Охраната на българските села ще струва 32 млн. лв

Близо 32 млн. лв. са нужни за охраната на 2000 села, където има икономически и социални дейности. Такива изчисления са направили от Асоциацията на българските села, каза нейният председател Борислав Борисов пред БНТ.

В тези населени места не бива да се рискува мотивацията на хората заради лошата среда на сигурност, допълни той. Повод за неговото изказване е предложението на главния прокурор в българските села да има присъствие на жандармерия.

Ако не бъдат взети категорични и решителни мерки отсега, след това ще е късно и ще има последствия, които ще са по-скъпи от това, което държавата може да инвестира, категоричен е Борисов.

"В България има 700 наистина обезлюдени села и няма нужда от охрана. Но в тези около 2000 не трябва да се рискува мотивацията на хората, които се занимават със селско стопанство, с туризъм и други дейности. Заради лошата среда на сигурност, има риск те да се върнат в градовете. Изчисленията сочат, че трябва да бъдат назначени около 860-900 души. Трябва да бъдат закупени около 400 автомобила, плюс специализирано оборудване за тези автомобили, провеждане на обучение, екипировката, заплати, осигуровки, което прави около 30-32 млн. лв годишно”, обясни председателят.

Галентин Грозев от Национален синдикат "Сигурност” уточни, че проблемът идва, защото държавата от години се е оттеглила от задължението си да осигурява сигурност в малките население места.

"Има 3 възможности като решения – да се продължи настоящата ситуация и хората да чувстват, че живеят в кърджалийските времена. Държавата да се прави, че прави нещо с кратки акции, които да вдигат главата на хората и после пак да я потапят. Вторият вариант е широко обсъжданата възможност да се даде право за носене на оръжие, което, като проследим редките актове за използване на оръжие виждаме, че води до изключителна агресия от всички страни и може да взриви социалния мир и да доведе до гражданска война. На трето място е това, което главният прокурор казва. Но не е достатъчна една мярка, а трябва да се мисли комплесно. Приемаме, че държавата ще извади достатъчно пари и ще намери по-ефективен метод с полиция, камери и въздушно наблюдение”, каза Грозев.

Според него обаче няма такъв модел, при който да се затвори един гладен човек и, каквото и наблюдение да му се направи, той да не извърши престъпление.

"Това е същинският проблем, не толкова – ние ги хващаме, те ги пускат. Проблемът е, че групите, които излъчват тези престъпници – не е тайна, че това са малцинствата – тези хора не се интегрират по никакъв начин. Това е по-сериозен проблем и той не се решава от МВР. Какъвто и респект да има, докато тези хора нямат работа и не се чувстват ангажирани в някакъв процес, който да ги прави едно цяло с всички останали, а са дезинтегрирани от обществото, те ще продължават да извършват престъпления”, допълни Борисов.

Според него половината села са с проблеми, които изискват присъствието на полиция. Дори и по 1 жандармерист да се сложи, няма как да се обезпечи цялата дейност. "Може би за момента, където е най-тежко, жандармерията може да реши проблема, да го потуши за месец, но когато жандармерията се отдръпне, тези хора ще продължат да извършват престъпните си деяния”.