен проблем и не може да се каже категорично дали това ще повиши или намали икономическия ръст на страната ни.

Ганев посочи, че има достатъчно хора в трудоспособна възраст, които по една или друга причина не работят. От друга страна пък младите не получават достатъчно добро образование, което в последствие също влия на икономическата среда. За да се увеличи прираста на населението, семействата трябва да се чувстват сигурни, за да имат деца, смята икономистът. Хората трябва да искат да се връщат, а не да напускат, добави той.

По данни на НСИ демографската ситуация в страната се характеризира с продължаващо намаляване и застраряване на населението. Детската смъртност също се задържа висока. Като положителни тенденции през 2014 г. могат да се отбележат увеличаването на броя на живородените деца и нарастващата средна продължителност на живота на населението.

Към 31 декември 2014 г. населението на България е 7 202 198 души, което представлява 1,4% от населението на Европейския съюз и нарежда страната на 16-о място по брой на населението непосредствено след Австрия и преди Дания. Данните на НСИ показват, че за година населението ни е намаляло с 43 479 души или с 0,6%.

Жените продължават да са повече от мъжете, но делът на силния пол преобладава във възрастите до 51 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.

Продължава процесът на остаряване на населението, отчитат от статистиката.

В края на 2014 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 440 329 или 20% от населението на страната. В сравнение с година по-рано делът на населението в тази възрастова група нараства с 0,4 процентни пункта, а спрямо 2001 г. увеличението е с малко над 3 процентни пункта.

Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 23,2%, а на мъжете – 16,6%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея по-ниската средна продължителност на живота при тях. В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (27,9%), Габрово и Ловеч. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) – 16,5%, Благоевград, Варна и Бургас.

От НСИ отчитат още, че процесът на остаряване на населението е характерен за повечето страни в Европейския съюз. В началото на 2014 г. общо за 28-те страни членки относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 18,5%. Това е с 0,3 процентни пункта повече спрямо предходната година. Най-висок е този дял в Италия (21,4%), следвана от Германия и Португалия. Най-нисък е делът на възрастното население в Ирландия – 12,6%.

Към края на миналата година децата до 15 години са 998 196 или 13,9% от общия брой на населението, като спрямо 2013 г. този дял се увеличава с 0.2 процентни пункта.

Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен и Бургас, а най-нисък в Габрово, Смолян, Перник и Кюстендил.

Делът на най-младото население в ЕС-28 е 15,6%, като той е най-нисък в Германия, България и Италия а най-висок е в Ирландия и Франция.

Остаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40,4 години през 2001 г. нараства на 41,2 години през 2005 г. и достига 43,2 години в края на 2014 година.

Процесът на остаряване се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 42,1 години, а в селата – 46 години.

Тенденцията на остаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура - под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както остаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници при пенсиониране.

По думите на икономиста от Индъстри Уоч Лъчезар Богданов бюджетната прогноза показва, че демографският проблем ще започне осезаемо да спъва икономическия ръст. Според него демографията ще започне все по-видимо да пречи на растежа – като още през 2018 г. Причина са малкото навлизащи хора на пазара на труда, което ще доведе до по-слаб ръст на заетостта. Казано с други думи, все по-трудно ще е да се прави успешен бизнес при намаляващ дял на младите хора и увеличаващ се дял на възрастното население, казва Богданов, цитиран от "24 часа". По думите му бюджетната прогноза е правена, без да се отчитат идеите на работната група към МТСП за мерки в пенсионната и осигурителната система.

Населението в трудоспособна възраст към края на миналата година е 4,403 млн. души или 61,1% от населението на страната, като мъжете са 2,310 млн., а жените – 2,093 млн. Броят на трудоспособното население намалява с над 68 000 души или с 1,5% за година.

Към края на 2014 г. над трудоспособна възраст са 1,734 млн. души или 24%, а под трудоспособна възраст – 1,065 млн. души или 14,8% от населението на страната.

Данните на НСИ показват, че 73% от населението живее в градовете.

През 2014 г. с решения на Министерския съвет са закрити две села, като едното е присъединено към друго населено място. Към края на годината населените места без население са 164. Най-голям е броят им в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали. В 21,6% от населените места живеят от 1 до 49 души включително. С население над 100 хил. души са седем града в страната, в които живеят 34,6% от населението на страната.

Най-малка по брой на населението е област Видин, в която живеят 93 361 души или 1,3% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) - 1 316 557 души (18,3%). В шестнадесет области населението е под 200 хил. души и общо в тях живеят малко над 30% от населението на страната. Шест са областите с брой на населението над 300 хил. души, като в първите три от тях - София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от населението на страната.

Две са областите, чието население се увеличава през 2014 спрямо 2013 г. - София (столица) - с 0,5% и Кърджали - с 1%. При всички останали области има намаление на населението, като най-голямо е то за Видин и Смолян.

Най-голяма по брой на населението е община Столична (1 316 557), следват общините Варна (344 775) и Пловдив (341 567). Най-малката община в страната е Трекляно - 625 души.

Раждаемост

През 2014 г. в страната са регистрирани 68 083 родени деца, като 99,3% са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените се увеличава с 1,5%.

Най-високо равнище на раждаемост от европейските страни има Ирландия, следват Франция и Обединеното кралство. Равнището на раждаемостта в България е малко над нивото на раждаемостта в Испания и Румъния. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз са Германия, Гърция и Италия.

В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен, София (столица) -  и Бургас. Освен в тези три области по-висока от общата за страната е раждаемостта във Варна, Ямбол и Пловдив, следвани от Пазарджик, Стара Загора и Кърджали. Във всички останали области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в Смолян, Габрово и Видин.

Броят на жените във фертилна възраст към края на миналата година са 1,580 млн., като спрямо предходната година той намалява с над 21 хил., а спрямо 2001 г. - с над 306 хил. жени.

Съществено значение за намалението на раждаемостта оказват и измененията във възрастовата структура на родилките. Близо 90% от ражданията се осъществяват от жените на възраст от 15 до 34 години, които през 2014 г. са 818 хил. и са намалели спрямо 2013 г. с 2,6%, а в сравнение с 2001 г. - с 25%. Броят на жените в тази възрастова група намалява основно поради по-малкия брой момичета, които влизат във фертилна възраст и емиграционните процеси.

През 2014 г. броят на децата, родени от майки под 18 години, е 3 130 и спрямо 2013 г. намалява със 124 деца. Запазва се тенденцията на увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст над 40 години - от 1 276 през 2013 г. на 1 517 през 2014 година.

Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 26,5 години през 2013 г. на 26,7 години през 2014 година. Увеличава се и средната възраст на жените при сключване на първи брак - от 27,3 през 2013 г. на 27,5 години през 2014 година. При сравняване на двата показателя се очертава обща тенденция - раждането на първо дете да предхожда сключването на брак.

От 1991 г. се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на абсолютния брой на извънбрачните раждания. В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачни раждания в областите Ловеч, Видин и Сливен. Този дял е над 50% във всички области на страната с изключение на Благоевград и Кърджали, където той е съответно 42 и 44,9%.

Повишаването на извънбрачната раждаемост е характерно за повечето държави в Европейския съюз. Най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в Естония и Словения, а най-нисък - в Гърция.

Смъртност

Броят на умрелите през 2014 г. е 108 952 души, което е с 4,4% повече спрямо година по-рано. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо.

Равнището на общата смъртност на населението в България е най-високо сред европейските страни. С най-ниска смъртност са Ирландия и Кипър. Освен в България значително по-висока от средната за ЕС-28 е стойността на този показател само в Латвия и Литва.

С най-висока смъртност у нас са областите Видин и Монтана, следвани от Враца и Ловеч.

Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2012 - 2014 г., е 74,7 години и спрямо предходния период тя се увеличава с 0,2 години.

Средната продължителност на живота при мъжете е 71,2 години, докато при жените е със 7,1 години по-висока – 78,3 години.

Бракове и бракоразводи

Регистрираните юридически бракове през 2014 г. са 24 596 - с 2 653 повече спрямо предходната година. Средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 30,6 и 27,5 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0,3 години при мъжете и 0,2 години при жените. Областта с най-много бракове на 1 000 души от населението е Кърджали, следвана от областите Търговище, Разград и Добрич. Най-малко бракове се сключват в областите Видин и Враца. Броят на разводите през 2014 г. е 10 584 и е с 324 по-малък от този през 2013 година.

Вътрешна и външна миграция на населението

През 2014 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 94 520 лица. По отношение на възрастовата структура с най-голям относителен дял сред преселващите се са лицата във възрастовата група 20 - 39 години, следвани от лицата под 20 години. Значително по-малък е делът на 40 - 59-годишните и на тези на 60 и повече навършени години.Най-голямо териториално движение има по направлението "град - град". Относителният дял на преселилите се от градовете в селата (26,3%) е по-голям отколкото в обратното направление - "село - град" (21%).

В резултат на преселванията между градовете и селата населението на градовете е намаляло с 5 017 души, респективно с толкова се е увеличило населението в селата. От преселващите се в страната за свое ново местоживеене най-голям брой са избрали област София, следвана от Благоевград, Пловдив, Враца и Варна. Най-малко преселили се в столицата има от областите Разград и Силистра.

През 2014 г. 28 727 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина. На възраст между 20 - 39 години са 55% от емигрантите. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия, Обединеното кралство и Испания.

От НСИ допълват, че през 2014 г. 26 615 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Сред дошлите да живеят в страната 35% са във възрастовата група 20 - 39 години. Най-висок е делът на имигрантите от Турция, Сирия и Руската федерация.

Източник: Econ.bg