Страсти в парламента след критичния доклад на ЕК: РБ обвинява всички

Поредният критичен доклад на Европейската комисия по мониторинговия механизъм на съдебната ни система нажежи политическите страсти в 43-то Народно събрание в навечерието на разпускането му. Очаквано представителите на Реформаторския блок, чийто проект за антикорупционен закон две години не успя да мине, обвиниха за критичния доклад останалите парламентарни партии, защото са саботирали съдебната реформа и борбата с корупцията по високите етажи на властта. Това всъщност са и основните критики в доклада на Брюксел, заедно с критичните констатации към ВСС.

Припомняме, че първият вариант на закона "Кунева" беше отхвърлен тотално от депутатите, поради което се наложи законът да бъде правен наново. Това Народно събрание обаче така и не прие на второ четене антикорупционния закон.

Ресорният вицепремиер Меглена Кунева, която отговаряше за съдебната реформа, обвини парламента в провал на атикорупционния закон и отправи съвет към средващото Народно събрание да свърши това приоритетно.

"Моето предложение тук е съвсем конкретно: това да бъде първият закон, който новото Народно събрание ще приеме. Това вече би било наистина едно променено отношение, първо - към волята на българския народ и второ - към препоръките, които отчетливо ни се отправят", каза вицепремиерът в оставка и лидер на ДБГ в Блока.

"Реформаторският блок последователно отстояваше усилията за приемане на антикорупционен закон. Знаете, че българският парламент го отхвърли веднъж. После го гласува на първо четене, но, за съжаление, на финала само Реформаторският блок и ГЕРБ останаха категорично зад антикорупционния закон", припомни партийният заместник на Кунева Найден Зеленаогорски, който бе съпредседател на парламентарната група на РБ.

Зам.-председателят на ГЕРБ и шеф на парламентарната група Цветан Цветанов смирено призна вината на Народното събрание, че така не е успяло да прокара антикорупционното законодателство, което е в основата на критиките в доклада. Той обаче изтъкна усилията на парламента за изготвянето на стратегията за съдебната реформа, конституционните промени и избора на главен съдебен инспектор, предаде БНР.

"Парламентът може да бъде поздравен за усилията, които положи за изготвянето на стратегията за съдебната реформа, конституционните промени, а също и за избора на главен съдебен инспектор. Това, което не изпълнихме като ангажимент, ще бъде основен приоритет в 44-ия парламент - антикорупционното законодателство и по-сериозна, ефективна борба срещу корупцията", обеща Цветанов от позицията на политик, който е убеден, че отново ще бъде депутат и законотворец.

Верни на себе си БСП веднага хвърлиха вината върху управляващите за критичния доклад на ЕК и определиха това като поредния провал на управлението на ГЕРБ. "Липсата на реална перспектива към днешна дата за премахване на механизма за сътрудничество и проверка е поредният неуспех и на това правителство на ГЕРБ", заяви депутатът социалист Кристиян Вигенин.

По думите му тревогите на БСП са свързани най-вече с това, че мониторинговият механизъм няма да отпадне преди страната ни да поеме през 2018 г. председателството на Съвета на ЕС. От БСП обещаха усилено да работят в тази посока, като вземат властта след парламентарните избори напролет.

Зам.-председателят на ДПС Четин Казак пък изрази надежда, че "следващият парламент ще си вземе поука от допуснатите досега грешки и ще внесе годен и ефективен закон за борба с корупцията".

Казак пък хвърли вината върху вицепремиера от РБ Меглена Кунева, чийто антикорупционен закон бил отхвърлен, защото не е бил читав. "Акцентът е върху сферата за борба с корупцията (в доклада на ЕК – бел.ред). Там, за съжаление, правителството на Бойко Борисов внесен един закон, който концептуално беше погрешен", натякна на свой ред депутатът от ДПС.

"Най-сериозните критики от Брюксел са при борбата с корупцията по ниските и високите етажи на властта. Докладът в сферата на правосъдието и вътрешните работи е обективен. Подчертава се, че със законодателството е въведена отчетност, прозрачност и редица значителни важни стъпки, свързани с управлението на съдебната система, но очакват от Висшия съдебен съвет приложение на практика", коментира правосъдният министър в оставка Екатерина Захариева.

Тя определи като "добра новина" 17-те конкретни препоръки към страната от Европейската комисия. Единственият политик и управляващ, който има основания да се гордее с оценки за работата си в доклада на ЕК, е вътрешният министър и вицепремиер в оставка Румяна Бъчварова. Тя изтъкна положителната констатация на Брюксел, че МВР се бори с вътрешната корупция, както и препоръката към останалите ведомства да следват примера на вътрешното министерство.

"Успешната практика на МВР във връзка с вътрешната корупция се препоръчва да бъде приложена и използвана и от другите ведомства", припомни на депутатите Бъчварова.