По-високи сметки, ако пилееш и замърсяваш водата

Парламентът прие на първо четене отлагания с години Закон за водите

по статията работи: Ростислава Иванова | 03.05.2015 | 17:25
По-високи сметки, ако пилееш и замърсяваш водата

До края на годината сметките за вода на домакинства и предприятия ще се отчитат по нов начин, който ще е съобразен с изразходваното количество. Или иначе казано: Колкото повече вода пилееш – толкова повече пари плащаш. Така е в Европа и всички цивилизовани страни в света, където капката се признава за скъподенност, а не за природна и вечна даденост, каквото е мисленето у нас. Най-накрая ще има сериозни наказания за фирми и промишлени предприятия, които унищожават природните водоеми, замърсяват водата и предизвикват екокатастрофи и експлоатират безнаказано безценния воден ресурс.

Европейското финансиране за България по новата Оперативна програма "Околна среда" (2014-2020) в размер на 1,7 млрд. лв. е обвързано изрично със стартирането на реформата във водния сектор до края на 2015 г. Това е последната отстъпка, която Европейската комисия направи за страната ни, след като забавихме с години важните структурни промени в сектора и все така водим класацията в ЕС по най-голям разлив на питейна вода.

Основен фактор за осъществяване на реформата е приемането на качествен Закон за водите, синхронизиран с европейските директиви, но и съобразен с българските условия в сектора. Дългоочакваният и толкова важен закон мина на първо четене през парламента в четвъртък – везабелязано и без никакъв шум. В последния работен ден преди поредните български празници законът бе приет в пленарна зала с гласовете само на 88 народни представители.

С окончателното приемане на Закона за водите ще бъдат въведени по-високи сметки за домакинствата, които използват повече питейна вода от необходимия им месечен лимит и сериозни санкции за фирмите и предприятияте, които унищожават водоемите и замърсяват водите. Държавата прави "революционна" стъпка с въвеждане на справедливия принцип "замърсителят плаща" и "първа крачка за определяне на норми за ползване на водата", се посочва в мотивите на вносителите от Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

Принципът "замърсителят плаща"

За възстановяването на разходите за околна среда и ресурсните разходи се определя корекционен коефициент за завишаване на таксата за водовземане в районите: засегнати от засушаване; с недостиг на вода; при самостиятелно водоснабдяване; на таксата за замърсяване във водни тела, химичното или екологичното състояние на които е по-ниско от добро; в зони за защита на водите; при заустване в пресъхващите, карстовите и пониращите реки; както и в малките и средни реки, става ясно от законопроекта за Закона за водите, приет на първо четене.

Защо се прави това? Новият закон прилага европейските директиви във водния сектор и от спазването на общоевропейските правила за ползване, стопанисване и управление на водните ресурси зависи усвояването на евросредствата по новата екопрограма. Едно от тези изисквания е именно размера на консумацията на вода да е обвързано с цената, за да се стимулира щадящото използване на ресурса.

Другото важно условие е държавата най-накрая да поеме контрола и управлението върху водите, в това число и черноморските, да въведе и прилага превантивни мерки срещу засушаване и наводнения с оглед на климатичните изменения и да въведе наказателни механизми по отношение на предприятията, които унищожават водоемите.

Примерите за безнаказаност в тази посока у нас бол. Абсолютни нарушители по европейското законодателство и съвсем невинни по нашите закони са например водните ни централи, по-голямата част от които злоупотребязат с експлоатацията на реките, от които черпят вода за производство на електричество. Вецовете са предизвикали не малко екокатастрофи, довели до пресъхване на реки, отклоняване на коритата им, замърсяване, унищожаване на рибата и растителността и въобще цели местообитаниа по течението на по-малките планински реки.

Коритата на много реки, особено в Югозападна и Северозападна България, пък брутално и безнаказано са издълбани от фирмите, добиващи инертни материали. Също така безнаказано промишлени предприятия и ферми тровят водоемите с промишлени отпадъци и отпадни води.

Законът въвежда планове за управление на речните басейни, които ще бъдат изготвяни от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Въвеждат се норми за потребление в секторите водоснабдяване и канализация, които ще разработи Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), както и норми в секторите хидромелиориации и хидроенергетика.

Ограничения за водовземане и добив на инертни материали

Новият закон предвижда разрешителните за водовземане и ползване на воден обект да се преразглеждат при всяко влизане в сила на плановете за управление на речните басейни и могат да бъдат прекратени при неспазване на условията за опазване на околната среда.

Ще се въведат и норми за емисии на опасни вещества в отпадъчните води от предприятията. Законът ускорява процеса по определяне на санитарно–охранителни зони около водовземните съоръжения за питейно-битово водоснабдяване. ВиК операторите са длъжни да направят своите предложение за промяна на зоните до 6 месеца от влизане на закона в сила.

Въвеждат се нови забрани за заустване на отпадъчни води в някои от зоните за защита на водите, в комплексни и значими язовири, в напоителни и отводнителни канали и в сухи дерета. Целта е опазване и подобряване на състоянието на повърхностните и подземните води.

Предвижда се изготвяне на Морската стратегия и на програмите от мерки към нея, които целят опазване и подобряване на състоянието на околната среда в морските води.

Ще се въведат норми за емисии на някои опасни вещества в отпадъчните води от промишлените предприятия като живак и кадмий.

Ще бъде ограничен добива на инертни материали. Предвижда се ограничаване на изземването на наносни отложения, на баластра от речните легла, което ще намали хидроморфологичните изменения на речните легла. Изземване ще е разрешено само при необходимост от поддържане на проводимостта на реките и защита от вредното въздействие на водите.

Измененията предвиждат и забрана за изземване на баластра, освен в случаите на почистване на речните легла от строителни и битови отпадъци, премахване на израсналите във водното течение дървета, дънери, храсти, опазване на бреговете на реките от ерозия, укрепване на бреговете, премахване на незаконни постройки и незаконни водовземания.

Механизми за контрол и отговорност за язовирите

Новият начин на управление на водоемите гарантира не само по-голям контрол върху управлението и стопанисването на водните ресурси, но и посочва ясно кой занапред ще е отговорен – публични, физически или юридически лица, за последвали от човешка грешка бедствени наводнения от техните водоеми. Да си припомним трагедията със залятото от близкия язовир село Бисер преди три години. Потопът от срутената язовирна стена отне 7 човешки живота, издави добитъка и разруши къщите в половината село, а голяма част от хората и до днес са бездомни. Виновен обаче няма.

Три години по-късно държавата най-накрая е установила собствеността на върху всички язовири в страната, съобщи наскоро министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Законът за водите въвежда и ясни отговорности на техните стопани – частни собственици, съответните министерства или общините. Те се задължават да поддържат язовирните стени и съоръжения в изправно техническо състояние според нормативните изисквания в закона, като възложат експлоатацията на съоръженията на квалифицирано лице. В 7-дневен срок собствениците са длъжни да уведомяват ДНСК за избора или смяната на квалифицирания оператор на язовирната стена и съоръженията към нея.

Областните управители ще назначават ежегодни комисии за обследвания на техническото и експлоатационното състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, в това число шламохранилища и хвостохранилища, предвиждат текстове, гласувани от парламента. Тези комисии ще дават предписания на собствениците за дейности по безопасност или в случай на сериозни нарушения и риск за населението - за извеждане от експлоатация на опасни съоръжения.

Решението за разрушаването на част от язовирни стени е отредено на кметовете, но волята на парламента е това да са дейности от прерогативите на областните управители и няма проблем за такава възможност, посочи пред депутатите зам.-министърът на околната среда Павел Гуджеров.

Спазването на предписанията на областните комисии пък ще следи Държавната агенция за метеорологичен и технически надзор. Законът възлага на тази агенция контрола върху всички изкуствени водоеми в страната. Наредбата за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръженията и за контрола върху техническото им състояние ще бъде приета най-късно до 6 месеца от влизане на закона в сила.

Междуведомствен Координационен съвет ще отговаря за водния сектор

Водният сектор ще се управлява от единен междуведомствен орган - Координационен съвет по водите, който ще се председателства от министъра на околната среда и водите, гласуваха още депутатите. Този орган ще контролира техническото състояние на хидротехническите съоръжения на територията на страната, изпълнението на мерките за техническото състояние и осигуряване на безопасната им експлоатация.

В Координационният съвет по водите ще участват министърът на околната среда и водите, министърът на земеделието и храните, министърът на енергетиката, министърът на икономиката, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на здравеопазването, министърът на вътрешните работи, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министърът на образованието и науката или определени от тях длъжностни лица, както и представител на Националното сдружение на общините в Република България.

Координационният съвет по водите ще отговаря за водния сектор. Този междуведомствен орган ще осигурява координацията на дейностите, свързани с разработване на плановете за управление на речните басейни и на плановете за управление на риска от наводнения, финансиране и изпълнение на програмите с мерки за намаляване на вероятността и неблагоприятните последици от наводнения.

 

Координационният съвет по водите няма нищо общо с Висшия съвет по водите. Координационният съвет има задачата да координира политиките във всяко отделно ведомство, уточни Гуджеров.


Добави коментар
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

ТВ програма

Кино

  • Сега 100% будни сутрешно токшоу с...
  • 11:00 Култура.БГ предаване за култура с...
  • 12:00 По света и у нас
  • 12:25 Новини на турски език
  • 12:35 Малки истории /п/
  • 12:45 Телепазарен прозорец
  • 13:00 Последният печели...
  • 14:00 Телепазарен прозорец
  • Сега "Преди обед" - токшоу с водещи...
  • 12:00 bTV Новините - обедна емисия
  • 12:30 "Комиците и приятели" - комедийно...
  • 13:30 "Златно момче" - сериал, еп.74 /п./
  • 15:00 "Бараж" - сериал, еп.46
  • 16:00 "Скъпа мамо" - сериал, еп.2
  • 17:00 bTV Новините
  • 17:20 "Лице в лице" - публицистично...
  • Сега "На кафе" - предаване на NOVA
  • 12:00 Новините на NOVA
  • 12:30 "Наследство" (премиера) - сериен...
  • 13:30 "Свободна да избира" (премиера) -...
  • 15:00 "Не ме оставяй" (премиера) - сериен...
  • 16:00 Новините на NOVA
  • 16:10 "Пресечна точка" - публицистично шоу
  • 17:00 "Семейни войни" (нов сезон) -...
Какво е общото между цигарите и мазнините по корема Анализът им показва, че започването на пушенето и пушенето през целия живот е свързано с увеличаване на коремните мазнини.